26 Юни 2019сряда05:35 ч.

Надежда Драгова - за отчуждението и спасението на човека

Известната изследователка подготвя поредната нова гледна точка към старобългарската култура

/ брой: 41

visibility 1971

Ваня Добрева


Едно от големите имена в съвременната ни хуманитаристика е Надежда Драгова. Нейните изследвания в областта на медиевистиката и възрожденската култура, на балканистиката и сравнителното литературознание, я утвърдиха като един от блестящите представители на българската научна и академична общност.   
Целият творчески и професионален път на Надежда Драгова е свързан с постигане на смисъла, с разкриването на онези начала, които формират духовната общност, целостта на нацията. Родена в Раднево, Старозагорско, Драгова принадлежи на поколението, появило се през 30-те години на ХХ век - поколение, което играе основна роля в развитието на литературата ни през втората половина на ХХ и началото на ХХI век. Близка приятелка е с проф. Милена Цанева, с проф. Боян Ничев, с проф. Вера Мутафчиева и др. Съпруга е на големия български поет Първан Стефанов, с когото в творчески тандем създават редица драматургични творби.
 Надежда Драгова израства в среда, свързана с националните борби през Българското възраждане.

Родословното й дърво извежда към фигурата на поп Минчо Кънчев

към разкритите в неговата ръкописна книга "Видрица" националнални съдби на големите личности и обикновените хора от епохата на Българското възраждане. Оттук вероятно идва талантът й да представя проникновено и оригинално както сухата фактология, така и "студената" историческа материя. Вероятно оттук, от Раднево, се подхранва и трайният й интерес към епохата на Възраждането: не към постигане на хронологичната и фактологична подреденост, а към откриването на значения, които са в основата на ценностните ориентири и духовната атмосфера на времето.
От друга страна, силно влияние върху Драгова оказва леля й, поетесата Магда Петканова. По време на училищните ваканции Надежда Драгова гостува на семейство Петканови и така попада в кръговете на близки до писателя Константин Петканов български интелектуалци. Тук се водят обичайните разговори за изкуство и естетика. Но също за съдбата на българските преселници от Тракия и Македония. Възможно е тогава именно да се е породил интересът на Драгова към българските територии, които, намирайки се извън държавата, пазят културната памет на народа ни. 
Като студентка по българска филология в Софийския университет "Св. Климент Охридски" Надежда Драгова се включва активно в кръжока по български език на проф. Любомир Андрейчин. Привличат я лекциите на проф. Петър Динеков, на когото, след завършването на университета,

става аспирантка по възрожденска литература

От проф. Динеков усвоява научния интерес към народното творчество и към средновековната епоха. И до днес Драгова се определя като ученичка на Динеков, като продължител на конкретен метод в проучването на българската литература.
Дисертацията "Добри Войников", очертава характерния за Драгова подход - в център на изследването да се превръща художественото явление, неговото концепциране в по-широка хронологична рамка, с изтъкване на обективния му фактологичен ред. И в други нейни проучвания този подход намира уплътняване и доразвиване. В първото по-цялостно проучване за драматургията на Петко Р. Славейков "Драматични опити на П. Р. Славейков", публикувано през 1956 г. в "Известия на института за литература", Драгова  проблематизира драматургията на възрожденския поет, обосновавайки нейното възлово значение в сукцесията (приемственост, наследство - б.р.) на драматичните жанрове. И в следващите си проучвания Драгова ще защитава един цялостен възглед - важно за всеки учен е да проникне в същината на художественото явление, да разбере неговото "ставане", да се ориентира в сложната сплав от значения - естетически, философски - които в своята съвкупност емблематизират национална памет и европейска принадлежност.
Ще подчертая: една от отличителните характеристики на Надежда Драгова е нейната активност. Дали става въпрос за наука или за преподаване, Драгова винаги е творчески иновативна,

със заряд да организира

пълна с идеи, на които предстои да се реализират като научни приноси. През 60-те години тя е научен сътрудник в Института по балканистика в БАН, но и един от основоположниците му. В началото на 70-те се нарежда сред основателите на Шуменския университет "Константин Преславски", където е научен ръководител на център "Преславска книжовна школа". Дълги години работи като лектор по българистика и балканистика в чужди университети -  Букурещки (1966-1968), Белградски (1970-1971) и Свободен университет в Западен Берлин (1979-1984). А в средата на 90-те професор Драгова е истински сподвижник за утвърждаване на специалностите балкански литератури, балкански култури и старобългарска култура в ЮЗУ "Неофит Рилски", Благоевград.  
 Емблематични за научните интереси на Надежда Драгова са книгите и студиите й върху възрожденската драматургия и театър, детайлните проучвания върху източниците на "История славянобългарска", активната й роля в издаването на историческите съчинения на Мавро Орбини и Йован Раич. В техните концептуални предговори Драгова очертава не само значението на тези характерни за Славянското възраждане историци, но и изследва първоизточниците им - византийски, латински и славянски, ролята им във формиране на историческото съзнание през епохата на Българското възраждане.
Продуктивна за настоящи и бъдещи изследвания в областта на хуманитаристиката е книгата й "Балканският контекст на старобългарската писмена култура".

Възлови са въведените от Драгова категории -

генотип и фенотип на Балканите, чрез които се обособяват зони на наследства и на уникалност. Върху богат културологичен материал тя проследява формирането на балканската общност през Средновековието, с отчитане на интеграциония характер на художествените явления: антични традиции, християнска култура, нови езически представи и митове.
Продължение на част от концепциите, разгърнати в "Балканският контекст на старобългарската писмена култура" е крупното изследване "Старобългарската култура". Драгова отстоява последователно своето виждане за динамичното съдържание на старобългарската култура, осмислена като непрекъснат процес на актуализиране на традицията - насищането й със допълнителни значения, с тайни смисли и ритуални действия, свидетелстващи за стремеж към постигане на смисъла на нещата. Това предопределя и авторовия подход към непознатите явления - те се интерпретират от три гледни точки: тематично - нивото на разпространеност на сюжетите, комуникативно - нивото на общуване между книжовник (чужд) и читател, съпоставимо - нивото на познатите и интерпретираните тестове. Резултатът от това широкомащабно проучване е новата гледна точка към старобългарската култура, чиято перспективност тепърва ще бъде допълнително доказвана.
За изследователския почерк на Драгова е характерно постигането на смисъла като

интерпретация на кодове и знаци

В центъра на изследователския й интерес обикновено попада голяма историческа личност: Борис I, Константин-Кирил Философ, Методий, Климент Охридски, Теофилакт Охридски, Иван Рилски, Света Петка, Патриарх Евтимий, Пайсий Хилендарски, Софроний Врачански, Добри Войников, Петко Р. Славейков, Христо Ботев и др., чиито образи, според мен, като концентриран израз на народната култура се превръщат в организиращ фактор на научното дирене.
Тази тяга към реконструиране на човека в историческа личност и чрез предимствата на образната мисъл е едно от обясненията за писателската дейност на Надежда Драгова: книгите, свързани с разкази за делото на славянските първоучители или за ролята и делото на Паисий Хилендарски. От друга страна, както посочих, заедно със съпруга си - поета Първан Стефанов, пишат талантливи пиеси, поставяни многократно у нас и в чужбина. И в тях правят впечатление изборът на сюжет и разработването на образи,

емблематични с националното си звучене

и със своята актуалност.
Много са темите, които вълнуват Драгова като писател: културата на Първата българска държава, цивилизационния принос на Кирил и Методий, мястото на Борис I, възловата роля на Климент Охридски, историзмът като нов поглед към света, диалогът и неговото нарушаване, отчуждението и спасението на човека. Към тези теми и проблеми Драгова подхожда с аргументи на съвременността - научната фактология и богатството от проучените архиви създават канавата на научния и на художествения език, обединени в концептуално-образното мислене.
В настоящия момент проф. Драгова е фактическият ръководител на идеен проект за проучване и систематизиране на ръкописното наследство на Паисиевата история. В лични разговори споделя, че в хода на работа й се е наложило да се раздели със своя представа за образа на Паисий. В момента се ражда нов образ на първия възрожденец, който Драгова, заедно с други колеги, предстои да презентира пред обществото ни. Това е и нейният подарък за 250-ата годишнина от "История сляванобългарска".
  Честит юбилей, проф. Драгова! И нека той ви зареди с духовна сила за нови научни и творчески предизвикателства!

Въпреки поевтиняването на газа парното ще поскъпне

автор:Дума

visibility 83

/ брой: 120

КЕВР не е готова за сделката с ЧЕЗ

автор:Дума

visibility 75

/ брой: 120

Омбудсманът предлага закон за личния фалит

автор:Дума

visibility 73

/ брой: 120

Очаква се реколтата от пшеница да е 5,4 млн. тона

автор:Дума

visibility 58

/ брой: 120

Мигрантите пак тръгнаха към Европа

автор:Дума

visibility 87

/ брой: 120

Имамоглу спечели с имиджа на народен политик*

visibility 74

/ брой: 120

Страхотни жеги обхващат половин Европа

автор:Дума

visibility 67

/ брой: 120

Как мирише боклукът на София?

автор:Деси Велева

visibility 79

/ брой: 120

Байкалско - изгубено във времето

автор:Юлия Кулинска

visibility 213

/ брой: 120

Диагнозата на един народ

visibility 93

/ брой: 120

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ