Началото на българското изтрезняване

Петър Карлуковски

Загрижеността на президента на Франция за регулиране мобилността на източноевропейските превозвачи ни дава възможност да размишляваме и напомним за отношението на Запада към Изтока в по-старата и най-новата история, след падане на Берлинската стена.

Знаем как Западът отгледа Хитлер и го насочи на Изток, за да завладее и пороби източноевропейските народи и овладее ресурсите на Съветския съюз в стремежа му да установи световно господство. Как във войните, предхождащи последната световна война, не и без наша вина, но с решаващата роля на великите сили не се допусна създаването на голяма и силна страна на Балканите. Не е случаен фактът, че днес България граничи сама със себе си, с български територии и население. Пресен е примерът от най-новата история как беше разбита и раздробена Югославия, че най-накрая и Сърбия с откъсване на Косово. Пак от най-новата история нелоялното поведение на Запада започна, когато бе сложено началото на резведряването след студената война между Изтока и Запада.

Съветското ръководство тогава с лековерие, стигащо до наивност, повярва на Запада, че НАТО ще бъде разпусната, Украйна ще запази неутралитет и западните граници на Русия няма да бъдат застрашавани. 

Нито един от тези ангажименти 

САЩ не изпълниха. За сметка на тези договорености Съветският съюз се оттегли от Източна Европа, разпусна СИВ и Варшавския договор и най-важното, се съгласи на обединение на Германия, без репарации за ГДР. Нещо, което американската страна малко е очаквала. По дипломатически източници от това време сумата, която САЩ са били готови да заплатят за единна Германия, е възлизала на 460 милиарда долара. Само по себе си това говори колко искрено и чистосърдечно е подходило съветското ръководство. То приема да не изтъргува кръвта на съветските войни, а да получи безопасни и сигурни граници. Нещо, което за Русия и тогава, и днес е над всичко. То доказва и нещо друго - колко убедено съветското ръководство е повярвало в преразглеждане на следвоенното устройство на Европа в името на едно по-равноправно и деидеологизирано сътрудничество в рамките на обединена Европа. Нищо такова не се случи. Да напомним и за натиска на Запада към източноевропейските страни да се приватизира всичко, държавата да се изтегли изцяло от икономиката и духовната сфера. Това доведе до унищожаване на цели отрасли, загуба на конкурентоспособност, скъсана експортна листа, а в случая с България - деиндустриализация, социално-икономически упадък и загуба на перспектива. Как открито и грубо бяхме притискани да затворим четирите блока на АЕЦ "Козлодуй", да се откажем от "Южен поток" и всичко, което се прави и до днес. Горчивата истина е, че чрез този  либерален модел на социално-икономическа трансформация, източноевропейските страни бяха грижливо отглеждани от Запада предимно като пазар за техните стоки.

Днес, трийсет години след това, виждаме, че Западът не е изпълнил нито един ангажимент. Европа отново е разделена не от "желязна завеса", а от икономически санкции, двойни стандарти и демонизиране на Русия като агресор. Конфронтацията с Русия се засилва и все повече се говори за въоръжаване, отколкото за мир и равноправно сътрудничество между народите.

Пакетът "Макрон" за мобилност открито засегна най-дълбоко интересите на превозвачите, респективно икономическите интереси на България и сложи началото на българското изтрезняване от десетгодишното опиянение от членството ни в ЕС и породените от това илюзии и откровена наивност.

Западното мислене, политическите нрави и манталитетът на владетели на колонии до войната, се оказва, че с нищо не са се променили. Те демонстрираха едно безскрупулно обединение около икономическите си интереси в ущърб на новите членки на ЕС. Идеите за солидарна, по-справедлива и обединена Европа, в които повярваха народите от нововъзникналите източноевропейски демокрации след падането на Берлинската стена, са били една измамна фасада. 

Истинската цел е била 

единствено завладяването на техните пазари и изсмукване на техните ресурси. Нещо, което те и днес продължават да правят със своите бивши колонии. Новото е, че с вълната от икономически бежанци към Европа дойде времето да заплащат цената, като принуждават Изтока да участва в разплащането. Това още повече ги принуди да показват своя истински облик. Нещо повече, цинизмът на нашите европейски партньори достигна дотам, че с двойните стандарти на храните и индустриалните стоки посегнаха на човешкото здраве, самочувствието и достойнството на тези народи. Нещо толкова неморално и нечовешко, че няма как да не породи разделение, апатия и отчуждения от това, което е днес ЕС. И няма как по друг начин да се определи, освен като отношение към колониални страни - втора категория. Нещо, до което България сама се докара със своето васално и лековерно поведение на безрезервно възприемане на т.нар. европейски ценности и прекалена солидарност, която насреща не получаваме. Актът с превозвачите е само един от най-драстичните примери от настоящето.

Закъснялата българска официална димпломатическа активност и последвалите протести на превозвачите показаха, макар и късно, че българското изтрезняване от опияняване и самодоволство от членството в ЕС, започна и трябва да доведе до още по-умело и твърдо отстояване на нашите национални интереси. Настъпи време за преоценка на нашата национална политика и поведение в рамките на съюза. Предстоящите избори са ключова възможност не само за това как в бъдеще трябва да защитаваме нашите интереси, но и как да участваме в успешната промяна на ЕС. А тя е неотложна, предстояща и без нея България няма шанс.