Набор от правила прие форумът за климата в Катовице

Набор от правила за прилагане на Парижкото споразумение за климата прие провежданата в полския град Катовице световна конференция на ООН. Делегати от близо 200 държави финализираха общия набор от правила, чрез който трябва да се постигнат целите на споразумението, най-вече да се ограничи към 2100 г. покачването на световната температура до 2 градуса по Целзий в сравнение с доиндустриалната епоха. 

Близо 90% от набора представляват "правила за отчетност и мониторинг, които регламентират как страните трябва да докладват какво правят с изхвърлените вредни газове, а също на доброволна основа да споделят какво правят с адаптацията си към климатичните промени". Това сподели за ТАСС Алексей Кокорин, руският представител в Световния фонд за дивата природа. Към 2023 г. въз основа на данните ще се изготви доклад как светът се справя с поставените задачи. "Това е напълно предсказуем резултат. Прието бе това, което се очакваше. Няма никакъв пробив", добави Кокорин. 

Той поясни още, че "много подробности и тънкости са оставени за доработване през 2019 г., включително и за международните проекти и сътрудничество". Кокорин обаче предупреди, че добавките може и да навредят.

Обобщената му оценка звучи така: "Точката още не е поставена. Предстои много сериозна работа. Но основата е налице."

По думите му в документа става дума и за финансирането от по-развитите към по-бедните и уязвими държави в борбата с климатичните промени. "Десет процента от заключителния документ са посветени на механизма за устойчиво развитие. Това са правила за международно сътрудничество, най-важната част от които описва какви са проектите, как са организирани и как да се проверяват. 

Самите проекти ще започнат да се осъществяват не по-рано от 2021-2022 година. Парижкото споразумение по същество е финансов документ, поясни още Кокорин. В преговорите развиващите се държави искаха да получат от развитите държави графици за предоставяне на средства, конкретни цифри или поне данни за грантове или кредити, предназначени да намалят вредните газове или да засилят адаптация към промените. "Но развитите държави се отказаха от всичко това", разкри руският представител. Все пак Япония и Германия обещаха всяка от тях да даде следващите 4 години по $1,5 млрд. в Зеления климатичен фонд. Средства обещаха също Норвегия, Финландия и Франция. В изказването си на форума българският президент Румен Радев не случайно наблегна върху разликите в развитието на държавите.

В същото време контролният механизъм по спазването на набора остава "много мек", каза Кокорин.