На празни ръце дяволът намира работа

Стара мъдрост е, че човек не трябва да остава с "празни" ръце, а винаги да има работа. И най-добре са тия, които сами си намират работа. Но не всеки може да си "измисли" работа, пък и не от всяка работа се печели. А без средства - закъде? Лошо нещо е безработицата. Допреди промяната не я познавахме. Сега обаче ни налегна това зло и не ни пуска. Където и да отиде човек в България - руини на фабрики и предприятия. Няма къде да работят хората. Сърцето ми се сви, като чух колко мъже чакат за свободно работно място в мина "Ораново". Много хора у нас - при това млади и образовани, стоят без работа. Докога?
На празните ръце дяволът им намира работа. Затова се навъдиха крадци. Нямам познати и приятели, които да не са били обрани, някои - няколко пъти. В наше време кражбата стана поминък.
Наскоро приятелка ми се оплака, че в центъра на София от врата й дръпнали златно бижу и едва се отървала с малки рани. На друга приятелка преди време й скъсаха ушите, за да й вземат обеците. На познати им обраха дома, викаха ги в полицейското управление, те си познаха телевизора, но минаха години в разправии и не им го върнаха. Преди време, министър на вътрешните работи беше Богомил Бонев, обраха гаража в селската ни къща. Написах писмо до МВР и за почуда на съпруга ми, до вечерта звъннаха от местното полицейско управление. Какво правиха полицаите, не знам, но явно си свършиха работата, защото до седмица подхвърлиха пред портите някои от крадените вещи.
В повечето случаи крадците остават неразкрити, а крадените вещи - "Бог да ги прости". Ще кажете, че има по-важни неща в държавата от нашето имущество. Не е така, важна е всяка вещ. Купувана е с пари, изкарани с труд, и хората, и домовете им трябва да са защитени от кражби, от насилие. Защо иначе ни е държавата? Какъв стрес е да намериш дома си отворен, разхвърлян и обран. Цели села пропищяха от набези на крадци. И няма край, защото органите на реда не са си на мястото. Затова и пострадалите от крадци искат закони като по времето на хан Крум.
Затова най-важно е да се осигури работа за всички. Защо са празни китните ни села, защо земите ни са се превърнали в пустини? Защо в някои от селищата ни се настаниха китайци и започнаха да обработват нивите? А защо ние, българите, да не преоткрием поминъка си отново в селата, хранили векове народа ни? Необходима е политика за опустелите села, за хилядите безработни!
Сега е лято. Учениците са във ваканция, училищата - празни. С празни ръце са много деца, юноши, младежи. Няма както преди ученически лагери, няма и бригади! Останали с празни ръце, децата ни са в риск. Защото дяволът може и на тези празни ръце да намери работа. Опазил ни бог от такава работа. Патим и ще патим, докато не разберем, че не бива да оставяме ничии ръце празни.