На къмпинг из Франция

Галя Кларк

Ако прекосявате Франция от юг на север с каравана, ще видите истинският й неподправен чар. В европейските гайдове с адреси на къмпинги, Франция е представена със стотици места за къмпиране с различен брой звезди и завидна поддръжка. България фигурира с единици. Повечето ни къмпинги, оцелели от соца, са в ужасно състояние, ако изобщо работят. Изключвам няколкото по морето. Територията на Френската република е завидно голяма,

колкото пет Българии

Пропътувахме през области с различен дух - Лазурния бряг, Прованс, Камарг, областите по Рона и Лоара, Пикардия и Нормандия. Ако сте се запътили към Код д' Азур, се пригответе за едни от най-големите задръствания, които някога сте виждали. От най-скъпите на света модели коли. Врелите и кипели предупреждават - по-добре е до тези шикозни места да се пътува с влакове, отколкото с часове да не може да се придвижи човек. 
Провансът е до самия Лазурен бряг. Тук хората живеят доста спокойно в прекрасни големи къщи, с хубави градини. Собствениците им не обичат да ходят на плажа, това е за туристите, те предпочитат да са на сянка някъде с чаша ледено питие. Тук селцата са като мини градчета, селският начин на живот почти е изчезнал. Областта е особено ценена сред европейските купувачи на имоти. Цените на имотите в селата Льо Мюи и Ла Мот са между 100 000 и 200 000 евро за къща. В средновековното село Гримо до Сен Тропе пазарът е съвсем друг, макар че километри го делят от първите две места. Къщите вече са от милион до 5 милиона евро едната. В селото обаче на висок хълм се издига замък с кула, някога принадлежал на граф дьо Вильньов. Оттам се вижда красивият залив и Сен Тропе. Да, Сен Тропе - легендарното градче от филмите с полицаите на Луи дьо Фюнес и лентите на Бриджит Бардо.

Провансалска къща

Но легендата не е това, което е

До Сен Тропе пътят по крайбрежието е задръстен от особено скъпи автомобили с елегантни особи в тях. Сен Тропе е тъпканица от народ. Паркинги малко, мястото е преексспонирано, уличките тесни. Тук всеки иска да се снима пред местната Жандармерия, която филмите на Луи дьо Фюнес прославиха.
В центровете на градовете и селцата на Прованса ще видите платаните - дървета, които се подрязват през зимата и изглеждат странно, а през лятото дават отлична сянка. Там са разположени много кафета, чиито клиенти пият изстуден пастис.
Ако продължите в посока Париж, най-добре е да карате по крайбрежието - до Монпелие. Минавате през красивата област Камарг, известна с белите си коне с пищни гриви. По крайбрежието на Монпелие има много птици фламинго. Те са "запазената марка" на областта. Имайте предвид, че по пътищата извън магистралата много рядко ще намерите бензиностанции в този район.

Провансалско селце

Пресичаме централна Франция, минаваме градовете Клермон Феран, Мийо. Преди да стигнем Мийо ни изненадва фантастичният гигантски мост, свързващ две планини, творение на световно известния архитект Норман Фостър. Намираме в околностите му добър къмпинг с равен терен. На другия ден продължаваме и попадаме в градчето Бриод. В Бриод може да посетите Музея на дантелата, Аквариум и Музей на сьомгата. За

музея на сьомгата

казват, че е единствен в света. Следващият ни къмпинг е в селцето Шатийон сюр Лоар. Държи го холандец, женен за французойка. Двойката живее през лятото във Франция, а през зимата - в Чехия. След като пътувахме покрай Рона, сега минаваме куп селца и градчета по Лоара. Очите ни се спират на шато след шато - прекрасни замъци с типичните тъмносини кули. Средна Франция по Лоара ми напомня на България от 70-те години. Няма дупки по пътищата, всички земеделски земи се обработват перфектно. Километричните камъни са много стари, но отлично поддържани. Градинките също - и то публичните, а не само частните по къщите. Часовниковите кули в селца и градове са с работещи часовници. Французите си ценят високо историята. Дори и най-малкото и неизвестно селце има с какво да се гордее. И кралете са почетени, и диктаторите, и революционерите.

Замъкът на граф Вилньов

Най-сетне Париж

Не мога да повярвам, че сме тук, в най-възпявания град на света. Парижкият къмпинг в Булонския лес е до Сена. Тук са паркирани огромни луксозни каравани, струващи цяло състояние едната. Шокирана съм от размерите на френската столица. Дори Ню Йорк не ме впечатли така. Това е град чудовище - град на градовете. Колкото десет столици. Не случайно парижките булеварди са легендарни. Те са огромни и широки, а на нощна снимка много импозантни - като слънчеви лъчи в тъмнината. И разбира се, имат много кестени. Барон Осман е свършил добра работа през ХIХ век, проектирайки блестящо френската столица. 
Най-доброто, което може да направи начеващият турист в Париж, е да си вземе билет за обиколка на

деветте най-най известни забележителности

с туристически автобус. По 24 евро на човек и 12 евро на дете, но цената си струва, повярвайте! Защото може да се слиза навсякъде по тези девет забележителности, човек на спокойствие да ги разгледа, да почине в някое кафе и пак да се качи на следващ автобус. И така - цели два дни.
Човек не знае какво най-много му харесва. Лувърът е гигантски музей, наистина най-големият в света. Колкото четири огромни дворци. Влязох в Лувъра и сигурно видях не повече от една двайста от него. Или една стотна, кой знае. За два часа - толкова. Организацията на музея е перфектна. И в тази огромна структура стрелките тайнствено ви водят към шеста зала на първия етаж.

В номер 6 е Джокондата

Къде без нея? Творението на Леонардо стои скромно в простото си величие пред тълпа пъстър народ. Суетнята да следваш стрелките за зала 6, да си пробиваш път с фотоапарат в ръка комай е по-интересно отколкото да хвърлиш едно око на шедьовъра, който ви гледа през едно-две стъкла. Ако Джокондата - (Жоконд) бе жива, нямаше да издържи и щеше да склони поглед и руж да пропълзи по бузите й пред погледите на толкова много зяпащ я народ изследващ усмивката й. Дъщеря ми, на 7 години, се вълнуваше само от картини на които има кучета, коне и други животни. На края заяви, че й е омръзнало й от картини с мъртвия Исус и статуи на голи хора. За такива дечурлига като нея в магазина за сувенири има детска секция, в която от книжката с животни като дръпнете хипопотама, от устата му излиза език с лика на... Джокондата, разбира се. Така се приучва младото поколение да цени високото изкуство.  

Кулата, построена от инж. Айфел

се вижда от цял Париж, но когато човек е в подножието й тогава усеща най-силно величието й. Долу в основата й войници с автомати я пазят от терористи.
В Париж има всякакви исторически паметници - един след друг минаваме покрай велики места, за които сме чели в най-различни романи и сме гледали в хиляди филми. Площад Вандом, площад Марсово поле. Египетският обелиск. Урбанистичните решения са микс от Монархията и Империята с достиженията на Републиката. Просто гъмжи от история - всяко кътче и ъгълче са свързани с нещо важно.
Разделяме се с Париж, но оставаме верни на духа му завинаги.