На 40 животът едва започва!

Не е за вярване, но прочутият киноразказ "Москва не вярва на сълзи" навършва четири десетилетия. Режисираната от Владимир Меншов драма и до днес е единствената съветска, удостоена с "Оскар" за най-добър чуждестранен филм. Как обаче се стигна до този невиждан успех, кога се разбра, че в СССР е направен истински шедьовър на седмото изкуство, и какво остана скрито за зрителите - нека се опитаме да разберем поне част от отговорите на тези и много други въпроси.

"От тази лента още доста награди и народна любов ще получим!", казва директорът на "Мосфилм" след вътрешнозаводската прожекция на готовата творба през 1979 г. Но преди да бъде пусната на голям екран, нужно е и одобрението на височайшата власт. Дава я самият Брежнев, който е във възторг от видяното.

Първоначално обаче грандиозният успех на филма не може да бъде предречен дори от снимачния екип. Повечето актьори смятат, че участват в евтина мелодрама, и дори леко се срамуват от тази халтура. Съмнява се и самият режисьор - преди Владимир Меншов никой не се осмелява да направи нищо подобно в киното на Съветския съюз.

Малцина знаят, че историята, написана от Валентин Черних, се нарича "Дважди излъгалата", и е отчайващо сантиментална. До такава степен, че сценаристите не знаят как да я адаптират за филмова версия по-интелигентно. Режисьорското вдъхновение и творческата фантазия не само проработват, а се задействат на максимални обороти, след като се стига до един от ключовите епизоди в сценария: когато главната героиня Катя навива часовника си и се се събужда след... две десетилетия. "Дори си помислих, че липсват няколко страници", спомня си Меншов. И добавя: "Когато разбрах, че всъщност е доста оригинален похват - скок през 20 години, мисълта ми се събуди."

Но почти на една трета пренаписва своята "Москва...", като добавя нови герои, сцени, думи, идеи. В крайна сметка, частната история на три приятелки от провинцията, амбицирани да покорят голямата съветска столица, не само се разраства до 148-минутен игрален филм, но и се превръща в миниразкази за съдбите на безброй хора. И всеки от тях - с големите си трагедии и малките радости, докосва сърцата и душите на зрителите. А цялата страна се припознава в някои образи: ако не в Катя, Тося или Людмила, със сигурност поне в портиерката на студентското общежитие, в скучния зам.-началник, в съпрузите от многоетажния блок или колоритната сватовница, способна да намери половинка на абсолютно всеки...

И все пак в центъра на сюжета са девойките. Главната роля е поверена на съпругата на режисьора - Вера Алентова. Но не защото е с връзки, а тъй като всички други актриси отказват да се снимат във филма или според екипа са неподходящи. Трябва да се отбележи, че на кастинга се явяват най-ярките съветски кинозвезди по онова време - от Анастасия Вертинска до Маргарита Терехова и Ирина Купченко.

Образът на Катя е подлаган на жестока критика. Повечето "експерти" са на мнение, че представеното на екрана е далеч от реалността и не би могло да се случи: обикновено момиче, работещо в завод, няма как да направи такава стремглава кариера, като същевременно учи и отглежда дете, без да има съпруг. Но пък най-добрата й приятелка - Людмила, изглежда доста по-земна. Изиграна е по уникален начин от неповторимата Ирина Муравьова. Талантливата актриса обаче искрено се разстройва, когато вижда работата си във филма: "Героинята ми изобщо не ми хареса. Груба, неошлайфана, на места вулгарна. Всичко, което мразех у хората и в живота, излезе на екрана."

Но грандиозният успех на "Москва не вярва на сълзи" преборва всички съмнения. Освен че филмът получава Държавната премия на СССР, е гледан от над 90 млн. зрители само в родните кина, забелязан е и в чужбина: продават го в стотици страни, грабва най-престижната награда в света на киното и продължава да буди интереса вече на няколко поколения почитатели на седмото изкуство.

Казват, че президентът на САЩ Роналд Рейгън 8 пъти гледа драмата, за да разбере "загадъчната руска душа", но така и не стига до търсеното проникновение.

Това обаче не бива да учудва никого. Защото киношедьовърът всъщност не е само за руската душа. И дори не е за руската жена. А за жената изобщо. За онази, която мечтае да е щастлива и да бъде обичана - и на 20 години, и на 40, когато по думите на един от героите "животът едва започва". За тази, която иска да изглежда по най-добрия начин и когато прави парти в "сталинските апартаменти", и когато бели картофи на вилата. За жената, която копнее за любов, независимо от възрастта.

Сега това може би са очевадни истини. Но преди четири десетилетия, когато драмата излиза на екран, всичко е различно. И явно затова "Москва не вярва на сълзи" се превръща в легенда, изпреварила времето си. Отпразнувайте юбилея на филма, като го изгледате. Пак. Сами. С най-близките хора. Или за първи път с децата си.

Незабравими фрази

* Раждаемостта пада, алкохолизмът се увеличава. Всичко това се отразява на производителността на труда.

* Не ме учи как да живея, по-добре помогни материално!

* Няма да има нищо - ни кино, ни театър, ни книги, ни вестници. А само тотална телевизия. 

* На вас ви е все тая кого прегръщате. А за мен това е доста сериозно!

* За квалифицирана работа трябва да има съответно заплащане.

* - Ако не нося венчална халка, това нищо не означава.

*  - Дори и да носите три венчални халки, пак не сте омъжена. Имате поглед на неомъжена жена.

* - Гоша! С такъв аналитичен ум трябва да работите в бюрото за прогнози.

* Шашликът не търпи женски ръце. Идете натам - местата ви са в залата за зрители.

* - А ти се промени, Катерина. Преди не беше толкова жестока.

*  - Имах добри учители.

* Все ми се струваше, че не живея, а все едно пиша чернова и ще успея на белова.

* В апартамента - всички да влизат. Никой да не излиза. В случай на съпротива - започвайте да стреляте.

* - Някакъв прекалено идеален излязох. Дори странно.

*  - Нищо, животът ще оправи това...