Мюсюлманите в Австрия се чувстват притиснати до стената от законопроект за исляма

Алберт Оти и Алкимос Сарторос
ДПА

"Мюсюлманите се чувстват неразбрани и под подозрение", заяви организацията "Австрийска ислямска общност" във връзка с планирания закон за исляма и предвидените в него ограничения. В сряда се очаква законопроектът да бъде прокаран в австрийския парламент, където мнозинство имат социалдемократите и консерваторите. Въпреки настоящите търкания ислямската общност беше главната движеща сила зад проекта за осъвременяване на остарелия закон, управляващ отношенията между държавата и исляма от 1912 г. насам. Законопроектът съдържа няколко положения, които ще облекчат живота на близо 600-те хиляди мюсюлмани от 8,6-милионното население на Австрия - втората по численост религиозна група след католиците. Например мюсюлманските духовници ще добият правото да посещават болнични пациенти, войници и затворници. Освен това училища и други обществени институции ще трябва да предлагат храна съгласно мюсюлманските правила.
От друга страна, законопроектът подчертава, че националните законови норми стоят над мюсюлманския закон - шериата, клауза, която отсъства от австрийските закони, ръководещи другите религии. Законопроектът прекратява също така изпращането и плащането на възнаграждения на имами от Турция и други страни, забранява финансирането от чужбина и въвежда мюсюлмански теологичен семинар във Виена за обучаване на мюсюлманското духовенство.
Министърът на външните работи и интеграцията Себастиан Курц заяви, че се стреми към развиване на "ислям от австрийски тип" и смята, че обученото в Австрия духовенство по-лесно ще намира връзка с местната мюсюлманска младеж и по-успешно ще се бори срещу радикализацията. "Нуждаем се от модели, особено за младите хора, и точно тук е ролята на имамите", казва за ДПА 28-годишен консерватор. Мюсюлманите обаче критикуват политиците, че свързват дебатите за осъвременяване на законодателството за исляма с въпроса за екстремизма. "Разговорите за промените, към които се стремим, бяха помрачени от тероризма на "Ислямска държава" и атаките в Париж и Копенхаген", казва Карла Багаджати, говорителка на "Австрийска ислямска общност".
След атентатите на ислямистки екстремисти в Париж миналия месец висши регионални лидери в социалдемократическата партия призоваха за санкции срещу онези, които не желаят да се интегрират в обществото, имайки косвено предвид мюсюлманите. Тези идеи бяха приветствани от крайнодясната Австрийска партия на свободата, която се подкрепя от около 25 процента от гласоподавателите, както сочат настоящите допитвания - почти колкото всяка от формациите в управляващата коалиция: социалдемократическата и Австрийската народна партия. Според вътрешното министерство близо 200 австрийски радикали са заминали за Сирия и Ирак, за да се присъединят към джихадистите от "Ислямска държава".
Радикализацията няма да се спре с новия закон, а по-скоро със специални програми като съществуващата "гореща линия" по въпроси на екстремизма, предназначена за разтревожени родители, казва Томас Шмидингер, политолог и експерт по политически ислям. "Всичко, което законът прави, е да третира мюсюлманите неравнопоставено", казва преподавателят в университета във Виена, давайки за пример руската православна общност, която продължава да получава руска финансова подкрепа. Организацията "Австрийска мюсюлманска младеж" е още по-крайна и твърди, че новият закон за исляма може още повече да отчужди младежите мюсюлмани и да ги тласне към радикални групировки като "Ислямска държава". "Той подкрепя аргументите и обвиненията, лансирани от радикални агитатори", отбелязва младежката организация. "Австрийска мюсюлманска младеж" и няколко организации, представляващи мюсюлманите от турски произход, планират да оспорват новия закон за исляма в австрийския Конституционен съд.