28 Март 2024четвъртък19:28 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Акценти

МВФ - лошият ментор на България

След четвърт век сътрудничество със световния кредитор страната ни се срина в класациите по степен на развитие

/ брой: 236

автор:Евгени Гаврилов

visibility 2864

След "сакралната" дата 10 ноември в съзнанието на много българи се появява една трибуквена абревиатура - МВФ, организацията изиграла, твърде противоречива роля в т.нар. преход. Изразът "МВФ настоява за..." близо 25 години се виждаше на политическия хоризонт като голям незаличим слоган. През това време новоизлюпените наши политици вдигаха извинително рамене, призоваваха народа за разбиране при поредното затягане на колана заради порцията непопулярни мерки. За младите хора МВФ е далечно и отвлечено понятие. Малко са онези, които в момента знаят името на постоянния представител на МВФ за България и Румъния или на предшествениците му през изминалите години като Тони Любек и Хуан Фернандес Ансола. Ако не са кратките съобщения на БНБ и на Министерството на финансите, едва ли ще научаваме кога у нас идват мисии на Фонда, които правят редовен преглед на финансовото и икономическото състояние на държавата, както се полага по устава на тази организация. Подобни мисии редовно посещават и други държави - Великобритания, Франция, Германия, Холандия.

Мисии

Последната мисия у нас беше през февруари тази година. Тогава чиновниците на фонда предупредиха, че ако България иска да ускори растежа на икономиката, ще трябва да се обърне внимание на качеството на институциите. Реформи за по-ефикасно използване на публичните средства, подобряване на управлението на държавните дружества според МВФ ще сближат българските доходи със средните за Европа и ще направят растежа на икономиката по-устойчив. Ключов проблем в средносрочен и дългосрочен план е застаряването на населението. Според сметките на фонда хората в трудоспособна възраст ще намалеят с една четвърт през следващите 30 години. Това ще повиши значително разходите на държавата. Международният валутен фонд е една от най-критикуваните институции в света. В момента това е огромна бюрократична организация, ползите от която са вече доста противоречиви. Той е световният кредитор от последна инстанция. Това означава, че когато една държава влезе в сериозна дългова криза и съществува реална заплаха да спре да изплаща държавния си дълг, МВФ й дава спасителен кредит на лихви, по-ниски от пазарните. С тези средства закъсалата страна се разплаща на първоначалните си кредитори и остава да виси на МВФ. В замяна за защита на парите на донорите на МВФ (сред които и България) МВФ изисква провеждането на редица реформи с цел краткосрочно и дългосрочно стабилизиране на държавните финанси, което да позволи на закъсалата и затънала в дългове държава да си изплати кредита към МВФ и след това да получи отново достъп на приемлива цена до капиталовите пазари. На пръв поглед всичко изглежда добре. МФВ се издържа от вноските на 188 страни, които са членове на организацията, като тези страни осигуряват и капитала, необходим за програмите за отпускане на заеми на държави, които са с финансови проблеми.

Тези постановки не трябва да се забравят, както и фактът, че сегашната финансово-икономическа рамка, в която е затворена България, валутният борд, се дължи именно на МВФ. През зимата 1996-1997 г., когато хиперинфлацията настъпваше и банките гърмяха като новогодишни пиратки, у нас дойде Майкъл Деплер, който обяви, че без паричен съвет няма да можем да се оправим. Затова е грешно ширещото се твърдение, че не той а Стив Ханке е "баща" на валутния борд. Тогава се чуха призиви от родни финансисти, че Деплер трябва да се изгони, но добре, че това не стана. През годините мисиите на фонда и постоянните му представители в България до голяма степен определяха параметрите на държавните бюджети, промените в основните закони, засягащи икономиката, здравеопазването и образованието, и какво ли още не.

Стенд бай

Фондът регулираше този процес чрез т.нар. тригодишни стенд бай споразумения, според които кредитираше страната ни срещу извършени реформи. Правителството, което не изпълняваше тези споразумения, обикновено не довършваше мандата си, оставяйки страната в състояние на икономически хаос и във валутна криза. Шефовете на мисиите и постоянните представители на МВФ бяха вездесъщи.  Техните имена бяха всеобщо известни. Всички бяха наясно кои са Ан Макгърк и Франек Розвадовски, Питър Стела, Юха Каконен, Джералт Шиф и Пирита Сорса. С тях започваха и свършваха новините години наред. Най-сериозен отпечатък остави пребиваването на шефа на мисията на МВФ Ан Макгърк. 

Заради безкомпромисната си позиция да изисква правителството да спазва подписаните споразумения тя си спечели прозвището "Макгърч". Тя стана известна и с това, че й откраднаха чантата в софийски ресторант. Нежеланието и неспособността на правителството да наложи бюджетна дисциплина и да приватизира държавните банки и фирми накара Макгърк през 1996 г. да прекрати действието на стенд бай споразумението и предоставянето на заеми за България. На журналистическите въпроси защо това се случва тя отговаряше с лаконичното "Съжалявам". Но не отстъпи. Правителството също не отстъпи от позициите си и съвсем логично България се срина. 

Ангажименти

В началото на 1997 г. настъпи зимата на народното недоволство. Парламентът бе атакуван от хиляди разбунтувани хора и правителството падна. Управлението пое служебният кабинет на Стефан Софиянски. И той трудно би успял да се справи с която и да е от задачите си, ако не бе съумял да възстанови добрите взаимоотношения на България с МВФ. А това стана с цената на ангажимента страната ни да проведе жестоки икономически реформи, изразяващи се най-вече във въвеждане на Валутния борд и в ударна приватизация. От страна на правителството решаваща роля в този процес играеха тогавашният финансов министър Светослав Гаврийски, който от средата на 1997-а, когато де юре и де факто бе въведен Валутният борд, стана управител на БНБ, и министърът без портфейл Красимир Ангарски. На него бе отредена изключително важна роля - да осъществява връзките между правителството и представителите на МВФ, да следи за изпълнението на ангажиментите, поети пред фонда. Ангарски и екипът от експерти, който работеше с него, под диктовката на хората от фонда съставиха законите, регламентиращи въвеждането на фиксирания курс на лева спрямо германската марка в съотношение 1 към 1 и на другите правила на Валутния борд. 

С това ангажиментите на България по споразумението с МВФ далеч не приключиха. Под диктовката на фонда се съставяха списъците за приватизация и за обявяване в несъстоятелност на държавните банки и предприятия, в които ясно бяха посочени графици и отговорности. Именно в споразуменията с МВФ, неразделна част от които бяха тези списъци, съществуваше строгата опция, че ако дадено предприятие, което е попаднало в тях, не бъде приватизирано, то трябва да бъде обявено в несъстоятелност. Именно това бе и една от причините за ужасяващо ниската цена, на която бяха продадени авиокомпания "Балкан" и "Кремиковци", за да не бъдат фалирани. А това, че впоследствие все пак стигнаха до несъстоятелност, независимо че бяха в частни ръце, само потвърди тежката диагноза, която им постави МВФ години по-рано. И други промишлени гиганти като "Варненска корабостроителница" не успяха директно да намерят купувач и минаха през процедурата на несъстоятелността, при която някои от активите им намериха инвеститор, който ги закупи като обособени части.

Натиск

Заради категоричния натиск на МВФ бяха продадени и всички държавни банки, оцелели след погрома от втората половина на 1996-а и началото на 1997 г. И то при условия, които трудно могат да се определят като благоприятни за страната ни. Освен невисоките, а в някои случаи дори прекалено ниски цени, които инвеститорите платиха, държавата бе принудена да се обвърже по тези договори с нелеки и дългосрочни финансови ангажименти, които отпаднаха едва през 2010 г. Изискванията в стенд бай споразумението с МВФ не се изчерпаха с това. Правителството на Иван Костов трябваше да вдигне цените на тока, да повиши акцизите, да проведе реформа в пенсионното осигуряване и ред други непопулярни мерки. По това време бе създаден и Фондът за гарантиране на влоговете. Фондът планираше всичко, засягащо икономиката и финансите на държавата, а неговите мисии и постоянни представители внимателно наблюдаваха стриктно да се спазват поетите ангажименти по стенд бай споразумението. 

През 2005 г. страната ни и МВФ подписаха първото предпазно споразумение. За разлика от стенд бай, чрез това споразумение  България се задължаваше да изпълнява програмата за реформи, подписана с МВФ, но можеше да получава финансиране, само ако го поиска. Такава необходимост обаче не се появи - правителството успешно излезе на международните капиталови пазари с три облигационни емисии, а от 2006 г. насам бюджетът започна да отчита и излишъци. За този период - от 2003 до края на 2006 г., България напълно погаси задълженията си към МВФ. 

В началото на 2007 г. надзорните и управленските функции на МВФ в България приключиха. Страната ни се нареди сред държавите членки на фонда, които нямат задължения към него и изпълняват донорски функции. С други думи - влязохме в групата на страните със стабилна и предвидима икономика. В крайна сметка взаимоотношенията между МВB и България отговаряха напълно на максимата, че който плаща, той поръчва музиката. Оказа се обаче, че за нашата страна цената е твърде висока.

Заради ликвидацията и приватизирането на стотици държавни компании безработните се увеличиха главоломно. Само в периода 1998-2007 г. 140 000 работници от първа категория са преместени във втора, а 490 000 от втора - в трета. Променена е дефиницията за безработен, като се намалява срокът, в който останалите без работа лица могат да получават обезщетения, въвежда се облекчен режим за уволнения, ограничават се активните мерки на пазара на труда и други социални придобивки. Тотално бе разбита цялата система на здравеопазване, което влоши предлаганите от нея услуги. След всичко това България от страна с висок жизнен стандарт, заемаща 27-о място в рейтинга на страните по човешко развитие през 1990 г., се срина до 58-о през 2013 г. и се нареди сред слабо развитите държави.

Малко история

Международният валутен фонд е създаден през юли 1944 г. в Бретън Уудс, Ню Хемпшир, САЩ, като част от Бретън-Удската система, приета от международна конференция на ОН от 45 държави. МВФ се финансира чрез вноски (квоти) от всяка държава членка. Размерът на вноската се определя според формула, която изразява дела на страната в международните плащания, както и нейния БВП. Според вътрешно споразумение главният директор е винаги европеец, а заместникът му е от САЩ. През 1971 г. ролята на МВФ се променя из основи след политиката на плаващите валутни курсове след 1971 г. Тя се измества към разглеждането на икономическите политики на страните с договори за заем на МВФ и да определя дали евентуалният недостиг на капитал се дължи на икономическите колебания или икономическата политика.

Участието на България в МВФ и Международната банка за възстановяване и развитие  е предмет на обсъждане в Политбюро още през 1987 г., когато плановата икономика се задъхва от хроничен недостиг на средства. Това предложение обаче е отхвърлено основно поради становището на БНБ, че разкриването на тайните на страната ще доведе до влошаване на кредитния рейтинг на България, която и така вече не е в състояние да погасява отпуснатите кредити в срок. След промените през 1989 г. България е приета за член на МВФ на 25 септември 1990 г.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ