Може би привилегията дълголетие върви в комплект с умението ни да разговаряме с Бога

 Петя Павлова
 
В хода на времето бляскави кариери на дълголетници имат много хора, но никой не е успял да счупи рекорда на членовете от Адамовия род. Те кой от кой повече по възраст надхвърлят границата, приета в съвремието ни за пределен край на човека да обитава грохнало тяло. При това няма данни хората от библейски времена да са живели в неволите на своята дълбока старост.
В Библията, в гл. 5 на Битие, са описани само доживените години от патриарсите, и при цялата авторитетност на Свещеното писание всеки, разбрал, че Адам е умрял на 930 години, изпада в недоумение - възможно ли е това? После, под напора на красноречието и на светостта на четивото, свиква с мисълта, че прародителите ни още преди Потопа са носели в себе си дълголетието, за което съвременните хора дори не могат да мечтаят. То им е било дар и по някакви неведоми за нас пътища не е достигнало до епохата на Христос и до наши дни.
В Стария завет подробно е отбелязано родословието на първия мъж и на първата жена, макар че за Ева съществува "информационно" затъмнение, което усилва авторитетността на по-силния пол. Ако жените не са живеели по подобие на мъжете векове наред, би следвало, че дълголетниците Адам, Сит, Енос, Каинан и потомци са безрадостно съществували без любимите си, наградени обаче с шеметния шанс да проследяват събитията като безсмъртни. По-точно: безсмъртни за период от време, достатъчен в него да просъществува род на съвременни хора, с пълната неяснота кои са родоначалниците му.
Като родоначалник на първия род, населяващ Земята, Адам е ознаменувал и влизането на греха в света. Двамата с Ева правят груба грешка и опитали от плода на познанието, губят привилегиите си. За тях раят остава затръшнал вратата си, а животът - поднасящ неприятни изненади. Първите им двама сина губят контрол над взаимоотношенията си и единият убива другия. Братоубиецът Каин жестоко и безсърдечно премахва от лицето на земята Авел. Като майчина утеха и бащина радост Бог изпраща Сит в семейството на Адам.
В библейското повествование появата на Сит е описана с доказващ състоятелността си разказ:
"Адам пак позна жена си и тя роди син".
Следва хронология на дълголетността на Сит и неговите потомци, които до един "раждали" своите синове, за което няма друго обяснение, освен това, което всеки читател на Библията би дал сам.
И понеже фокусът е върху човешката способност да носи греха върху плещите си, човекът от библейски времена изумително ни напомня, че ни превъзхожда. Сит с божията милост доживява 912 години, неговият син Енос - 905, синът на Енос - Каинан - 910, неговият син пък доживява 895.
За своите 895 години Малелеил продължава Адамовия род и между потомците му се появяват носителите на приза за дълголетие: Иаред - живял 962 години, и Матусал - живял 969 години!
Енох, баща на Матусал и син на Иаред, спира дъха си на 365-ата година от своето раждане - една сравнително ранна възраст за мъж, включен в родословното дърво на Адам.
И за да е ясно библейското слово, след Енох в обратния ред на класацията - за къс живот, се нарежда Ламех, син на Матусал, който склопил очи на 753 години. Неговият син Ной доживява до 950 години и като богоизбран измежду всички човеци, по волята на Бога, построява своя ковчег. С него превежда през Потопа жена си, синовете си и техните жени, заедно с представителите на всички живи твари, за да не се изгуби родът му и родът на всяко животно, пернато и влечуго.
В Библията има споменати още поне 25 имена на дълголетници, като тенденцията е след Потопа да са редки случаите на свръхжизненост.
Обяснението ни защо се губи тази привилегия - дълголетието за хората, е под въпрос. Нещо повече - то е неясно, спорно, непълно.
Дали 6-ата глава на Битие, 4-ти стих, ни дава обяснение: "Имаше исполини, особено пък откак синовете Божии почнаха да влизат при дъщерите човешки"!?
Извънземни или с божествени гени са били исполините? И за да са исполини, какво е било нужно - да са едри или с живот на богове? Ясно е само, че "дъщерите човешки са били хубави" според Библията и привличали внимание.
Внимателно разглеждаме собствения си опит и заключаваме: Ние не знаем награда или наказание е векуването, нито как се носи 900 или 800 години грях върху плещите. Всъщност не знаем даже как да доживеем 100 години в цветущо здраве и в бодрост на духа, нали?
Затова неумелите ни обяснения на факта, че в библейски времена хората са били страхотни дълголетници, е най-добре да се сведат до усещането, че не знаем всичко.
Може да са били праотците ни по-прозорливи от нас, но Потопът обърква и тази версия. Може да са нямали реална представа за времето и то за тях да е било различно от нашето? Но нали Ной е знаел как да построи за епохата си от гоферово дърво кораб? Проблем щеше да има, ако знаеше как се прави обсерватория, а не спасителен за човешкия род ковчег.
Стига ни поуката, че Бог не ни е изоставил, макар да сме си по човешки неспособни да чуваме гласа му.
Но нали чуваме, че праотците ни са разговаряли с Бога? Може привилегията дълголетие да върви в комплект с умението да общуваме със Създателя си.