Мозъчна артериовенозна малформация. Що е то?

Артериовенозните малформации (АВМ) са вродени малформации, като представляват кълбо от абнормални или не добре формирани кръвоносни съдове (артерии и вени) с естествено предразположение към кървене. Това е вродена малформация. Тези съдове могат да са навсякъде в човешкото тяло, но мозъчните и гръбначните АВМ са с висок риск при кървене. Тяхната стена е различна от тази на нормалните артерии, което е предпоставка за кървене. Спукването на някой от тези съдове е животозастрашаващо в повечето случаи. Според локализацията им, те могат да причинят тежък неврологичен дефицит: от пареза на ръка или крак, до смущения в говора или постоянни епилептични припадъци. Обикновено епилепсията, причинена от такива малформации, е фармакорезистентна, т.е. не се повлиява от лекарства.

Честотата на АВМ е 4 на 100 000 души население.

2/3 от 

симптомите

на АВМ се срещат при лица под 40 г. 30% от кръвоизливите, които се получават вследствие на АВМ, водят до тежък неврологичен дефицит, а 10% до смърт.

При някои пациенти наличието на АВМ може да бъде безсимптомно. Едва при около 12% от хората се проявяват симптоми, най-често мозъчни кръвоизливи, които могат да подскажат за наличието им. Сред симптомите могат да са:

• Епилептичнен припадък;

• Парези и парализи;

• Нарушене на координацията;

• Главоболие;

• Зрителни нарушения;

• Говорни проблем;

• Паметови разстройства;

• Деменция.

Преди дни в столичната УМБАЛ "Св. Иван Рилски" 

световно известният неврохирург проф. Шарбел Монайе от Франция и българският му колега доц. Станимир Сираков извършиха уникални операции на пациенти с АВМ. Първата пациентка бе на 4 г. и 6 месеца. Пред няколко месеца внезапно получила мозъчен кръвоизлив, който парализирал дясната й ръка и десния крак. В "Св. Иван Рилски" установили мозъчна артериовенозна малформация в много рискова и сложна зона на мозъка и тъй като не може да се проведе медикаментозно лечение, единственото й спасение била трансвенозната емболия.  

Другият пациент, който бе опериран, е момче на 18 г. с изключително тежка епилепсия, която не се повлиявала от стандартно лечение. След операцията се очаква младежът да няма вече припадъци.

Иновативният метод на лечение е въведен в световната практика преди 10 години, а в Клиниката по неврохирургия на УМБАЛ "Св. Иван Рилски" са извършени 39 операции на АВМ. 

При

eндоваскуларната емболизация

достъпът до патологичните съдове се осъществява чрез убождане на артерия на крака. Специалистите се "движат" по съдовата система и с помощта на специални микрокатетри, достигат до центъра на малформацията. Целта е патологичните съдове да бъдат запълнени с т. нар. тъканно лепило. Стане ли това, те вече са изолирани от нормалното кръвообращение, в тях няма пулсиране и налягане, а вероятността от кървене е елиминирана.  

"По този начин решаваме проблема на пациента - бил той неврологичен или животозастрашаващ, а в 70% от случаите дори можем да спрем пристъпите на епилепсия", обяснява доц. Сираков. Той уточнява, че макар да се смята за най-ефективното лечение на подобни тежки случаи, ендоваскуларната емболизация също крие своите рискове.

"Преди хората се страхуваха от тази процедура, защото не беше добре развита, но тя остава единствената, при която могат да се третират такива малформации от кървящи кръвоносни съдове. Те приличат на помпа и ако бъде затворена вената, преди да е освободен пътят на кръвта, тя ще гръмне", обяснява проф. Монайе.