Моят Безсмъртен полк

Тази година за 75-годишнината от Победата реших да си направя моя Безсмъртен полк - списък на моите герои от Втората световна война - Отечествена война за България.  

На първо място - майор Таньо Баев Кавалджиев  от Стара Загора, артилерист, загинал геройски в Унгария. 2. Вълка Ташевска от Монтанско, загинала млада като герой в началото на войната в Югославия, хвърля се като лъвица срещу немците.  3. Александър Пипонков-Чапай, от Белово, невероятен обаятелен герой. 4. Братът на генерал Васил Зикулов. 5. Бащата на Манахил Манахилов от Стара Загора - загинал на Драва в Унгария. И т.н. И какво се оказа? Потърсих снимките им или нещо написано за тях в интернет. НИЩО НЯМА. Нищичко, ни дума, нито снимчица...

Мисля, че е дълг на хората, които работят на "Позитано", в БАС, в леви фондации, в градски и областни структури на БСП, на евродепутатите ни да поместват в интернет, във фейсбук снимки, данни, разкази за героите, загинали в жестоката битка с нацизма. В мрежата е днешната битка за младежта, за умовете и сърцата на младите, за нашето утре. Защо не е направено досега? Защо не са издирени, събрани и съхранени безценните експонати и късчета памет от масово закритите в страната музеи на революционното движение, които гният някъде по мазетата, ако не са изхвърлени? Факелните шествия в София за ген. Луков и в Киев за Махно и Бандера не ви ли стряскат? Или смятате, че е достатъчно да се разнасят папки и да се държат речи?

Бойко Тотев БАКАЛОВ,
Стара Загора