Монополът - злоупотреба с господстващо положение

Владимир Георгиев

За злоупотребите на монополите се говори неубедително. Всички се обединяват срещу тези злоупотреби, но никой не търси същината и произхода им. Лесно е да се каже, че сметките са високи. Срещу това вярно твърдение обаче успешно може да бъде противопоставена също така вярната констатация, че възнагражденията в България са смехотворни. Тези възнаграждения - заплати, пенсии и помощи, не могат да осигурят покриването на екзистенциалните разходи на българина и не са в състояние нито да оправдаят, нито да осигурят едно нормално човешко съществуване. Още по-малко да гарантират дори и минимална степен на достойнство на личността.
На фона на тези очевидни факти сметките на монополите като че ли се превръщат в

по-малкото и сякаш неизбежно зло

Когато се "ровиш в кофата за боклук" (а има и хора, които неизбежно са принудени да го правят), нормално е всяка, дори и най-ниската сметка, да ти се струва непосилна.
Възможно е да е и така. Но тук искам да се спра накратко на въпроса защо предприятията, осъществяващи и предоставящи обществени услуги (ПООУ), откровено спекулират с особеното си икономическо и правно положение в стопанството и в деловия живот в страната, трупайки печалба на гърба на гражданите и отчасти - на гърба на другите стопански субекти.
Излишно е да казвам, че има сфери на стопански живот, в които господстващото положение на определени предприятия е неизбежно - това са банките, застрахователите, предприятията за комунални услуги, електроснабдителни, електроразпределителни, водоснабдителни и канализационни дружества, жп и въздухопревозни търговци и др. Господстващото положение на пазара не е нарушение, то дори не е укоримо, защото често е естествено. На контрол и санкциониране подлежат злоупотребите с господстващо положение, а те са наистина много. При това изкушението да злоупотребиш с подобно пазарно положение е наистина съблазнително с лекотата на извършването и на покриването на следите.
За да се стигне до високите сметки, от които пропищя обществото ни, се тръгва отдолу - от "производството" на фалшиви разходи, които вдигат значително стойността на продукта, който предприятията за обществени услуги предлагат. За разходи се признават всички веществени и невеществени, натурални и стойностни субстрати, които по какъвто и да било счетоводен начин могат или биха могли да увеличат стойността на производствения продукт или услуга.

Примери - колкото щеш!

Да вземем течовете по водопроводната система. Те се смятат за разход за експлоатационните предприятия и се заплащат от потребителите, без те да имат каквото и да било отношение към тези течове.
Разходите на банките за провизии в резултат от раздадени от тях лоши кредити се отразяват върху нивата на лихвите по новоотпуснати кредити, без новите кредитополучатели да имат отношение към старите неизправни длъжници. Нещо повече - банките едностранно увеличават лихвите и по текущи кредити, за да покрият загубите си от стари необслужвани заеми.
Същото се отнася и за загубите от кражбите на ток, за загубите от кражба на застраховки и др.
ПООУ винаги намират начин да приспособят практиките си така, че да минимизират загубите или да ги прехвърлят на гърба на потребителите. Те оскъпяват крайния си продукт по такъв начин, че стойността му да обере мътилката на всички претърпени загуби, включително тези от лошата стопанска дейност на самите предприятия. По този начин си гарантират неизбежна печалба, която при това е значително по-голяма от официално оповестената, защото всъщност част от оповестените разходи са фиктивни и в тях е заложена авансово разпределена скрита печалба.
И нещо повече. За да се разпредели тази печалба между собствениците след данъчното й облагане, тя трябва да остане чиста - тоест, с тази печалба не бива да се покриват реални производствени разходи, тя не трябва да се заделя за излишни резервни фондове, нито да се отнася за развитие на дейността и за инвестиции. Напротив - тя директно трябва да отиде в джоба на собствениците на ПООУ.
За да просъществуват ПООУ, те експлоатират уникалното си пазарно положение - господството. Те "товарят" всички свои потребители с такси, комисионни, еднократни, многократни и други плащания, които поради своята многобройност и неизбежност формират значителен ресурс като извънредна печалба, произтичаща не пряко от дейността на ПООУ, а от експлоатацията на господстващото им положение. Затова изобщо не са прави апологетите на "чистата" банкова дейност например. Естествено, че е работа на Централната банка да следи приходите от неспецифична и неосновна (спомагателна) дейност за банките - приходите от такси и комисиони. Често пъти те са по-големи от приходите от лихви. Що за банка е тази, която се изхранва от комисионерство?
Що за експлоатационно предприятие на ВиК мрежата е това, което допуска загуби в размер на 60 на сто от водата? И калкулира тези загуби директно във фактурите на крайните потребители. Какво електроразпределително дружество е това, което отказва извършването на необходими инвестиции под предлог, че са икономически неефективни, и след това ги управлява без заплащане и дори събира такси за експлоатация на чужда собственост?

Какво би могло да се направи?

Държавните надзорни и регулаторни органи, създадени за контрол върху дейността на ПООУ, трябва да изградят счетоводна и правна рамка, при която само строго определени и лимитирани разходи на тези предприятия да се признават за такива, формиращи цената на услугата или дейността. Останалите разходи да бъдат за сметка на оперативния (текущия) финансов резултат и да не влияят на цената на продукта, който се предлага на масовия потребител.