Монопол
Това правителство не иска да реши най-важния проблем на ромите - създаване на условия за нормална и трайна работа
/ брой: 30
Георги Парушев
Изявление на Деян Колев, 2009 г.: "На ниво "предизборна платформа" основната опозиционна партия ГЕРБ разглежда ромската интеграция сравнително детайлно и обхватно. Първото е, че предлага програмно финансиране на интеграционната политика - чрез средствата на републиканския бюджет (делегирани на ключовите министерства) и на европейските фондове, основно чрез оперативните програми "Развитие на човешките ресурси", "Регионално развитие" и програма за развитието на селските райони."
Когато човек желае да бъде безпристрастен, трябва винаги да има предвид поговорката "Когато фактите говорят, и боговете мълчат". Може ли някой да каже през тези четири години на управление на партия ГЕРБ колко роми имат трайна и постоянна работа? Кой ром, необвързан с правителствените организации, е получил финансов ресурс за собствен бизнес? В кой ромски квартал са асфалтирали улиците, прокарали са канализация и всякаква инфраструктура? Колко от дискриминацията спрямо ромите е намаляла? Кой ром е получил държавна финансова подкрепа за реализацията на свой творчески проект например?
Истината: голяма част от парите ги получава една-единствена организация, която е подписала меморандум с политическа партия ГЕРБ. И тези управляващи си служат с монопола. Който не е с ГЕРБ, е вкаран в шейната. Пуснат е
на автопилот в ледената пързалка на кризата
И дето се казва, сам си говори...
Един от наемните роми с бяла якичка, който цинично и упорито ни натрапва многобройните си "дейности", е шефът на организация "Амалипе" Деян Колев. Този печен етнотарикат върти чрез организацията си около 13 000 000 евро. Писал съм по форуми за неговите безсмислени и нищо не носещи за напредъка на ромите проекти. И най-елементарният безпристрастен анализ доказва това. Знам, че ще надуят ноздри и от десет баира вода ще докарат, за да опровергаят тези мои твърдения. Ще ни пробутат версията, че тези огромни пари ги получава от европейските фондове и донорски организации. Но няма да признаят "номерът на китайката". Монополната гарантирана подкрепа на правителството. Защото имаш ли я, не само от "Америка за България", но и от който европейски фонд и донор можеш да получиш финансова подкрепа. Навярно Колев затова се е специализирал в сурвакарския ритуален "бизнес". Това нагласено мероприятие му носи бая дивиденти.
Няма обяснение защо правителството чрез НССЕДВ към Министерския съвет отдава "огромно значение" на тези самоцелни дейности, които изпълнява тази лансирана особа. И НССЕДВ към Министерския съвет всяка година на основата на тези безсмислени проекти, изготвя годишен отчетен доклад. Колко години са необходими на правителството за създаването на областни и общински програми, екипи, методика и мониторинг? На всички ни е ясно, че и в следващите четири и десет ще се пишат програми, мониторингови концепции, ще се уточняват приоритети, изпълнители и куп измислени бюрократични дейности. И така до безкрай. През това време организацията като "Амалипе" и други себеподобни запълват вакуума на бездействието и на това правителство.
И министрите, и всички участници
в този процес го знаят. Не че нямат компетентност. Имат я. Но този е начинът да се обсебва голям финансов ресурс. Не искат да създадат естествени и нормални процеси за стимулиране на ромите към работа, образование и спазване на своите задължения и права към обществото и държавата. "Играчите", пряко отговорни за този държавнически процес, не желаят друг подход. Осъзнали са, че само чрез превъплъщенията си в "падрета", "сантиментални и романтични грижовници" и "лелки", които с "умиление" и "възторг" могат сериозно да осребрят "обичта си" към ромите. Но резултат няма. Банална е констатацията, че интеграцията не се основава на реална политика и ефективни държавнически процеси. От десет години ни натрапват така наречените ромски здравни, образователни и социални медиатори. Няколко невинни млади хора, лишени от всякакъв властови и финансов ресурс, щели да помогнат на ромите за връзка с държавните и общинските институции. Замисълът за тези медиатори е обоснован, че ромите сме някакво африканско племе и сме расли в джунглата и нямаме никакъв капацитет за битово и социално общуване с институциите. Един път. Вторият е тарикатски. Всеки кмет и ръководител на институция ще казват на ромите: "Имате си медиатори, нас не ни занимавайте." Хитро. Но е цинично. Продъниха ни ушите със студентите по медицина. Със стажантите роми в НС. Разследващи ромски журналисти. Със стипендиите от репарациите за убитите роми от Хитлер, раздавани от Джордж Сорос на студенти роми.
И това правителство не иска да реши най-важния проблем на ромите. Създаване на условия за нормална и трайна трудова заетост. Разбира се, както и на всеки трудоспособен български гражданин. Не признават, че това е разковничето на тази
умишлено проточена в времето прословута интеграция
И за това всяко правителство ни пробутва по един Деян Колев. Специалист по всичко. От ранната женитба, ХИВ, СПИН, образованието, ромския фолклор, културата, дискриминацията, здравните проблеми, МВР. С една дума енциклопедист на ромската интеграция в България. И на човек му става неудобно да констатира тази банална цинична имитация и на това правителство, че ще интегрира ромите към по-сносен живот. От двадесет години изречението "липсата на политическа воля" го превърнаха в празно от всякакъв смисъл и съдържание.
Личният приятел на Деян Колев, министърът на еврофондовете Томислав Дончев, може още дълго да се превъплъщава, ако ще и на актьора Питър О`Тул. Но прочувствените му сантиментални изказвания за "политическата воля" относно интеграцията на ромите се оказаха балон, пълен с лицемерие. И мирис на безскрупулна имитация с цел облагодетелстване. Няма друг извод. Толкова много похарчени пари, време и усилия, а няма резултат. И не трепват от никаква критика и аргументирани предложения. Преструват се на хладнокръвни глухонями далтонисти.
Преди няколко години вечният гарант на етническия мир в България Ахмед Доган каза:
"Неправенето на политика е също политика."
И излезе адски прав.