Младите хора -съюзници в процеса на своето обучение

Маруся Любчева,
евродепутат от Групата на социалистите и демократите в ЕП

На последната пленарна сесия на ЕП бе обсъден докладът относно борбата срещу безработицата сред младежите. Дебатите бяха интересни, чуха се различни мнения и доста критики, поради бавното решаване на проблемите с младежката безработица, поради това, че прекалено много се говори, но действията както на ниво ЕС, така и на ниво отделни страни членки са недостатъчни.
В условията на криза един от най-тревожните проблеми остава безработицата. Въпросът с младежката безработица е сериозен за всички държави членки, защото отразява липсата на перспективи пред една млада генерация. В момента говорим за нива, надхвърлящи 25%. Оказва се, че групата на младежите до 29 години се отнася към "рисковите групи", като особено внимание в нея заслужават младите жени и майки, много от които са принудени да напуснат работа, за да се грижат за семействата си. Губейки възможности за придобиване на професионален опит и трудов стаж, последващата им интеграция и включване на пазара на труда са поставени под въпрос.    
 Проблемът трябва да бъде разрешен, при това спешно. Младите хора са нашият капитал и това не трябва да бъде тълкувано формално и само като терминология. Допускайки младите хора да останат извън пазара на труда и извън системата на социално осигуряване, рискуваме не само да ги демотивираме да проявяват инициативност и предприемачество, но и да застрашим устоите на европейската икономическа система.
 Намирането на решение е свързано с много фактори. На първо място, целевото финансиране за разкриване на нови работни места в краткосрочен план, съгласно предписанията на Европейската младежка гаранция. Приемането й беше важна стъпка в правилната посока и несъмнено ще даде политически стимул на последващи мерки. Бих желала да обърна и специално внимание на четири основни фактора, които стоят в основата на тенденцията за увеличаване на нивата на младежка безработица:
1.     Наличие на голям брой младежи с ниска степен на образование и без нужната квалификация. В еврожаргона неслучайно се наложи акронимът NEET - неработещи, неучещи и необучаващи се лица. Важно е да бъдат изготвени специализирани програми, чрез които младите хора да могат много по-бързо да придобият квалификация, както и да се предприемат действия за улесняване адаптацията им на пазара на труда;
2.     Несъответствие между търсенето и предлагането на пазара на труда - в много страни няма добро съответствие между нуждите на икономиката и специалностите, по които се провежда обучение. Това се отнася както за средните професионални училища, така и за висшите, подчертавайки колко дълбоко това несъответствие е залегнало в структурата, в учебните планове и в програмите на образователните системи;
3.     Системите за професионална ориентация работят неефективно и изборът на образование и професия често се осъществява на случаен принцип, без съответствие между възможности, нагласи и интереси от страна на младите хора. Всичко това превръща образованието във формалност и дори в средство за отлагане на безработицата във времето;
 4. Не на последно място - отслабени икономики. Опитите за изход от кризата посредством бюджетни съкращения нанесоха тежък удар върху перспективите за устойчива заетост сред младите хора. Временните и "ad hoc" мерки на национално и европейско ниво, с които се правят опити да бъде стимулирана заетостта сред младежите, както и програмите за развитие на човешки ресурси са недостатъчно ефективно и устойчиво решение.
 Познавайки тези четири аспекта на проблема, ние ще бъдем в състояние да идентифицираме необходимите стъпки по посока неговото разрешаване. На първо място следва да бъдем наясно, че оздравителните мерки следва да бъдат интегрирани, секторно-ориентирани и свързани със стратегиите за развитие на икономиката, анализа на нуждите на бизнеса, т.е. преосмисляне както на образователната система, така и взаимодействието й с икономиката. И това трябва да се осъществи както на националните, така и на общоевропейския пазар на труда. Не мога да приема рестриктивните мерки, каквито се въвеждат в някои страни (напр. Великобритания) по отношение допускането на  български специалисти на трудовия пазар. Считам, че подобни практики противоречат на основните принципи и достижения на европейската интеграция.
 Подходите за решаването на проблема трябва да обединят усилията на различни институции. МОН, отговорно за образователната система, трябва да бъде подкрепено от всички министерства, за да бъде изготвена обща програма за осигуряване на заетост на специалисти, които излизат от системата на образованието. Тук място имат и различни браншови организации. Това означава да имаме  няколко типа мерки, с които можем да реагираме:
 - Икономически -  които да доведат до създаване на благоприятна бизнес среда за малките и средни предприятия, за развитие на самостоятелна икономическа дейност, което да стимулира предприемачеството сред младите хора, като алтернатива на традиционната заетост;
 - Образователни - чрез създаване на модулно обучение, целеви учебни планове и програми, които  ще доведат до изграждане на практически умения като основа за успешна предприемаческа дейност. Необходимо е да се модернизира образованието посредством адаптирането на учебните планове към настоящите и бъдещите нужди на пазара на труда, с акцент върху бързо развиващите се сектори - екоиновации, биотехнологии. Вече говорим за "зелен" растеж, за "син" растеж, и трябва бързо да изпълним тези сектори със съдържание;  
- Социални - чрез приобщаване на младите хора в една обща социална система, която подкрепя, мотивира, утвърждава интеграцията и създава предпоставки за включване към групата на икономически активните хора, без да ги превръща в свои постоянни клиенти.
Необходимо е да направим младите хора съюзници в процеса на тяхното обучение, подготовка и реализация на пазара на труда. Това също е сложен процес. Някои казват, че младите хора без необходимото образование и квалификация сами са виновни за състоянието, в което се намират, а обществото трябва да се грижи за  образованите и за тези, които са положили усилията да получат качествено образование. Аз мисля, че ние сме длъжни да дадем шанс на всички, защото обществото има нужда от труда на всеки от нас. Причините, които доведоха до това състояние на проблема с безработицата, са различни и много, но  консолидацията на обществото около тезата  всеки да намери своето място и да бъде удовлетворен от положението си в обществото трябва да бъде нашият стремеж.