Млади македонски писатели гледат към литературната слава

Талантливо ново поколение израства в съвременната македонска проза. Съвсем млади автори не само конкурират, при това успешно, утвърдените от години писатели, но печелят литературни награди и много читатели. Сред тях са Фросина Пармаковска (позната и на българските читатели с романа си "Вишнева хроника"), Петър Андоновски, Михайло Свидерски, Ненад Йолдески, Живко Грозданоски, Игор Станойоски, Верче Карафилоска. Сега най-успешните книги на двама от тях излизат на български.
С романа "Очи с цвят на обувки" (издание на "Персей") роденият в Куманово през 1987 г. Петър Андоновски прави впечатляващия си дебют в модерната македонска проза. Книгата му донася номинация за наградата "Роман на годината", която печели две години по-късно с творбата си "Тялото, в което трябва да се живее". Преводът е на Димо Бонев.
Ема, главната героиня на "Очи с цвят на обувки", е учителка по литература, чиято мания са чистите мъжки обувки. Когато забележи такива, тя започва да следи собственика им, без да застрашава неговото всекидневие. Бащата на Ема, вече пенсиониран генерал, цял живот е смятал, че добрият генерал е първо генерал у дома и цял живот е издавал заповеди към Ема, една от които е дъщерята да почиства обувките. Оттук Ема развива фетиш към чистите обувки като неин психологически опит да осъществи идеала за "добрата дъщеря" - перфектното дете на деспотичния баща. Един ден случайно попада на мъж със съвършено чисти обувки и проследяването му става единственият смисъл на живота й.

Още с първия си роман "Бяло и червено" (издание на "Изида") Михайло Свидерски предизвиква интереса на читателите и специалистите. Познат предимно като поет и преводач, Свидерски изгражда динамичен и драматичен сюжет, в който героите са в постоянно движение и в постоянен конфликт с окръжаващата ги враждебна действителност след Октомврийската революция в Москва, в Киев, в Крим и в Истанбул, така и след скок във времето - през 1950 г. в Битоля и 1951 г. - в югославския концлагер на остров Голи Оток. Преводът е на Димо Бонев.
Жестоките кръвопролития и братоубийствените политически противопоставяния са в основата на нравствения катарзис на главния герой, от чието име е повествованието. Авторът изследва пораженията върху човешката душевност и върху масовото съзнание, които носят войните и революционните сблъсъци, превърнали насилието и унищожаването на инакомислещите във всекидневна практика.