Мисли по Дерменка, които не заспиват...

Трифон Митев 

20 януари. Цветя и венци, слово - и това е. Пукот на пистолети и на ловни пушки. И това е.

После се разотиваме, дошли от чирпанските и брезовските села, от Стара Загора и Пловдив, от Павел баня, от Казанлък... Дерменка остава сама с мислите и с болката си от онези 20 и 21 януари преди 75 години.

Но моите мисли по Дерменка не заспиват... 

Страшна битка на партизани с жандармерия, войска и полиция срещу тях: обречена, кратка и жестока, със смъртно стечение на обстоятелства, довели до нея...    

С големия сняг като враг... 

Землянката закрилница се превръща в капан. Гнездо, върху което връхлитат хищни птици и едно подир друго избиват пилците в него - отстрелвани като при ловна пусия. Ни да излезеш от землянката, ни да останеш в нея...

След Иван Чакъров - Томата, който пръв стреля срещу вражата верига, един след друг падат другарите му. Обагрят с кръвта си предателския сняг.

Дали страхът се обажда в душите им? Сигурно, нали са живи хора, още толкова млади!

Дали се вкопчват в искрица надежда за живот? Разбира се! Затова изскачат като полудели птици от тесния отвор на землянката - да намерят спасение сред смръзналите от студ и ужас дървета на Средна гора! Но снегът...

Дали някой за миг от мига помисля да легне пред врага и да моли за милост. За милостиня животец... Едва ли. Нямаше имената им днес да са на гранитния паметник на Дерменка, а враговете им тогава да се подписват във финансови ведомости като награда - по 50 000 лв. за партизанска глава...

Дерето с ледената вода дава спасение и живот за някои от тях. Само за някои... Оцелелите цял живот носят тежест и болка в душата си заради своето спасение.

Познавах някои от тях, познавах болките им.

Познавах и техния партизански командир - Гено Биков-Кожух, който като цъкаща бомба в сърцето си цял живот носи тази болка. Достоен мъж, непрежалил никога загиналите си другари.

Това не е сражение, мисля си. Нищо, че някои успяват да отговорят на огъня с огън. Това е кланица - в преносен и в буквален смисъл. Както и на следващия ден, на 21 януари, пак на Дерменка, когато живи меса режат от заловената Гита, инквизират брат й Георги, разстрелват ги заедно с други заловени...

И става Дерменка Голгота - много висока в трагедията си, макар да е в ниското между върховете Братан и Каваклийка. С ярки герои - загиналите партизани, и антигерои - като подполковник Христо Гайтанджиев от Силистра, капитан Мишкетев, майор Ботев...

Дерменка. Страшно и величаво място, на което преди 75 години върху белия сняг пише кървава страница в историята си българската трагична битка между доброто и злото.

Имената на добрите са изписани на паметника: Иван Чакъров, Гита и Георги Господинови, Георги Филчев, Гана Балева, Дечо Троев, Колю Маринов, Недю Златанов, Петър Далевски, Таню Каратанев, Таню Танев, Тотю Златанов, Трифон Танев, Христо Бочуков... Да се помнят и тачат.