Мило сърце

В Световния ден на сърцето слушахме не само съвети как да опазим по-дълго здрави сърцата си (така хем по-дълго ще работим в услуга на пенсионната реформа, хем здравноосигурителната система няма да товарим), но чухме и новината, че ще се прави регистър на безкръвните сърдечни операции. Не в полза на пациентите, а в услуга на осигурителната и данъчната система. За да гарантира малко повече спокойствие на финансовия министър, който в лицето на всеки българин вижда укривател на данъци и осигуровки.
Очевидно на финансистите не им се видяха много 26-те хиляди изследвани или лекувани пациенти по клинична пътека "инвазивна кардиология" за 5 месеца, а парите, дадени за това - 56,6 млн. лв. Но никой не си е направил труда да сметне колко струва на държавата един човек в трудоспособна възраст с инфаркт. Държавата се сърди, че в страната има 36 лечебни заведения за инвазивни процедури (много били и много пари харчели), но я няма никаква, когато трябва да каже "Не, тук има много, а в другия край на държавата, където има повече сърдечно болни, няма ни една инвазивна кардиология").
Иначе при всеки повод (дори новоизлюпените политици научиха наизуст няколкото фрази) се подчертава колко много са сърдечноболните българи, колко много нашенци умират заради кръвно и сърце, и как държим първо място в Европа по смъртност от инфаркти и инсулти. Но пари за изследвания не се дават. Или ако случайно са дадени, те са окачествени като... откраднати (в случая нямаме предвид онзи 1,4 милиарда лева от здравни вноски, които държавата открадна от хората, за да строи магистрали). За откраднати от болници и лекари се броят и парите за лечение на сърдечноболните по съвременни методи. Така се стига до абсурда да се изчислява неизчислимото, а парите, които отделяме от доходите си под формата на здравни осигуровки, потъват неизвестно къде. Но със сигурност не ни осигуряват здраве или медицинско обслужване.
Иначе министърът мери цената на направата на регистър с цената на клинична пътека за модерно лечение на инфаркт. Сякаш човешкият живот има цена. Друга интересна страна на въпросния регистър за 8-10 хил. лв. е, че заради "жестоката конкуренция" болниците няма да имат достъп до информацията за другите. Сякаш може да има конкуренция, като се работи не по цена, определена от болницата, а от единствената, при това вече одържавена, здравноосигурителна каса. Така за пореден път - в Световния ден на сърцето, нашенецът осъзна колко е болно сърцето му и колко далеч остават от него съвременните методи за лечението му.
По-важното е, че нашенецът получи и тази година ценни инструкции как сам да пази от болести сърцето си. Така топката остана у него - ако се разболее, сам си е виновен. Държавата не може да отдели пари за съвременно лечение. Защото пари от здравни вноски... няма!