Миладиновци да бъдат обявени за светци!

Навършват се 150 години от появата на "Български народни песни". Епохално дело на братята Димитър и Константин Миладинови, които в скверни времена (не по-малко скверни от днешните) избродват отечеството и събират безценни скрижали, като ги издават в Загреб със спомоществователството на хърватския епископ Йосиф Щросмайер. Величайше дело, защото тъкмо когато  току-що Българско е започнало да се пробужда от петвековното "присъствие" и гърцизма, излиза на бял свят този бисер на националната ни духовност.
Негови сътворители са двамата братя от Струга, които ни на йота не са имали съмнение в своята духовна и родова принадлежност. През целия си бурен живот те се трудят "на ползу роду болгарскому". Приживе Димитър Миладинов е послушник в манастира "Св. Наум", събира средства за градежа на черквата "Св. Стефан" в Цариград, учителства в Струга и Охрид, в Кукуш и Прилеп, в Битоля... Константин следва пътя на брата си, след което учи в Атина и Одеса, в Москва, сближава се с Любен Каравелов и Нешо Бончев, с Георги Раковски. До него пише по повод излизането на "Български народни песни": "во огласот ми Македония назвах Западна Болгария (как и требит да се викат)".
Известна е нерадата участ на Миладиновци, които за "Песните" са наклеветени от гръцки фанариоти и затворени в Цариградските зандани, където са отровени заради своето дело.
Прави огромна чест на Бойка Асиова (виж стр. 20-21), когато пише вдъхновено за "Двата Миладина", че припомня забравената днес идея на големия български книжовник и фолклорист Кузман Шапкарев двамата братя да бъдат "провъзгласени за православно-славенски мъченици-светии".
Както е известно, неотдавна мъчениците от Баташкото клане бяха канонизирани за светци. Не е ли дошло време с този ореол да бъдат осенени и челата на Миладиновци, събрали и съхранили за Отечеството, осветили със своята саможертва българския дух. Време е!