20 Април 2024събота05:37 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Между националния егоизъм и рефлекса на цивилизацията

Необходим е широк обществен дебат за сирийските бегълци

/ брой: 247

visibility 163

Ваня Добрева


През последните месец-два, поне за мен, един от най-важните въпроси е този за сирийските бежанци. И заради това, което се случва, и заради евентуалните последици. Още повече, че обществото ни не е подготвено за внезапно оформилата се ситуация. То очаква преди всичко публични обсъждания, по-детайлен анализ на актуалното положение с бежанците, на близките и по-далечните перспективи, отнасящи се до тях.
Разбира се, че по хуманитарни съображения и във връзка с подписани международни спогодби България не може да не приеме на своя територия хора, които идват от една невероятно кървава гражданска война като тази в Сирия. В последна сметка изборът е между националния егоизъм и рефлексите на цивилизацията. В този план политиката на правителството на Орешарски към сирийските бежанци по принцип би трябвало да предизвиква адмирации и подкрепа.
И тъкмо заради това е лошо, когато

остават недоизяснени подробности 

които често пъти отразяват или късогледо родолюбие, или раболепно отношение към външни директиви, несъобразени с възможностите на днешна България да се справи с такъв сложен проблем като този с имигрантите от сирийската война.
Така например в медиите обикновено се пише и говори как нашата държава спасява сирийци, които едва на българска територия намират спасителния пояс за своя живот и този на близките си. Това обаче не отговаря на истината. Защото щом бегълците идват от Турция, това означава, че те първо са намерили убежище и закрила в тази съседна страна, там са се установили като временно пребиваващи, някои от тях от година-две (вероятно в граничния район на Турция със Сирия).
В икономически просперираща Турция тези бегълци са живеели в условия, обезпечени от администрация, която разполага с много по-сериозни финансови и материални ресурси, отколкото българската. Защо тогава сирийските бегълци от войната, насочвайки се към България, са предприели риска да  напуснат социална среда като турската, която като манталитет и религия стои по-близко до тяхната чувствителност и верски убеждения, където езиковите бариери са далеч по-малки, а молитвените храмове на разкрач разстояние? 
Така се появи в мен съмнението дали тази бежанска вълна, този ненадеен порив на хиляди и хиляди бегълци да се установят у нас и да напуснат Турция, е спонтанно действие? Впрочем масовото запътване на сирийците към нашите граници се извърши тъкмо в навечерието на обещаната от американците военна интервенция над тяхната страна. Кой е имал полза от това? Едва ли сирийските клетници!
А ако е операция на турските специални служби, тогава какъв да бъде изводът? Защото приказка за наивници е, че десетте хиляди бегълци са пропътували над хиляда и петстотин километра турска територия просто така, докарани до нашата граница от жадни за печалба "каналджии", че подобно "велико преселение" е извършено от беззащитни жени и деца без съучастие на отлично функциониращата държавна машина на Турция. В този план ще попитам: уместно ли е днес България да се обърне към Турция, за да сложи край на  масовото придвижване на сирийски бегълци към нашата граница?
 Известно е, че Гърция затвори своята граница за сирийските бегълци. От ръководните органи на Европейския съюз вместо очакваното неодобрение и остра критика - мълчание! За съжаление, натрапва се мисълта, че на Гърция й е позволено да затваря своята граница, щом това засяга националната й сигурност или на държавите от еврозоната и шенгенската зона. А виж, на България, макар да е също член на ЕС, не й е позволено. Опита ли се - очакват я непоносими санкции и опозоряване!
С такова впечатление оставам и от публикациите, в които се твърди, че каквото и да става, нашата страна фаталистично е обречена да приема бегълците от Сирия! Макар сирийските бегълци, както споменах, да идват не непосредствено от територията на сирийската война, а от територията на съседна Турция. Наред с това правата и задълженията функционират като че ли различно за различните страни членки на ЕС.
Ако е така, защо българските компетентни власти не предложат на Еврокомисията и Европарламента в кратки срокове да премахнат привилегированото положение по бежанския въпрос на едни държави членки на ЕС за сметка на други държави членки? За демократична Франция тържествено се обявява, че се е съгласила да приеме 500 сирийски бегълци, а бедна България, чийто капацитет за приемане на бежанци е 5000 души, продължава да приема всекидневно сто или няколкостотин граждани на Сирия и други арабски и африкански държави (при перспектива до половин или една година броят на бегълците у нас да стигне цифрата 15 000 - 20 000 души). И това се счита за нормално и човеколюбиво действие. Безпокоя се, че България няма да може да изпълни дори и минималните стандарти за осигуряване на бегълците. Да не говорим за взривоопасните ситуации в страната като резултат от такова масово прииждане на бежанци в България. 
Необяснимо е защо все още българската дипломация предпочита да заема

изчаквателна позиция

по бежанската криза? Защо сега, както и в други случаи, свързани с националния интерес, не излиза с алтернативни идеи и предложения в различните форуми на ЕС, каквото е националното поведение на Полша, Чехия или Унгария? Защо българският комплекс като представители на най-бедната държава в ЕС ни пречи да се усещаме равноправни и равно отговорни с най-благоденстващите държави в Западна Европа? На кой друг, ако не на Република България като славянска и православна държава, се полага, примерно, да предложи пакет от мерки на Европейската комисия за преодоляване на геополитическото напрежение между Европейския съюз и Руската федерация, за съвременно доразвиване на идеята на генерал Де Гол за обединена Европа от Ванкувър до Урал? И защо българските политици и по отношение на НАТО спестяват истината, че ние сме не само изпълнители, а и държава с равноправен глас и отговорности? Най-лошо във вътрешната и външната политика е когато компетентните органи и лица, поради зависимости или кариеризъм, загубят собствената си инициативност и самостоятелност в постъпките и мисленето. Това важи и за релациите България - Европейски съюз, български политици - висши чиновници в ЕС. 
Един важен детайл. Според чл. 3 параграф 3, регламент ЕО №343/18.02.2003, "всяка държава членка си запазва правото в съответствие с националното си законодателство да изпрати търсещия убежище в трета страна в изпълнение на разпоредбите на Женевската конвенция от 1951 г., изменена с Нюйоркския протокол от 1967 г." Освен това не съществува международен договор, който изрично да забранява на държавите да затварят границите си в случай на бежански поток. Всяка държава свободно може да реши дали да приеме бежанци или не.
Не приканвам да бъде затворена веднага българската граница. Но ако това се наложи, според мен трябва да се възползваме от липсата на международен договор, който да забранява на държавите да затварят границите си в случай на бежански поток! Особено когато, както е днес у нас, наред с бегълците от Сирия влизат и субекти, може би с биографии на ислямски терористи.
И още. Защо в медиите се говори за "интегриране на бежанците"? Интегриране, поне за мен, е подготовка за постоянно местоживеене на лицето/лицата. Положението на сирийските бегълци не дава основание за такъв вид интегриране.
Според Женевската конвенция за бежанците от 1951 г. България, като всяка страна - член на ООН, има право да дава четири вида закрила: убежище, временна закрила, статут на бежанец и хуманитарен статус. Тези четири казуса, въпреки че се препокриват в някои аспекти, притежават отличителни белези. Сирийските бегълци няма как да получат статут на бежанец, тъй като те трябва да докажат, че в собствената им страна са били преследвани "по причина на раса, религии, националност, политически убеждения и членство в социална група". Докато те бягат от райони на военни действия. За сирийските бегълци, които пристигат у нас не непосредствено от зоната на застрашеното им съществуване и настояват, че са жертви на една гражданска война, е адекватно да се приеме, че след нейния край ще се завърнат в родината си! Иначе казано, те ще пребивават временно у нас и финалът на този им престой ще дойде с приключването на гражданската война.
Така че статутът "временна закрила" ("предоставя се с акт на Министерския съвет за определен срок в случай на масово навлизане на чужденци, които са принудени да напуснат страната си на произход поради въоръжен конфликт, чужда агресия, насилие в големи размери или нарушаване на човешките права") е най-подходящ във връзка със сирийските бегълци.
Сирийските имигранти искат да бъдат признати    
със статут на бежанци

поради възможността да получат български паспорт и да се заселят трайно в България или в друга държава на ЕС. Макар обективно да спадат към категорията бегълци, получили "временна закрила". Младежите, избягали от военна служба и сега намиращи се в България, са типичен пример за хора, получили "временна закрила". Още по-будещ тревога е казусът, ако на наша територия се промъкват бойци на "Ал Кайда", фанатизирани ислямски фундаменталисти. Те са опасни както с оглед на терористичния им опит, така и във връзка с насаждането на радикален ислям в България и по-конкретно в смесените райони.
Цинична нотка прозвуча от неотдавнашното изказване на еврокомисаря Кристалина Георгиева, която ни обещава: "България трябва да свиква с мисълта, че ще имаме бежанци години наред". Трябвало да сме като Германия и Швеция и да осигуряваме на трайно заселилите се сирийски имигранти  здравеопазване, образование и работа. Кристалина Георгиева, която зае поста на еврокомисар по предложение на ГЕРБ, е наясно, че правителството на Бойко Борисов е основен виновник за това, че България се оказа неподготвена за посрещане на бежанската вълна.
Само че ако потокът бегълци от Сирия се увеличи

в геометрична пропорция

каквито са прогнозите, България, както изтъкнах, няма да може да осигурява и минимални условия за сирийските бегълци, нарушавайки драстично човешките им права! Българската образователна система едва ли ще успее да се справи с включването на сирийските деца в детските градини и училищата - и като финансово и ресурсно обезпечаване, и като материална база, и като педагогически и преподавателски състав. Да не говоря за другите области - социалната, здравната или тази на националната сигурност и регионалната политика. Дано някои лидери на Евросъюза не готвят на България участта да е санитарно гето на ЕС.
Това са някои от съображенията, които ме карат да призова за публичен и демократично проведен диспут във връзка с бежанската вълна на сирийци у нас и отговора на въпроса: "Какво да се прави?"
 

БСП огласява днес доклада за договора с ,,Боташ"

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

Еврото пак се отлага

автор:Дума

visibility 468

/ брой: 75

Руските активи - в полза на Украйна

автор:Дума

visibility 423

/ брой: 75

Полицията разтури лагер на 450 мигранти в Париж

автор:Дума

visibility 347

/ брой: 75

САЩ връщат петролните санкции за Венецуела

автор:Дума

visibility 328

/ брой: 75

Накратко

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 75

Признат провал

автор:Евгени Гаврилов

visibility 348

/ брой: 75

Отново за енергийно бедните

visibility 321

/ брой: 75

Липса на отговорност

автор:Александър Урумов

visibility 325

/ брой: 75

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ