Между чука и наковалнята

Соня Бакарик и Филип Шваб
АФП

Привърженик на твърдата линия срещу мигрантите, унгарският премиер популист Виктор Орбан, някога либерален опонент на комунистическия режим, се нагърби в случая с ролята на лошия - като Дядото с камшика от френските приказки. Но не успя да спре потока от бежанци, минаващ през страната му.
След като Германия на Ангела Меркел бе обсипана с похвали за решението да приеме тази година още 800 000 бежанци, Унгария на Орбан се прочу през последните седмици с кадри, показващи как хиляди мигранти са разбили лагери по гарите или вървят по пътищата й.
"От 1956 г. насам (след съветското нахлуване в Унгария, бел. на АФП) в международния печат не е имало толкова негативни коментари" за Унгария, отбелязва политологът от опозицията Петер Балаж, който смята, че това е "позор" за страната.
Решението на Будапеща от последния уикенд временно да улесни транзитните пътувания до Германия за мигрантите, наводнили унгарската столица, според аналитици само е засилило суматохата.
Самохвалството на Орбан не може да скрие факта, че той всъщност "е изгубил контрола над положението", посочва политологът Петер Креко пред АФП.
Така че хиляди мигранти продължават всеки ден да предизвикват унгарската полиция, влизайки през границата със Сърбия, макар и преградена от лятото с бодлива тел.

Хаотична ситуация

Орбан губи по всички точки, разсъждава Креко: "Неспособен да защити границите на Унгария", той е оставил да се задълбочава сегашната "хаотична ситуация". При това изявленията му го "поставят в международна изолация".
Като млад политик той бе водеща фигура на либералната опозиция на комунистическия режим, но после Орбан лека-полека стана един от откритите почитатели на руския президент Владимир Путин и откакто се върна на власт през 2010 г., редовно е критикуван от европейските институции заради авторитарните си забежки.
Преизбран триумфално през 2014 г., той осъзна, че крайните националисти от "Йоббик" дишат във врата на неговата партия ФИДЕС и втвърди още повече тона - тези дни той нарече сирийските мигранти просто "икономически бежанци" и "заплаха за християнската идентичност на Европа".
Всъщност обаче Орбан наистина се озова между чука и наковалнята, изтъква Бланка Коленикова от лондонския център "Глобал инсайт".
От една страна, "каквото и да стори, за да намали бежанския поток, мерките няма да са популярни (извън Унгария, бел. на АФП). Трябва обаче някак да реагира на натиска във вътрешен план. Картината на стотици хора, които се точат покрай магистралите, не е в негова полза", уточнява тя.
От друга страна, ангажиментите пред Европа напълно му връзват ръцете, подчертава анализаторката.
Посрещнала тази година към 170 000 мигранти, Унгария наистина е длъжна да брани границите си, които са и граници на Шенгенското пространство, напомня Коленикова. И щом "са в сила Дъблинските правила, страната няма друг избор, освен да регистрира мигрантите".

Удобна изкупителна жертва

Според експерта Тамаш Ланци от проправителствения център "Сазадвег", Орбан е "удобна изкупителна жертва за европейските политици".
Унгария "е подложена на най-силния бежански натиск сред страните от региона и има най-много проблеми - Западна Европа свикна да я сочи като източник на всички злини", още повече че Орбан "доста пъти вече е имал разногласия с ЕС", изтъква политологът.
Но според Бланка Коленикова, "докато Евросъюзът не предложи цялостно решение на кризата, Унгария ще трябва да взема мерки на парче, за да управлява притока на мигранти". "И Орбан ще бъде критикуван, каквото и да направи", посочва тя.
Будапеща се надява да отклони скоро мигрантските потоци, щом на 15 септември влезе в сила нов закон, който дава възможност по границите да се разполагат войски и да се наказва със затвор нелегалното преминаване.
Според австрийския аналитик Петер Пелинка, преподавател в будапещенския Централноевропейски университет, "затягането на контрола по границите на ЕС се вписва в логиката на ЕС, при все че техниката на Орбан може да се оспори".
В бъдеще е твърде вероятно мигрантите да се опитват да минават през Хърватия. "Надявам се Загреб да спазва ангажиментите си, произтичащи от Шенген. Рано или късно там също ще трябва да реагират", заключава Ланци.