Мартин Божилов: За мен волейболът е съдба

Мартин Божилов е юноша на "Славия", но е волейболен шампион на България с "Марек Юнион Ивкони" 4 години поред. Вече на 30 години либерото, който премина и през националния ни отбор, е силно амбициран да донесе мечтан трофей на ЦСКА, където играе от 3 години.

"Мачовете срещу "Левски" винаги са емоционални"

"Не трябва да робуваме на чужди светила"

- Мартине, как започна с волейбола?

- Волейбола го избрах, защото много ми харесваше като спорт, но и заради баща ми Димитър Божилов, който също е играл волейбол, национален състезател, но разпределител. Покрай него отивах във волейболната зала. Живеехме в "Красна поляна" и започнах като юноша да тренирам в "Славия" при Иван Димитров. Беше ми близо. После баща ми и тогавашният президент на "Локомотив" Пд Любомир Герасимов решиха, че мога да играя на високо ниво. Бях едва 14-годишен, приех го малко на шега, но се запалих и започнах да играя при мъжете на "Локомотив" Пд. Живеех и тренирах в София и ходех само за мачовете в Пловдив. Върнах се в "Славия", за да мога да се развивам. Там ме поставиха на поста либеро. Прецениха, че нямам достатъчно ръст за нападател, и решиха, че мога да играя голям волейбол на този пост. На мен това ми хареса, въпреки че либерото не е достатъчно оценено. Той е черноработник във волейбола, но приносът му се забелязва от хората, които разбират волейбола и са вътре в нещата.

В "Славия" се върнах доста късно, чак в 12-и клас. Дотогава бях много раздвоен между училището и спорта, но реших, че ще ставам волейболист. Веднага попаднах в мъжкия отбор на "белите". Започнах да тренирам двуразово и така почна моят активен състезателен живот.

В зала "Панайот Пондалов" научих доста неща за волейбола, а оттам ме забелязаха за отбора на "Марек Юнион Ивкони", който беше един от грандовете тогава. За отбора от Дупница играх 6 години и 4 пъти поред станахме републикански шампиони. В "Марек" отидох на 22 години, сравнително млад. Но всеки сезон трябваше да затвърждаваме резултатите си. Там също научих доста работи от треньора Найден Найденов. Още първата година получих повиквателна за националния отбор. Това беше доста изненадващо, защото тогава в националния отбор играеха изявени волейболисти. Дойде нов треньор - Радостин Стойчев, който също беше голямо име с успехите си в Италия. В отбора бяха Матей Казийски, Андрей Жеков, Христо Цветанов, Владо Николов. Тогава титулярът в националния отбор на моя пост Теодор Салпаров получи доста неприятна контузия, която го извади за 7-8 месеца, и на нас с Владислав Иванов ни се удаде възможност да го заместим. Момчетата ме приеха много добре, но мисля, че и аз дадох всичко от себе си. След третата и четвъртата титла с "Марек" реших, че вече съм на такава възраст, на която там няма накъде повече да се развивам. Имах оферта от румънския "Томи" (Констанца), където треньор беше Мартин Стоев. Предлагаха ми договор за 2 години, но условията не бяха задоволителни. Реших, че е по-добре да остана в България и продължих да играя в "Марек". Завършихме обаче едва пети и за мен това не беше удовлетворяващ резултат. Тогава стана ясно, че трябва да сменя обстановката...

- Тогава получи предложение да преминеш в ЦСКА...

- Да, потърси ме треньорът на ЦСКА Александър Попов. Не ми трябваше много да се замисля, за да се съглася. Това все пак е ЦСКА - един клуб с история, спечелил най-големите успехи в мъжкия клубен волейбол на България. Аз от малък съм фен на ЦСКА и още оттогава съм си мечтаел да играя във "вечното дерби". Затова мачовете срещу "Левски" винаги са доста емоционални. След първия такъв сблъсък, в който ги победихме с 3:2 гейма в нашата зала, от вълнение не можах да спя цяла нощ. Ответния мач пък го изиграхме в "Арена Армеец" и беше голямо шоу. Събраха се над 4000 зрители.

- На фона на Ивайло Стефанов, на Христо Цветанов, не си от най-възрастните в отбора. Какво мислиш за бъдещето си? 

- Не искам да говоря за него. Действам ден за ден. Най-много искам да съм жив и здрав. В спорта може да има приятелство и ние в ЦСКА го доказваме.

Щастлив съм, че се състезавам за ЦСКА, защото е най-великият, най-титулуваният клуб в България. След като бизнесменът Мариян Колев пое клуба, отборът ни намери доста добро сплотяване и балансиране. В ЦСКА намерих мястото си, а Александър Попов намери правилната мотивация и ни обедини в една кауза. Сега завършихме полусезона на първо място, ще продължим да защитаваме челната позиция. 

- Доволен ли си от тези две години и щастлив ли си в ЦСКА?

- Определено съм много доволен. Работи се доста добре, опитва се да се изгради сплав между по-опитни и по-млади момчета. В ЦСКА има страхотен колектив, който си пролича още миналата година, когато вследствие на множеството травми играхме в странни ротации, но успяхме да се обединим и да запишем солидни резултати.

- Какво отличава ЦСКА от останалите отбори?

- Определено характерът на играчите, а оттам и на целия отбор, защото отборът никога не се предава. Миналата година в плейофите никой не вярваше, че ще отстраним Хебър, особено след първия мач, който загубихме, но го направихме. С Монтана бе по същия сценарий. Паднахме в откриващата среща, но след това направихме обрат и в „Христо Ботев” спечелихме с два тайбрека, което показа нашия характер. Победихме, не без помощта и на нашите фенове, които винаги ни подкрепят и са зад нас. Те са №1 в България.

Иначе съм фен на ЦСКА още от малък. Това е отборът на сърцето ми и това бе една от причините да приема офертата на ЦСКА.

- Това сбъдната детска мечта ли е?

- Да, никога не си бях представял, че ще играя за ЦСКА, но се случи и съм изключително доволен, че съм част от клуба. За да се реализира на 100%, ще се наложи да спечелим титлата. Но няма да е никак лесно, защото тази година конкуренцията е много по-голяма. Имаме своите шансове и ще се борим във всеки мач. Дано най-накрая трудът ни се възнагради.

- Как прекарваш свободното си време?

- Обичам да бъда с моята приятелка, която е волейболистка на шампиона при жените "Марица" (Пловдив). С нея обичаме да се разхождаме, да прекарваме повече време заедно, защото през седмицата всеки е ангажиран с отбора си.

- Минаха Коледните празници. Какъв късмет ти се падна от коледната питка?

- Ние слагаме само пара и тя се падна на къщата.

- Предстоят новогодишни празници. Отново в София ли ще ги прекарате или обмисляте някакво пътуване?

- В София, защото почивните дни са малко и после ни предстои работа и мачове.

- Какво си пожелавате за Новата година?

- Най-вече здраве за мен и за близките ми хора. Това е предпоставката за успехи и радости от сбъднатите цели. А още в началото на сезона го заявих, че моята и на отбора цел е да станем шампиони, след като предишните два сезона не успяхме.  

- През новата година ще има и нов национален селекционер. Какво е твоето мнение - българин или чужденец да бъде избран на поста?

- Не аз решавам тези неща, но мисля, че имаме достатъчно доказали се родни специалисти, които могат да водят отбора. Защо трябва да робуваме на чужди светила?

- А националният отбор затворена страница ли е за Мартин Божилов?

- Не бих желал да съм категоричен, но като че ли повече натам отиват нещата. Все пак зависи от това кой ще бъде новият национален треньор, какви са неговите виждания и дали ще получа повиквателна.