Мария Бохачек - артистка от европейски мащаб

Огнян СТАМБОЛИЕВ

Мария Бохачек (1931-1999), дългогодишната недостижима прима на Варненската, а преди това и на Русенската опера, беше певица от европейска величина. Днес изпълнителите от нейния мащаб не остават у нас, още по-малко - в провинцията, докато преди 1989 г. театрите ни се радваха на изпълнители от ранга на Кирил Кръстев, Николай Здравков, Пенка Коева, Валя Александрова, Пенка Маринова, Аврам Андреев, Стефка Евстатиева, Пенка Дилова, Тодор Бонев, Тодор Костов, Стефан Циганчев и още редица други от Русе, Варна, Пловдив и Стара Загора, способни да украсят с необикновената си певческа дарба и най-големите световни сцени. Но трябва да подчертаем, че тогава у нас имаше и условия за развитието на това изкуство, и сериозно отношение на държавата и обществеността към него. Не съществуваше и разрушителната реформа "ОФД", натрапена ни от правителството на Костов, която, за съжаление, даде началото на съсипването на прекрасните български оперни театри!
Родена е под артистичния знак на Везните - през 1931 г., в дунавското пристанищно градче Оряхово и е от чешки произход. През 1953 г. завършва с отличие Държавната музикална академия в София, в класа на чешката възпитаничка Людмила Прокопова, и веднага е приета за редовна артистка в Русенската опера, където пее до 1961 г. Дебютира в ролята на Неда от "Палячо" на Руджеро Леонкавало, поставена от режисьора Христо Попов и опитния и надарен за опера диригент Любен Пинтев. По това време вече утвърдена прима в театъра е младата лиричка Пенка Маринова, но трупата се нуждае и от хубав драматичен сопранов глас, защото репертоарът непрекъснато се разширява и обогатява с нови класически и съвременни заглавия. Русенските меломани приемат дебютантката изключително сърдечно - първото й излизане на сцена почти съвпада с това на младия и изключително талантлив лиричен тенор Николай Здравков, представил се много успешно в "Тоска". Скоро двамата ще пеят заедно в тази опера и тя ще остане задълго в репертоара им у нас и по световните сцени. Следващата голяма партия на Мария Бохачек е на Сантуца от "Селска чест" на Пиетро Маскани. В нея рядко красивият й, тембрист спинтов, с определено драматични оттенъци, сопран звучи пълноценно и пределно изразително във всеки пасаж от неголямата, но достатъчно трудна партия. Темпераментната й игра тук се обуславя, както пише композиторът Димитър Сагаев, "от едно много силно вътрешно чувство - сила, страст, омраза, страдание"!
За осемте години в Русе младата Мария Бохачек подготвя и изнася десет големи централни роли, в които почти няма съпернички - освен споменатите вече, още Аида, Джоконда, Леонора ("Трубадур"), Мария ("Мазепа"), Татяна, Мини ("Момичето от Златния Запад"). Ето какво пише за последната от тях - по повод участието й в Прегледа на оперните театри у нас през 1959 г. в София - Константин Карапетров: "Измежду солистите-певци на първо място трябва да бъде посочена Мария Бохачек, чиито ценни гласови данни, изявяващи се при почти безпогрешна гласова постановка, блеснаха в ролята на Мини от "Момичето от Запад" на Джакомо Пучини с цялото си богатство. Абсолютната вокална сигурност, включително и пределните височини, голямата музикалност и прочувствено изпълнение позволиха на Бохачек да създаде верен и убедителен образ на Мини."
Следващата година Мария Бохачек е изпратена от Министерството на културата на едногодишна специализация в Италия при прочутия вокален педагог Луиджи Ричи, при когото е учил и великият Борис Христов. По това време тя свързва живота си с младия и много даровит тенор от Варна Тодор Костов. Двамата усъвършенстват вокалното си майсторство при проф. Ричи и се завръщат в родината. Мария Бохачек напуска Русе и заминава за Варна. Повече от две десетилетия съпружеската двойка Бохачек-Костов е абсолютният господар на сцената в крайморския град. Един великолепен, световен оперен дует!
Мария повтаря част от русенските си роли и прибавя към повече от двайсетина нови, главно от класическия репертоар - Верди, Белини, Пучини, Джордано, Бизе, Чайковски, Бородин, Рихард Щраус, Панчо Владигеров. Тя е първата българска Норма през 1972 г., първата Ариадна от "Ариадна от Наксос" на Рихард Щраус (1975) - и за двете си превъплъщения бе изключително високо оценена от критиката и публиката. Силни са изявите й в "Княз Игор", "Манон Леско", "Андре Шение", "Аида", "Дама Пика", "Цар Калоян", "Бал с маски", "Отело", "Бохеми", "Набуко", "Силата на съдбата". Голям беше броят на спектаклите й на тези опери. По 40-50 и дори по 100 представления за всяка от тези свръхтрудни сопранови роли. Само в "Трубадур" тя излезе повече от 160 пъти! И винаги безупречна в певческо, музикално и сценично отношение. Една истинска белкантова певица, за която не съществуваха тайни в пеенето, със солидна школа, без никакви проблеми, способна да изрази с богатия си и рядко красив сопран и най-деликатните душевни състояния на своите героини. Способна дори само с помощта на гласа си да прехвърли още в първите минути след появата си на сцената мост към публиката, да я грабне, трогне, развълнува.
С повечето от коронните си партии, и особено с "Тоска", "Аида", "Отело", "Трубадур", "Селска чест", тя гостува с голям успех на редица сцени в Европа, обикновено със съпруга си Тодор Костов, който само за няколко сезона се утвърждава като вокалист от голям мащаб. И двамата имат възможност да работят на по-голяма сцена, но остават верни на Варна - за добро или за зло. Всъщност такава е съдбата, както подчертах по-горе, на няколко поколения надарени наши певци от провинцията. Днес техни млади колеги с много по-скромни качества не искат да работят дори в Националната опера, а камо ли в Русе, Варна и Пловдив, и учили-недоучили, почти без опит на сцената, бързат да спечелят пари и слава на Запад. Но се случва, че немалко от тях са принудени да работят там като хористи...
Мария Бохачек беше явление от европейски мащаб, с висока стойност за българското оперно изкуство в силните му десетилетия от втората половина на миналия век, когато в България имаше истински професионален ансамблов оперен театър. И може да се съжалява, че "Балкантон" не удостои Мария Бохачек със самостоятелна рецитална плоча, че красивият й лирико-драматичен сопран вече почти не звучи по Националното радио, че за тази изключителна белкантова певица, дала живота и таланта си за оперна България, почти не се пише и говори. Но ние, българите, сме така устроени - да славим само онези от нас, които са в чужбина...