24 Януари 2019четвъртък12:27 ч.

Събеседник

Маргарита Борисова и Явор Ганчев: "Латино Грами" е голямо признание за българската музика

Албумът "Al Este del cante" ("На изток от песента") съчетава българския фолклор и фламенкото в една нова, оригинална музика, казват авторите на проекта "Еструна"

/ брой: 250

автор:Боян Бойчев

visibility 579

Маргарита Борисова и Явор Ганчев основават "Дюкян Меломан", най-стария действащ музикален магазин в София, през 1994 г. В него се предлага селекция от най-доброто от джаза и съвременната акустична музика, на грамофонни плочи и дискове. "Дюкян Меломан" е и българският разпространител на едни от най-важните издателства за джаз от Европа и САЩ, като ACT Music, ECM Records или Telarc. От 2004 г. организират концерти под марката "Джаз Плюс", а между 2005 и 2012 правят и едноименния джаз-фестивал в София. Така българската публика можа за първи път да се срещне на живо с такива имена като Ануар Брахем, Стенли Кларк, Ди Ди Бриджуотър, Торд Густавсен, Есбьорн Свенсон, Рено Гарсия-Фонс, Ян Гарбарек, Роберто Фонсека, Антонио Форчоне, Томаш Станко, Ришар Бона и много други. Освен джаза, силно ги привлича испанската и португалската музика - затова и всяка година правят поне по един фламенко и фадо концерт, като през годините тук са идвали едни от най-известните солисти от Испания и Португалия. От 2012 г. работят върху проекта "Еструна" - концертна програма, която среща фламенкото и българския фолклор, с участието на фламенко певеца Арканхел и хор "Нови български гласове" с диригент Георги Петков. Именно този проект, след повече от 30 концерта в Испания, беше записан и издаден, а албумът беше отличен с "Латино Грами" в категорията "Най-добър фламенко албум". Това е едно от най-високите отличия в света, дадено за запис с ключово участие на български музиканти.


- Тази година бе успешна за вас. Вашият проект "Еструна" получи голямо международно признание. Концертният албум "Al Este del cante" ("На изток от песента") бе номиниран за "Латино - грами" в категорията "най-добър фламенко албум" и го спечели. Очаквахте ли го? 

Маргарита Борисова: Водещото в работата ни по проекта "Еструна" от 2012 г. насам бе грижата да се сътвори музика, която да вълнува хората; музика, коята събира традиции от двата края на Средиземноморието в нов, хомогенен музикален образ. В него участват първокласни артисти - най-добрият съвременен фламенко певец от новото поколение Арканхел, великолепните китаристи Дани де Морон и Рикардо Морено, басистът Хосе Мануел Посада "Ел Попо", перкусинистът Агустин Диасера и чудните "Нови български гласове" с диригент Георги Петков, който също така е и автор на вокалните аранжименти и на някои от пиесите. "Еструна" е представяна над 30 пъти на сцена на най-престижните фестивали и форуми в Испания и два пъти в България. Затова и концертният запис на албума "Al Este del cante" e много емоционален, защото е запечатал пресътворяването на музиката от три концерта в Испания. Но никога не сме мислили, че ще получи това световно признание и затова радостта ни е трижди по-силна.

- Как приеха самите изпълнители наградата? 

- С огромна радост и вълнение - в "Еструна" участват световно известни музиканти наравно със съвсем младите певици от хор "Нови български гласове", ръководени от Георги Петков, но най-престижната награда в света на музиката екзалтира и зарежда еднакво всекиго - и опитния, и прохождащия, дава му крила и му показва, че всичко е имало смисъл. 

- Какво стои зад този успех? Имаше ли трудности? 

- Много труд, вложени огромни усилия, сърце, душа и средства, както и много любов и вяра, че тези музиканти, изпълнители и композитори носят огромен талант и усет към красивото и са способни да нарисуват вълнуваща музикална картина. Трудности разбира се има, защото подходът на работа и музициране на испанската и българската група е различен, отнема време на едната и другата страна "да влязат в обувките" на другия и да разберат и усетят пулса на неговата музика. От друга страна стои и проблемът с финансирането -  това е голям състав, 15 души на сцената. Не е лесно поставянето на сцена на този проект, особено в България - премиерата през 2013 г. в зала "България" беше истинско предизвикателство. 

- Как се роди идеята за проекта "Еструна"? Доста необичайно на пръв поглед преплитане на фламенкото с български народни песни, като се запазва спецификата на съответния фолклор.

- Идеята за проекта "Еструна" се роди през 2012 г. спонтанно, както се случва с хубавите и неочаквани неща в живота. След гостуването на Арканхел и неговото трио в София, в разговор и обмяна на музикални идеи с Арканхел и перкусиноста Агустин Диасера, решихме да се впуснем в тази авантюра. Обърнахме се към опитния композитор и диригент доц. д-р Георги Петков, с когото бяхме работили предходната година. По стечение на обстоятелствата - а може би и съвсем неслучайно - той бе човекът, който през 1999 г. бе направил първият опит за смесване на фламенко и български фолклор в две песни на певеца Енрике Моренте. Той и сформира хор "Нови български гласове" специално за "Еструна". Към състава се присъедини и джаз китаристът Антонио Форчоне, който в началото беше музикален директор на проекта - включването на опитен джаз-музикант беше израз на всеобщото желание това да не бъде нито само фламенко, нито само български фолклорен проект, а синтез от най-доброто от двете традиции в нова музика. 

- Как "навихте" Арканхел да пее с хор "Нови български гласове"? 

- Арканхел поиска да направим опит за диалог между двете традиции, опит за преливане на едната в другата, за смесване в дълбочина. Всички музиканти в проекта "Еструна" нееднократно са заявявали своето възхитително отношение към българския фолклор и многогласното пеене. Арканхел винаги се е стремял, както самият той признава: "към перфектната хармония в българското многогласно пеене" и затова след нашия разговор през 2012 г всички се впуснахме в това предизвикателство. Така че, никой не е навивал никого, а желанието за експеримент, взаимното уважение към чуждото музикално богатство и творческото любопитство си свършиха работата.


- Защо се обърнахте към испанския фолклор и конкретно към фламенкото, за да го комбинирате с български фолклорни ритми? Толкова ли са близки или самата комбинация е сполучлива?

Явор Ганчев: Фламенкото е уникално сред европейските фолклорни традиции с една особеност - преди повече от 40 години се отваря за взаимодействия с джаза, рока и различни фолклорни традиции от цял свят. Това, от една страна, поддържа неговата изключителна жизненост, и от друга страна е предпоставка за успешно взаимодействие и с българската музикална традиция. Ритмите на фламенкото и българските ритми съвсем не са близки и за една сполучлива комбинация е нужно много вдъхновение и упоритост. За първи път преди почти 20 години великият Енрике Моренте пробва такова взаимодействие с български хор със същия диригент, Георги Петков - в албума на Моренте "Lorca" има две композиции, в които са включени изпълнения на хора. Тогава това остава като едно любопитно появяване на българската вокална традиция във фламенкото - докато нашият проект има по-голяма амбиция, не просто да постави едното до другото, а да синтезира от двете една нова, оригинална музика.  

- Освен традиционни, има ли и оригинални композиции? Доколкото знам, част от текстовете са на Федерико Гарсия Лорка. 

- В албума "Al Este del cante" има предимно авторски композициии, а традиционните песни са с нов аранжимент, дело на Георги Петков. Част от текстовете са на Федерико Гарсия Лорка - "La Leyenda del tiempo", "La Aurora de Nueva York", "Baladilla de tres rios", но повечето текстове в албума са на Исидро Муньос, има и един мой текст ("Маргарита"). Музиката е на Арканхел, Исидро Муньос, Дани де Морон и Георги Петков. 

- Колко време работихте върху този албум? От кои концерти са включени композиции в него? 

- Конкретно по албума "Al Este del cante" работата отне 6 месеца. Записите са от концертите в Алахар, Ла Гранха и Мерида през август 2017. В албума има 10 песни, включително и една песен бонус, записана в студио. 

- Мислите ли за студиен албум? 

- Не, защото съставът е доста голям, не е лесно групата да бъде събрана извън концертните ангажименти. Освен това, благодарение на добрата техника и добрата работа на тонрежисьорите, всъщност концертният запис с нищо не отстъпва технически на студийния. А спонтанността, духът на живото изпълнение са всъщност израз на най-доброто, което музикантите могат да дадат на публиката, така че според нас записът от изпълнение на живо превъзхожда студийния запис, поне що се отнася до този вид музика. 

- Това ли е начинът българският фолклор да не бъде забравен? 

- Това е един от начините - въпреки че няма реална опасност да бъде забравен. Но фолклорната традиция има нужда не само да бъде пазена и съхранявана, има нужда да се актуализира - спрямо съвременната чувствителност на музикалния свят. А и историята на фламенкото показва, че поддържането на живо взаимодействие със съвременната музика от различни стилове не само че не накърнява традицията, но и много й помага - поддържа интереса към нея, подчертава значението на великите изпълнители от миналото и я държи жива и свързана с глобализирания свят на изкуството.

- Какво става с "Дюкян Меломан"? Има ли интерес към качествената легална музика или хората предпочитат да теглят пиратски албуми?

- "Дюкян Меломан" е най-старият музикален магазин в София и продължава все така да предлага най-добрата селекция от качествена музика за ценителите - и то основно на грамофонни плочи. Файловете, въпреки достъпността си, не са алтернатива на грамофонните плочи. Всъщност технологията, колкото и невероятно да звучи, вместо да навреди на музикалната индустрия, всъщност много й помага. Просто индустрията трябва да бъде гъвкава и да се адаптира към променящия се свят, а не да очаква, че всичко ще бъде както преди 20 или 50 години. 

- Плочите? По света масово хората се връщат към винила, дори много музиканти издават новите си албуми и на плоча. Защо у нас това го няма?

- И у нас вече го има. Някои от успешните поп-изпълнители издадоха последните си албуми и на плоча - например Графа, Акага, Балкански и Авигея, Любо Киров, Мистерията на българските гласове с Лиса Джерард, Лили Иванова. Това никак не е малко, като се има предвид сравнително малкия обем на българския музикален пазар.

- "Латино - грами", а оттук нататък? Накъде води тази награда? Какви са вашите планове?

- Очакваме - и ще работим в тази посока - красотата на музиката от "Al Este del cante" да достигне до колкото може повече хора, с концерти не само в Испания и България, но и в други страни по света. Засега можем да обявим, и може би читателите на в. Дума ще са от първите, които ще научат, че ще има концерт в София, в Зала 1 на НДК, на 31 март 2019.

- В навечерието на Нова година какво бихте пожелали на себе си и на читателите на в. "Дума"?

- Пожелаваме си Новата година да ни донесе - на нас и на читателите на в. Дума - само най-изтънчени музикални преживявания. Изкуството - и музиката най-вече - има способността не само да ни забавлява, но и да ни подкрепя и да ни припомня смисъла в трудни моменти. Затова нека да оставяме повече простор за хубавата музика в своето ежедневие. 

Властта тихомълком посегна на свободата на словото

автор:Дума

visibility 221

Предупреждения за опасни валежи в цялата страна

автор:Дума

visibility 93

Грипна епидемия в Кърджали и Видин от днес

автор:Дума

visibility 78

БАБХ не казва има ли умрели от чума животни в Болярово

автор:Дума

visibility 169

/ брой: 16

ГЕРБ пуснаха предизборната машина

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 16

Очакват износ за над 57 млрд. лв. тази година

автор:Дума

visibility 92

/ брой: 16

Преврат във Венецуела

автор:Дума

visibility 229

Кога ще си научим уроците?

автор:Зорница Илиева

visibility 297

/ брой: 16

Конгресът спря Тръмп да напусне НАТО

автор:Дума

visibility 201

/ брой: 16

Фронтекс: Не отнемаме суверенитета на държавите в ЕС

автор:Дума

visibility 143

/ брой: 16

Лихвоточките - 30 години по-късно

автор:Евгени Гаврилов

visibility 292

/ брой: 16

Преход без изход

visibility 121

/ брой: 16