Мара Петрова - първата българска композиторка

Петър Михайлов

Колко са жените композиторки по света? А колко са в България? Кои са тези, които помнят доц. Мара Петрова? Може би някои от многобройните й студенти си я спомнят. Преподавала е в Института за музикални и хореографски кадри (днес закрит и с унищожен архив!).
Родена е в Сливен на 15 май 1921 г. Завършва Държавната музикална академия. Преподават й класиците Панчо Владигеров, Марин Големинов, Веселин Стоянов. Тя е първата българска композиторка. Създава многообразно творчество, неизвестно и недостатъчно проучено. То не е много обемно. Ала е недвусмислено българско - нека припомня заглавия като "Симфония Април 1876" (1981), или пък емблемата на композиторката "Увертюра моята родина" (1959). А песенното й творчество също е подчертано патриотично: "Легенда за Апостола", "Хорал за Христо Ботев", "България" (за детски хор), но и подчертано женска - великолепният текст на Багряна "Синеоката" е претворен като солова песен за сопран и оркестър.
И как са пропуснали всички феминистично настроени изследвачи и изследвачки да проучат задълбочено творчеството и общественото поведение на тази голяма българка. Самият факт, че жена пише музикални произведения, свързани с национални герои и кумири, каквито са Левски и Ботев, е култорологичен факт, който говори сам за себе си - смела жена, обичаща родината си, засрамваща много от колегите си, които не са имали куража да претворят музикално тези образи. А и темата за Априлското въстание - също е видяна като симфония. Друг народ би я слушал тая симфония на националните празници. Друга култура би се старала да запознава народа си с личността и творчеството на тази жена. А ние? Срам ме е да кажа - аз, който не съм музикант, съм седнал да разказвам за първата българска композиторка.
А не й е било лесно! Тя е от генерацията на Тодор Попов, Константин Илиев, Лазар Николов, Георги Тутев, Петър Ступел, Лилчо Борисов, Стефан Ременков, Иван Маринов, Драгомир Ненов, Жул Леви... Някои от тях са й били състуденти я при проф. Владигеров, я при проф. Веселин Стоянов, я при акад. Марин Големинов... И тя е мерила ръст с тия титани. И успява - пише детска опера, създава симфония, "Младежка сюита" (1953), "Танц-поема" (1966). Пише и песни, и други камерни творби - Соната за цигулка и пиано (1988), Софийска сюита, триптих за глас и малък оркестър.
И дарява жилището си на улица "Княз Борис І" на СБК. Така, както Дора Габе дари своето на СБП, така, както са постъпили наследниците на Иван Вазов, на Стилиян Чилингиров... И за жалост няма компактдиск с нейното творчество. Няма книжка, посветена на първомайсторката в родното музикално изкуство. Умира в София на 7 юни 1997 г. Нека с този кратък текст да напомним за един голям и искрен музикант, за достоен човек и истински патриот.