Махмурлук

Невероятно звучаща, потресаващо положителна, неестествено правдоподобна новина за българското образование съобщиха преди ден институциите, отговорни за обхващането на всички деца в училищната система. Оказа се, че работата на екипите, които издирват от къща на къща малчугани и младежи, непосещаващи школото, е изключително плодотворна и драстично е намалила броя на отпадащите от учебния процес.

Цената на обнадеждаващата статистика обаче бе потулена. Някак между другото образователният министър Красимир Вълчев сподели, че за да намалеят неходещите на училище "екипът се активира, ходи вкъщи, събужда го, а оправданието е, че ученикът снощи бил на банкет. Облича го, мие го, води го до училището...". И така махмурлията попада в класната стая. Но за какво? За да слуша, пише, зубри? За да оправдаят някои институции съществуването си и да симулират дейност? За да се заблуждава обществото, че в училището масово върви активен процес на обучение?

Знаят ли авторите на правителствения механизъм за включване на деца и ученици в образователната система каква всъщност е крайната му цел? Защото, ако търсеният резултат е качествено образование на нежелаещите, то той е нереален. Ако пък целта е просто да присъстват телом в училище, вместо да кръстосват улиците, заслужават аплодисменти. Обаче този път не води доникъде. Той не активизира родителите да осигурят начини децата им да стигнат до училище, не стимулира младежите да търсят знание и накрая слага поредния воденичен камък на врата на учителите. Класната стая се превръща в мъчителна седянка, на която край слага училищният звънец. От нея обаче не произтича образователна сполука. Със същия успех училищните екипи могат да закарат махмурлите на шкембе чорба в местната кръчма. Там поне обществото няма да плаща за привидно обучение.