Лявата Боливия

Боливия избра за президент лидера на партията "Движение към социализъм". Победата на 57-годишния бивш министър на икономиката Луис Арсе не бе неочаквана. За да се разбере защо е така, трябва да прелистим страниците от близкото минало. От 2006 до ноември 2019 г. Боливия бе управлявана от популярния ляв политик Ево Моралес, който бе и лидер на същото движение. Той представляваше  коренното население на страната, а не нейната силно проамериканска буржоазия. Съответно водеше силна социална политика вътре в страната, противопоставяше се срещу ограбването на ресурсното й богатство лития от страна на чуждите корпорации, а на международната сцена партнираше с Куба, Венецуела, Никарагуа и Бразилия, докато на власт там бяха левия синдикалист Луи Лула да Силва, а след това Дилма Русеф. Впрочем, Моралес също е бил синдикалист  

Независимата му политика обаче не се харесваше на Вашингтон и там решиха да го ударят, както направиха, примерно, с Русеф или както се опитват да направят с Венецуела, макар и безуспешно. Това всъщност беше част от стратегията за разбиване на лявата вълна в Латинска Америка, надигнала се през миналото десетилетие. Така на редовните президентски избори през ноември 2019 г., които се очертаваше да бъдат спечели отново от Моралес, Вашингтон и местните му марионетки скалъпиха обвинения в нередовност, това доведе до анулиране на вота, до обвинения в престъпления към Моралес, който трябваше са намери убежище в съседна Аржентина. Това си беше преврат, от който САЩ бяха заинтересовани и по икономически причини - да сложат ръка върху боливийски литий, от който се нуждаеше мултимилиардера Илон Мъск за батериите на електроколите му. Срещу преврата се надигна коренното население и бедните слоеве, а при безредиците загинаха 36 души и над 800 бяха ранени.

Боливия можеше да повтори президентските избори още в началото на година, но хунтаджийската върхушка използва пандемията с КОВИД-10, за да ги отложи на два пъти. Всъщност, за да се мобилизира за вота, който смяташе да проведе колкото се може по-късно. Боливийците обаче протестираха срещу отлагането на изборите и в крайна сметка хунтата нямаше вече как отлага обявения на 18 октомври вот.   

Сегашните избори в Боливия са удар не само срещу хегемонизма на САЩ, но и изобщо срещу дясната политика. В условията на пандемията хунтата в Ла Пас затвори 7 болници и остави необорудвани 20 нови болници, построени при Моралес. Чудно ли е тогава защо в страната победи социалистическата идея.