Лястовица носи мартеница на хан Аспарух

Пенка Исаева
 
Като малки бабите не само са ни показвали как се правят мартеници, но и са ни разказвали как се е родила първата мартеница. Ахинора изпратила послание по любимата си лястовица на своя съпруг Аспарух, който преминал Дунава и се установил с хората си в новата земя. След дълго летене птицата кацнала на рамото на хана точно на 1 март 681 г., а той развързал намотания конец от крачето й, нарязал го и завързал парченцата върху китките на своите хора за здраве и дълъг живот.
Всъщност първомартенската традиция, която спазваме от деца, се оказа много, много по-древна - тя е хилядолетна и е свързана с езическото минало на дедите ни траките, живели по нашите земи от 7-8 и повече хилядолетия. Пресукани червени и бели конци сме завързвали и тогава, както и днес, на хора, животни и дървета за здраве и плодородие в началото на новия цикъл в природата. Дори и Орфей закичвал лирата си с бяло-червена мартеница, защото древните вярвали, че символизира безкрая на живота и безсмъртието на човешкия дух.
 
           Март и Белона
 
са древните имена на Пижо и Пенда.
 Мартеницата е символ и на съюза между мъжа и жената, защото в най-популярния си вариант тя и днес изобразява събрани заедно червен мъж и бяла жена.
Тракийска легенда гласи, че днешните Пижо и Пенда някога се наричали Март и Белона, кръстени на тракийския бог Март и неговата любима - богинята Белона. Някога, преди 2-3 и повече хилядолетия, на върховете на величавия Балкан, наричан тогава Хемус планина, властвал могъщият повелител на промяната и на пролетното пробуждане,  на "завирането на кръвта", на мъжеството и войната - бог Март. Тогава започвала и истинската Нова година.
Това е същият бог, когото латините присвоили, добавяйки накрая едно "с", и станал бог Марс, обитаващ планината Хемус. Доказателство за това дава античният римски поет Клавдий Клавдиан в "Поеми":
            
"Марсе, било, че ти лежиш на облаконосния Хемус,
или пребиваваш на побелялата от студ Родопа,
или на обезпокоения от мидиеца Атон,
или на потъмнелия от черни дъбове Пангей,
въоръжи се заедно с мен и защити своите траки".

 Неслучайно и древната римска Нова година започвала именно на 1 март - ден на бог Марс (всъщност на тракийския бог Март). Легендата разказва, че когато траките тръгвали на война на 1 март (през зимата войните спирали заради студовете), жените им сплитали червени и бели конци, украсени с мъниста, и ги завързвали за ръцете и глезените на мъжете си, за да умилостивят бог Март и богиня Белона, та те да ги закрилят, да им дадат смелост и мъжество да извоюват победа. 
А коя е богинята Белона и защо я свързват с най-могъщия бог Март? 
Когато Март я видял за първи път, тя мигновено завладяла сърцето му. Любовта на бог Март била силна и властна, била любов на равен с равна. На сватбата им богините поднесли на новата стопанка на Хемус венец, изплетен от розови рози, но Белона го захвърлила в полите на Стара планина, където си стои и днес, защото там се раждат най-дъхавите и омайни рози, а местността наричаме Розовата долина. Белона последвала мъжа си и не му отстъпвала по войнство, затова ги наричали Бог и Богиня на войната. Любовта на Март и Белона и до днес е жива в самите Пижо и Пенда.
И още една тракийска легенда за вечната двойка мартенички. Според нея името Пенда идва от потъмняването на "Б" в "П" на името на богинята Бендида, Бенда - в Пенда. Пижо на древен тракийски диалект означава некръстено момче.
Според тракийците Бендида първоначално била Богиня на Земята, тя ражда небето, което е Богът и това е нейният син. Вероятно след приемане на християнството думата за некръстено момче да е била възприета за името на бога, сина на Пенда/Бенда - Пижо.
                                            З
Защо маринка или приказка за хората
                 
Във "Веда Словена" на Веркович мартеницата е наречена "МАРИНКА". Прочетена на срички, тя (ма + ар + ин + ка) означава: Ма = роден, ар = човек, ин = материя, Земя, ка = душа. Всъщност в самата дума "МАРИНКА" се крие цяло пожелание към детето, на което се завързва мартеницата: "РОДЕНИЯТ ЧОВЕК (на) ЗЕМЯТА (да намери своята) ДУША"!
Ка в религията на древните египтяни е душата на човека, същество от по-висш характер, олицетворява жизнената сила, смятана за божествена. Частицата на Озирис, която се събужда при човека, за да се превърне в ХОР-РА, се нарича Ка. А ако погледнете каква корона носи Хор, синът на Озирис, сигурно тя ще ви заприлича на мартеница
След победата на Хор във войната му със Сет, той освен бялата корона, символ на владеенето на Горен Египет (Небесното царство), получава и червената - на Долен Египет (Земното царство). Ето откъде идва мартеничката - от Древен Египет.(А фараоните тогава от тракийски произход ли са? Историците са склонни дори да го докажат!)
Тя е символ, с който пожелават на децата да се превърнат в Хор-Христос на Земята. Когато погледнете мартеничката, се запитайте: "Какво правя, за да стана като Хор-Христос?" Започнете от този момент да работите за своята Ка (Божествена душа).
А "родината" на мартеничката е нашата страна, нали?
Отговорът е съвсем ясен - просто защото само ние, българите, се наричаме ХОР-РА!
                                                    
       Християнският символ

За друго значение на мартеницата пък разказва древна християнска легенда. Преди, когато хората били радостни, обличали бели дрехи. В една пролетна утрин, на 1 март, в годината, когато Исус щял да се появи на бял свят, Дева Мария в бяла премяна се изправила насред одаята, отрязала една лентичка от фустата си и я обагрила с девствената си кръв, усукала я с друга такава бяла лентичка и украсила гърдите си. След това излязла да посрещне първите лъчи на слънцето и да възвести на Вселената за своето плодородие. И се родил Исус Христос - Спасителя на човеците.
Оттогава до днес усуканото бяло и червено са символ на чистота, благочестие и плодородие и почит към майката Господня.   
  
Индо-ирански обичай копира нашия
 
Традицията да се завързват червено-бели въженца е много популярна и днес в Централна Азия, сред наследниците на древните индо-иранци, т.е. сред съседите на нашите прадеди, старите българи. В Северна Индия се връзват на ръцете съгласно хиндуисткия обичай Ракши Бандхан.
В деня на пълнолунието на месец шраван (23 юли - 22 август) сестрите връзват на ръцете на своите братя жълто-червени или бяло-червени усукани въженца, наречени "Ракха", с цел да защитят братята от зли сили. А те даряват сестрите си, като им обещават до края на живота си да ги защитават и покровителстват. Този обичай важи и за жена, поискала защита от някой мъж, дори и да не е от хиндуистката вяра. В буквален превод "Ракши Бандхан" означава "Обвързване за защита", като основното значение на обичая е молба на по-слабия към по-силния за защита от всякакви злини.
Паралелите с българския обичай са много - нашите мартеници се завързват за здраве, за предпазване от злите сили, носещи болести. У нас те са обвързани и с календара: закичват се през пролетта, на 1 март. 
В зороастрийската книга "Авеста" първият смъртен човек е наречен Гайа Мартан, което лесно се свързва с баба Марта, но думата "Баба" трябва да се преведе не с българското "Баба" - стара жена, а с иранското и месопотамското значение на "Баба" - Предшественик. Ако запишем българското Баба Марта като Баба Мартан (понякога наричаме мартеничките и мартенки), можем спокойно да допуснем, че празникът ни е свързан с отдаване на почит към първия смъртен човек - "Предшественика Смъртен".


Март и Белона или Пижо и Пенда - символите на здраве, сила и любов, и днес са живи

Индийка, закичила с мартеница гърнето, което държи с ръка

Сестра връзва на китката на брат си индийско въженце Ракха през юли-август

Бог Хор - синът на Озирис, с короната си, обединяваща смъртното и безсмъртното начало на хората