28 Март 2024четвъртък18:39 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Луната - голямото предизвикателство за древните хора

Те са опознавали и осмисляли света много по-отдавна, отколкото се е смятало доскоро, и са наблюдавали и отбелязвали явленията

/ брой: 42

автор:Иван Беловски

visibility 2316

Науката винаги е смятала, че човекът се е научил да измерва времето и е създал първите лунни календари едва тогава, когато е натрупал достатъчно познания, когато е почувствал необходимост да стори това по пътя на цивилизацията. Точно в такава епоха е създаден шумерският лунен календар, един от най-старите на нашата планета. Изследователите на древния свят са на мнение, че и преди шумерите хората са се заглеждали в изменчивия и постоянен път на Луната, познавайки нейните фази.
С изследванията си някои учени твърдят, че нашите прадеди, които са живели на континента Европа преди 35 000 години, твърде успешно са наблюдавали фазите на Луната и дори са съумели по своему да запишат тези наблюдения. Поставя се дори въпросът - не са ли отлично разработените календари на Двуречието и Египет отглас от много по-стари познания за Луната и за нейните фази...
Археолози и антрополози са изследвали хиляди полирани каменни и костни сечива и оръдия, хиляди по-едри и по-дребни предмети, надживели времето и създателите си, за да научат от тях и от гравираното върху тях колкото се може повече за бита и за начина на живот на хората от дълбока древност. Изследователите наблюдавали гравирани с резки и точки сечива и оръдия от епохата на горния палеолит. Техните наблюдения не се свеждали само до съзерцание на графичните и фотографски репродукции, каквито могат да се видят в каталозите на всеки археологически музей. Учените си послужили с доста усъвършенствана техника, използвали електронни микроскопи с много голямо променливо увеличение.
Първото, което ги поразило, бил фактът, че най-простите наглед гравирани композиции се оказали неподозирано сложни. Открито било, че гравираните чертички и точки по предметите са нанасяни постепенно, посредством различни дълбаещи инструменти. Освен това и знаците били доста различни едни от други според ъгъла на посоката на удара, с който са били направени, според специфичността на удара и разстоянието между различните чертички и точици. Направените многобройни анализи (математически, статистически и графични) на получените от наблюденията изводи дали основание на учените да изкажат предположение-хипотеза, че по древните сечива и оръдия много често са гравирани фазите на Луната, и то с голяма точност!
Изследвани са различни експонати от Музея на старинните ценности, намиращ се във Франция. Един от тези експонати привлякъл особено вниманието на специалистите. Той представлявал плосък каменен предмет с дължина около 10 см. Двете му страни били гравирани и имали цвят на слонова кост. Тази каменна плочка била намерена през 1865 г. в убежището на първобитни хора в Ларте, Дордония, и възрастта й била определена на 35 000 години.
Учените установили, че нито една от групите знаци и върху едната, и върху другата страна на плочката не надвишавала десет знака. Трудно можело да се определи някаква система на номерация, тъй като групите по десет знака навявали мисълта, че се е брояло само на пръсти. Върху едната страна сборът от вертикални линии достигал 30-31, приблизително един лунен месец. Сборът от точките и резките давал 87 плюс една или две точки, липсващи в горния ляв ъгъл, който вероятно бил отчупен, а това отговаряло на три лунни месеца. Върху едната страна на плочката от Ларте имало 118 или 120 начертани знака, т.е. четири лунни месеца. Върху другата страна се виждали 35 линии и 54 точки.
Изследователите предположили, че на отчупеното ъгълче е имало още една точка, или общо 89-90 знака, т.е. три месеца. Трябва да се спомене, че общо двете страни на плочката представлявали резултат от седеммесечно наблюдение и регистриране на лунните месеци. 
Друго, което впечатлило учените, е това, че чертичките по плочката били разположени твърде широко, а точките просто били една в друга. Този факт навял мисълта, че чертичките и точките не са били направени едновременно, а най-напред били направени чертичките, после на останалото свободно място - и точките.
Астрономическият лунен месец има продължителност 29 дни и половина, или още по-точно - 29 дни, 12 часа, 44 минути, 2,8 секунди, т.е. 29,530588 дни. За този, който наблюдавал Луната, половин ден не е от голямо значение, и ако той всеки ден е гравирал по един знак, то неговите месеци биха имали от 28 до 31 дни. Ако е отбелязал дните от началото на първата фаза до края на последната, месецът ще има 27 дни. Но следващият месец, който започва от изчезването на последната лунна фаза и продължава през целия цикъл до новото появяване на първата лунна фаза, ще има 33 дни. А 27 плюс 33 е равно на 60 дни, което прави два лунни месеца.
При намерената в Ларте плочка учените установили, че отбелязването на лунните фази започвало от момент на новолуние. При това обстоятелство всички чертички и точки напълно съвпадали с модела на лунните фази, установени от съвременните астрономи. Но тези резултати не задоволили изследователите, те приели тезата, че само от един случай не може да се вадят заключения.
Изследвана била и една друга находка - кост с гравирани по нея чертички и точки, доста подобни на тези от плочката, намерена в Ларте. Първото, което впечатлило специалистите, разглеждали костта с просто око, било, че знаците сякаш били гравирани съвсем произволно. Обаче след търпеливо изследване с помощта на силни лупи и електронен микроскоп се установило, че знаците са разположени по строго определен ред. Те били 69, а в начина на нанасянето им върху костта или във вида на острието, което дълбало, с положителност били направени 24 промени, безусловно неслучайни.
Учените предположили, че двата изолирани знака означавали началото на лунния цикъл. И тогава всяко нещо, всеки знак си застанал на мястото - вдясно на костта се оказали гравирани периодите, през които Луната не се виждала, вляво на костта били отбелязани пълнолунията, а в средата - четвъртинките.
Потвърждение на смелата си хипотеза специалистите получили, когато изследвали гравюрите върху друга кост, намерена в пещерата Плакар. Костта била дълга около 10 сантиметра, леко отчупена от единия си край, но върху трите й страни ясно личели гравираните чертички. Находката била старателно изследвана под мощен микроскоп. Оказало се, че тя била няколко хиляди години по-стара от споменатите други две находки. Гравираната кост от пещерата Плакар представлявала ново потвърждение на хипотезата, че човекът познавал лунните фази и придобил умението да измерва времето още преди 35 000 години, тъй като издълбаните чертички върху костта напълно съответствали на протичащите лунни фази.
В подкрепа на тази хипотеза могат да бъдат споменати и други находки, изследвани от учените. Но те смятат, че хипотезата, за да не може да бъде отхвърлена или да бъде приета, са им необходими още факти, още безспорни доказателства и несъмнено още много време.
Основното и същественото е, че тази хипотеза се опитва да докаже, че човекът, обитавал континента Европа преди 35 000 години, вече е умеел да наблюдава явленията и да ги отбелязва. Това е станало доста преди да се появи писмеността и доста преди човек да се научи да брои и да смята. Всъщност духовните потребности на човека са се зародили много по-рано, отколкото предполагат археолозите, и това го е подтикнало да търси, да опознава и да осмисля заобикалящия го свят.
 

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 283

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 260

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 304

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 240

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 266

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 215

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 327

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 278

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 297

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ