Ловът на мечки е опасен

...Мечката се въртеше в кръг. Демян я гонеше. Навсякъде около нас хората викаха, само аз и приятелят ми стояхме, мълчахме и не мърдахме - чакахме мечката. Стоя, гледам, чувам сърцето ми как бие. Стискам пушката, потръпвам. "Ето сега - мисля си аз - ще изскочи, ще се прицеля, ще стрелям. Тя ще падне." Изведнъж отляво, но още далече чух, че нещо се въргаля в снега. Поглеждам към високата елова горичка: на 50 крачки зад дърветата стои нещо черно, голямо. Прицелвам се и чакам, мисля си - няма да се приближи. Забелязах, че животното мърда с уши, обърна се и тръгна назад. Отстрани го виждах цялото. Едро зверище! От възбуда се прицелих. Хлоп! - и чувам как куршумът се удари в дървото. Виждам през барутния дим, че моята мечка тича назад и се скрива в гората. "Ех, - мисля си - не ми провървя, сега вече няма да ми излезе: или приятелят ми ще й стреля, или ще се натъкне на мъжете, но не и на мен". Стоя, заредил съм си отново пушката и слушам. От всички страни крещят мъжете, но отдясно, недалеч от приятеля ми чувам съвсем неочаквано някаква жена да крещи: "Ето я! Ето я! Насам! Ой, ой! Ай, й!"...
Изведнъж пред себе си чувам, че нещо лети като вихър, сипе сняг и пъшка. Поглеждам напред, а мечката стремглаво се носи по пътечката право към мен и е ясно, че не може да се опомни от страх. Вече е на пет крачки от мен, цялата се откроява - с черни гърди и огромно главище, леко червеникаво. Главоломно лети право насреща ми и сипе сняг на всички страни. Долавям по очите на мечката, че тя не ме забелязва, а от уплаха бяга с всички сили, накъдето свари. И се е засилила точно към бора, където стоя. Вдигнах пушката, стрелях, а тя се доближи още повече. Явно не съм улучил, куршумът прелетя край нея, а тя не чува нищо, бяга срещу ми и продължава да не ме забелязва. Бързо заредих пушката, едва не я опрях в нея, в главата й. Хлоп! Този път я улучих, но не я убих. Приповдигна главата си, притисна ушите си, озъби се и налетя върху мен. Протегнах се към другата пушка, но тъкмо я хванах с ръка, мечката се стовари отгоре ми, събори ме в снега и ме прескочи. Е, мисля си, добре, че ме остави. Започнах да се повдигам, но усещам, че нещо ме натиска, не ме пуска. Тя не е могла да удържи скоростта си и ме е прескочила, след това се е преобърнала и налетяла с цялата си тежест върху мен. Усещам как нещо тежко лежи отгоре ми, чувствам топлина на лицето си и разбирам, че звярът захапва цялото ми лице. Носът ми вече е в устата му и аз чувствувам горещина и ми мирише на кръв. Натиснал е с лапи плещите ми, не мога да мръдна. Само притискам глава към гърдите си, мъча се да измъкна от устата му носа и очите си. А той тъкмо в носа и очите иска да ме захапе. Почуствах горната му челюст в челото под косата, а долната - в костта под очите ми, стиска със зъби, започна да стяга. Като че ли с нож режат главата ми. Бия се, мъча се да се измъкна, а той бърза и като куче гризе - примлясква, примлясква. Аз се измъквам, а той отново ме хваща. "Е - мина ми през ума - краят ми е дошъл." Неочаквано почуствувах, че ми става леко. Погледнах - няма я, мечката отскочила от мен и бягаше.
Когато приятелят ми и Демян видели, че мечката ме е повалила в снега и ме гризе, те се втурнали към мен. Приятелят ми искал да стигне по-бързо, но сбъркал - вместо да тръгне по утъпканата пътечка, той побягнал направо и паднал. Докато се измъкне от снега, мечката продължаваше да ме гризе. А Демян, както си е без оръжие, само с една пръчка, тича по пътечката и вика: "Загриза господаря! Загриза господаря!" Самият той бяга и крещи на мечката: "Ах ти, размирнице! Какво правиш! Остави! Остави!"
Послуша го мечката, остави ме и побягна. Когато станах, върху снега имаше толкова кръв, сякаш бяха заклали овен, и над очите ми висеше на парцали месо, но от възбуда не чувствах болка...
Докторът ми заши раните с копринен конец и те започнаха да заздравяват.
След месец ние отново отидохме за същата мечка, но не ми се удаде да я убия. Демян я доуби. От моя изстрел й беше счупена долната челюст и избит един зъб.
Тази мечка беше много голяма и имаше прекрасна кожа, която сега лежи в стаята ми. Раните по челото оздравяха, само едва-едва се забелязва къде са били.