Славата на американската хегемония е застрашена

Бил ГРОС,
"Файненшъл Таймс"

Думите са сила. Всеки път, когато използвам думата „хегемония“ в разговор, събеседниците ми повдигат вежди, сякаш казват: „Този човек знае нещо, което ние не знаем!“. Или може би сигнализират, че има нещо повече в мен от просто печения боб, който ядох за обяд. Всъщност подозирам, че нямам с какво друго да се похваля, освен с печения боб, но това създава впечатление.
Днес съм по-склонен да използвам думата „хегемония“, когато гледам Съединените щати и опасностите от американското глобално господство. Няма съмнение сега, че Америка се превърна във военен и икономически хегемон след Втората световна война и остава такъв и до днес. Но през цялата история глобалните хегемони се раждат и успяват предимно чрез политиките, които в крайна сметка водят до тяхното господство.
От поражението на Наполеон до 1945 г. Великобритания се радваше на такава хегемония благодарение на свободната търговия, военния контрол над открития океан и силната валута. 

Като наследник на Великобритания 

Америка се възползва от свободната търговия и благоприятното си географско положение, което изолира икономиката и населението й от потенциални хегемонни съперници. Това също така насърчи развитието на отворени капиталови пазари, което от своя страна доведе до доминиране на долара и позволи на САЩ да купуват евтин чуждестранен внос.
Но инвеститорите знаят, че „американският свят“ изисква постоянна грижа и внимание, както и благоприятни правителствени политики, които затвърждават статута на САЩ като „номер едно“. Промените станаха най-забележими при двете администрации на Тръмп, но негативните тенденции са очевидни от десетилетия, предимно, както показва статистиката, в американската търговия и бюджетния дефицит, който достигна 6% от БВП годишно. Няколкото войни на Америка носят известна отговорност, но ангажиментите й към здравеопазването и социалното осигуряване имат и ще продължат да имат опустошителни дългосрочни фискални последици, добавяйки десетки трилиони долари към сметката с течение на времето. Бюджетната служба на Конгреса прогнозира, че националният дълг ще се увеличи от 101% от БВП през 2026 г. до 120% през 2036 г. Това е далеч по-високо от предишния рекорд от 106%, поставен непосредствено след Втората световна война.
А след това е и цената на войната в Иран, която вероятно ще надхвърли значително 29-те милиарда долара, оценени от служители на Пентагона. Освен това Америка ще трябва да поддържа високи разходи за отбрана в продължение на много години. В резултат на това "оръжията и маслото" ще продължат да увеличават драстично международния ни дълг, лишавайки ни от една от най-съществените потребности на един хегемон: силен долар.
Друг компонент на хегемонията - свободната търговия - 

също е в упадък 

по време на управлението на Тръмп. 
Митата, приветствани като надежда за американската индустриална революция, имат слабо влияние върху американския дефицит. Освен това страната не отбелязва растеж, освен този, който получаваме от инвестиции в изкуствен интелект.
И докато американската армия остава най-мощната в света, ако измерваме тази мощ със самолетите и бъдещите „бойни кораби“ на Тръмп, които той нарече надежда за флота, успехът им на бойните полета на 21-ви век е силно съмнителен, меко казано.
Така че славата на американската хегемония е застрашена, както призна китайският президент Си Дзинпин в началото на м. май по време на лична среща с Тръмп. Той открито се позова на капана на Тукидид (древногръцкият историк твърди, че Пелопонеската война е резултат от възхода на Атина и страха, който тя е предизвикала в Спарта). Имплицитното внушение, че Китай е наследник на главния хегемон, предполага дългосрочна визия, която не е типична за краткосрочните политики на Тръмп.
Разбира се, инвеститорите разбират всичко това добре, и винаги са го разбирали, и са притеснени от бюджетните дефицити и търговията. Изоставянето на политиките за свободна търговия през последната година и половина доведе до шестпроцентно 

отслабване на щатския долар

Доходността по 30-годишните държавни облигации се е повишила с 0,5 процентни пункта през последните три месеца, но при 5,03% това все още е доста ниско по исторически стандарти в сравнение с прогнозата за инфлация.
Защитените от инфлация 30-годишни държавни ценни книжа дават доходност само 2,72%. А „реалната доходност“ се е увеличила само с три процентни пункта от януари 2022 г. Инфлацията не може да бъде движещата сила тук. По-скоро основната причина е упадъкът на хегемонията и опасенията за бъдещето на държавния дълг.
След внимателно обмисляне можем да заключим следното. Да, Китай може да се надява да постигне хегемонистичен статут, но има друг хегемон, способен да замени както Америка, така и Китай. Името му е изкуствен интелект и бъдещият(ите) му господар(и) все още не е(са) определен(и). Странно е да се мисли, че подобна абстракция може да бъде хегемон - но ние живеем в нов свят.

* Изразът „Оръжия вместо масло“ (по-известен в икономическата теория като дилемата „Оръжия или масло“) е класически макроикономически модел, който илюстрира връзката между инвестициите на една държава в национална отбрана и военна мощ („оръжия“) и гражданското производство и социалното благополучие („масло“)