Ликвидация

Стремежът на Столичната община да се освобождава тихомълком от общинските си жилища не само не отслабва през последните години, ами се забелязва увеличаване на темпото. Миналата година бележи рекорд по разпродадени апартаменти на техните наематели на доста ниски цени. С тази скорост общината в близките години ще остане без този особен специален фонд, който би трябвало да има за цел да помага на хора, изпаднали в истинска нужда. 

Кметството не прави нищо незаконно - просто следва собствената си наредба. Проблемът е, че цялостната концепция по управление, отдаване и продажба на общинските жилища е сбъркана. За никого не е тайна, че до тях лесно се добират не само социално слаби, а и сравнително силни наши хора, за да получат след няколко години възможността да си купят апартамента на доста по-ниски от пазарните цени. А и кои да са купувачите? Нуждаещ се столичанин, който плаща по 80 стотинки на кв. метър наемна площ, няма как да е в състояние да намери няколко десетки хиляди лева, за да се сдобие с общинския апартамент. Дори на символична цена. А нали това е смисълът на този род услуга - да се предоставят при спешна необходимост. Щом си се замогнал дотолкова, че да можеш да купиш имот, значи не си в реална нужда. 

Може би при други обстоятелства, ако кметството непрекъснато строеше нови жилища или се сдобиваше по друг начин с такива, подобна политика би била допустима. Само че в момента тя е недалновидна и вредна. Общината целенасочено изпразва фонд, който преди 30 години се е състоял от 120 000 имота, а сега от по-малко от 9000. При това той се управлява без никаква социална насоченост. 

Сравненията с много европейски столици са излишни. Примерите как се прави са много. Вместо да се възползва от чуждия положителен опит или поне да спре временно разпродаването, общинското ръководство върви към финалната права. На ликвидацията.