28 Март 2024четвъртък23:44 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

БЛИЗЪК ИЗТОК

Либия е разкъсвана отвътре и отвън

Съперничествата между Франция и Германия, между Египет и Турция само засилват агонията на страната

/ брой: 99

автор:Елиана Иванова

visibility 2525

Със залеза на западния свят виждаме едно ново преобразуване на международните отношения. Системата става все по-комплексна и приветства появата на нови и опасни играчи. Това са лидери, които искат да ревизират старите граници, да се борят за власт и да разширяват влиянието си. Това са хора и групи от хора, които искат да променят обстановката в своите страни, но без да копират и да възприемат изцяло западния модел на демокрация. 

Става въпрос основно за държавите, бивши колонии, от Африка, Близкия изток и Азия. С ограничаването на западното влияние, ускорено от унизителното отношение на президента Тръмп към традиционните съюзници на САЩ, както и от възхода на националистическите настроения в Европа, лидерите на различни държави по целия свят се опитват да захвърлят оковите на западната хегемония и така да предизвикат доколко устойчив и обединен е западният алианс. 

На дневен ред е конфликтът в Либия, който заплашва да премине в гражданска война. Пратеникът на ООН за Либия Хасан Саламе призова за незабавни действия за прекъсване на потоците от оръжие към воюващите страни в Либия, като предупреди, че продължаващата битка за Триполи е "само началото на дълга и кървава война". "Насилието в покрайнините на Триполи е само началото на дълга и кървава война по южните брегове на Средиземно море, застрашавайки сигурността на непосредствените съседи на Либия и по-широкия Средиземноморски регион", каза още Саламе. 

Много са причините за постоянната несигурност 

в Либия и бурния преходен период след революцията от февруари 2011 г. Някои от тях са вътрешни и са причинени от слабите институции, оставени от режима на Муамар Кадафи, което затруднява постигането на помирение сред силно разединеното общество. По-опасна е външната намеса от страна на регионални и международни сили, които подкрепят враждуващите страни в либийския конфликт както политически, така и военно. Сътресенията в Либия засягат не само либийския народ, но също така има отрицателно въздействие върху съседните на Либия страни и на целия регион, както и върху Европа. Продължаващият конфликт доведе до огромен поток от мигранти и бежанци на Стария континент и до разпространението на терористични групи, използващи африканската страна като база. Разделението между политическите и икономическите институции в Либия през последните четири години - включително двете паралелни правителства в Триполи и в Източна Либия, които се конкурират за власт, са основната причина за нестабилността и страданията на населението. В момента Либия има разделена централна банка, което означава, че няма централизирана парична и фискална политика. Това предизвика високи нива на инфлация и рязък спад в стойността на либийската валута. Ситуацията се усложнява от липсата на ликвидност в банките за широката общественост. 

Друг проблем пред стабилността и институционалното изграждане в Либия е нарастващият брой и власт на милициите. След разпадането на режима на Кадафи слабите структури на националната армия и полицията не успяха да се обединят и консолидират, 

а местните милиции бързо се размножиха и укрепиха властта си 

Те са превзели контрола на важни държавни институции и активи като министерски сгради, летища, петролни съоръжения, гранични пунктове, пристанища и военни казарми.

Основните воюващи страни в конфликта са базираното в столицата Триполи Правителство на националното съгласие (ПНС) начело с премиера Файез ал Сарадж и въоръжените сили на генерал Халифа Хафтар. Ситуацията в страната ескалира в началото на април, когато Либийската национална армия (ЛНА), предвождана от "Силния човек", поведе военна офанзива срещу правителството в Триполи. В момента силите на Хафтар са разположени в южните предградия на града, където сраженията продължават. По данни на Световната здравна организация до момента повече от 510 души са убити, 75 000 са напуснали домовете си, а над 2400 са били ранени. Съветът за сигурност на ООН не успя да постигне съгласие по проекторезолюция, която изисква прекратяване на огъня в Либия и връщане на масата на политическите преговори за слагане край на конфликта.

Съобщението за операцията, стартирана от армията на Хафтар, дойде само дни преди планираната национална конференция, организирана от Мисията на ООН за подкрепа в Либия. Очакваше се тази конференция да постигне пробив в политическата безизходица и да помогне  за разрешаване на либийския конфликт, който би включвал провеждането на нови избори за обединяване на разделените институции в страната. Подобна политическа сделка щеше да сложи край на личните амбиции на Хафтар за постигане на абсолютна власт в Либия, подкрепена от основните му международни поддръжници - ОАЕ, Египет и Саудитска Арабия. "Силният човек на Киренайка" провежда своята кампания под наслова за освобождаване на Либия от фиктивното правителство, унищожаване на военните милиции, които засилиха своето влияние в страната след елиминирането на Муамар Кадафи, и борба срещу тероризма. В свое интервю пред френски медии в неделя Хафтар заяви: "Разбира се, че целта е политическо решение. Но за да се върнем към политиката, трябва да приключим с милициите. Проблемът в Триполи е въпрос на сигурността." 

Добро начало на усилията за стабилизиране на Либия би било да се ограничи разрушителната външна намеса, подклаждаща конфликта. Страни като ОАЕ и Египет открито пренебрегват международните санкции срещу оръжията, което се потвърждава от подробни доклади от експертния комитет на Комитета по санкциите на ООН за Либия. Двете страни доставят тежко оръжие и провизии на либийския командир Халифа Хафтар. Катар и Турция пък отдават политическа подкрепа за противниците на Хафтар в Западна Либия. Халифа Хафтар е подкрепян също така от Йордания, Франция и Русия, като тези държави оказват на либийския военен лидер политическа и военна подкрепа.

В същото време Западът отново остава разделен 

в отношението си към северноафриканската държава. Най-големи интереси в страната имат Италия и Франция, които инвестират в енергийния и петролния бизнес на Либия. Съперничеството между Париж и Рим е добър пример за това как липсата на международен консенсус удължава нестабилността в Либия. Франция е обвинявана в двойствена игра, като се опитва да влезе в ролята на посредник между двата либийски лагера. Правителството на Сарадж бе създадено в Триполи през 2016 г. с подкрепата на ООН. От този момент Париж влезе в ролята на медиатор и организира две срещи между воюващите страни през юли 2017 г. и през май 2018 г. Безспорно е обаче, че Франция отдава предпочитанията си за Халифа Хафтар. Италия от своя страна подкрепя правителството на Сарадж, подчертавайки своите петролни интереси в Либия. Известно е, че италианският петролен гигант "Ени" и френският "Тотал" се съревновават за богатите находища в Сирт и Западна Либия. 

Плахият отговор на международната общност към офанзивата срещу Триполи показва, че много страни виждат в генерал Хафтар решение на ситуацията в Либия. Хафтар се надява още да се възползва от нарастващото недоволство сред цивилното население в Западна Либия. Престъпността, несигурността и корупцията нарастват, а условията на живот значително се влошават. Носталгията по епохата на Кадафи се е промъкнала в Либия и се допуска усещането, че Хафтар може да обедини страната и да върне стабилността и реда. Либия спешно се нуждае от ефективен и функциониращ национален процес на помирение, който включва всички политически, военни, регионални и племенни играчи, участващи в конфликта. Наличието на едно национално авторитетно правителство и обединяването на армията, агенциите за сигурност и всички суверенни икономически институции е от решаващо значение за стабилизирането на страната и подготовката й за демократичен избирателен процес.

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 312

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 314

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 336

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 271

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 291

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 235

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 355

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 302

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 320

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ