Левите не бива да отричат Ленин

Георги Минчев
Бургас

След позицията на Трендафил Митев за идеологията на БСП, публикувана в ДУМА, си мисля - за кой ли път в публичното пространство се дискутира тази тема. Всички са единодушни, че без идеология коя да е партия бързо ще слезе от политическата сцена, ще се изроди в секта, разяждана от междуособици и вътрешни борби. В същото време различни са вижданията каква е и каква следва да бъде идеологията на БСП. Визирайки миналото, някои автори посочват, че партията е основана като социалдемократическа и трябва да се върне към изконните си корени. Други смятат, че няма разлика между социалдемократическа и социалистическа, че това е само игра на термини и основното е да е модерна лява партия. Но не се посочва какво конкретно означава това. Има и такива, които не виждат в настоящата програма на БСП нейната идейна насоченост и как ще се преодолява капитализмът. Във всички тези мнения в една или друга степен се приема, че БСП не трябва да се отказва от марксизма, но да се противопоставим на болшевизма.
Крахът на държавния социализъм от съветски тип се приема като знак за анатемосване на Ленин и "неговата идеология"- болшевизма, като дори портретът му не бива да стои наред с тези на Маркс и Енгелс. Любим рефрен на антикомунистите е да обявяват Сталиновата политика за продължение на Лениновата. А дори Збигнев Бжежински признава за най-демократичен 6-годишният Ленинов период на НЕП, а Ханна Аренд прави извода, че първите съвети са най-демократично избрани. Освен това по време на сталинските репресии бе ликвидиран елитът на болшевишката партия. Може ли да се твърди, че целият период от 1917 до 1953 година е болшевишки? Може ли да има сравнение между Сталин и Ленин не само по техния теоретичен багаж, но и в подхода към проблемите?  Всички исторически факти говорят, че Ленин е овладял до съвършенство методът на Маркс, което проличава в неговите трудове, както и в първите стъпки на съветската власт. Той, по думите на съвременния американски социолог Имануел Уолърстейн, е бележит държавник и следващите поколения по достойнство ще оценят приноса му за развитието на Русия.
Действително в началото Ленин и болшевиките подценяват стоково-паричните отношения. Но особено след Кронщадския метеж Ленин стига до извода, че трябва да има промяна в икономическата политика, и то за дълго време. В това се състои неговата интелектуална сила да не робува на постулати, а да прави обобщения въз основа на реалния живот. Няколко години след смъртта на Ленин връх вземат привържениците на "военния комунизъм", които искат да решат всички въпроси като по време на гражданската война. В икономиката и обществения живот се утвърждават командно-административните методи на управление. Нарушава се диалектическото единство между производителни сили и производствени отношения. За определен период това екстензивно развитие има резултат, развиват се динамично редица отрасли. Но в следващите години започва забавяне на икономическото развитие, противоречията се задълбочават, волунтаризмът надделява над трезвия икономически анализ. Не се извършиха необходимите реформи, от които се нуждаеше съветският социализъм и това продължи и след Втората световна война. То се отрази и на новосъздадените народно-демократични държави, приложили съветския опит. През тези години до 1989-а и при нас се правеха различни опити за реформи в икономиката. Показно се предаваше собствеността на трудовите колективи и в същото време държавата продължаваше да изземва голяма част от печалбата. Разбира се, това спомагаше за решаване на редица социални проблеми, но забавяше иновациите и обновяването на материално-техническата база. На практика се игнорираше изводът на Маркс, че ..."нови по-висши производствени отношения не настъпват преди материалните условия за съществуване да са узрели". Не каза ли това и Дън Сяопин на своите комунисти? Китай не е ли жив пример за претворяване на дело на Лениновия план за развитие на социализма?
БСП трябва решително да се отърве от все още непреодолените метастази не на болшевизма (ленинизма), а на сталинизма, като най-големия враг на марксизма и това да се каже на висок глас на конгреса. Това ще бъде и залог в БСП да се провежда широка дискусия за анализ, съобразен с реалния живот, но не в интерес на олигархични прослойки. Тогава можем да кажем като Ленин "Есть такая партия".