Летният свети Атанас

Д-р Богомил В. КОЛЕВ

Летният свети Атанас се празнува на 5 юли.  Празникът е в чест на живелия през Х в. св. Атанасий Атонски, роден в гр. Трапезунд. Атанасий се отдал на християнската вяра. Отишъл в Света гора, където заживял като аскет до края на дните си.
Според народните поверия у нас този ден се нарича "сред лято" или "жетвар". Свети Атанасий "облича зимен кожух и поема пътя към Бога, за да донесе студовете и ледовете". Прието е на летния Атанасов ден да започва жетвата, особено в по-високите райони. "Заженването" се прави от човек "с лека ръка" или от най-възрастния и опитен жетвар. Първите отрязани класове се хвърлят напред с благословените думи: "Бог напред, ние след него." Някои от жетварите опасват около кръста си отрязаните класове, за да могат да работят без болка в кръста, когато се навеждат да режат класовете със сърпа.

Има и други ритуали, свързани с началото на жетвата. В някои райони първият пожънат сноп се връзва с червен конец и се изправя с думите: "Хайде, тази година те вдигам, ама догодина хич да не мога да те изправя." Наричането е за по-добра реколта. Върху първия сноп се слага чиста кърпа, върху която чорбаджийката (собственичката) на нивата поставя пари - дар на жетварите за първия сноп. Ако по време на жетвата жетварите намерят "пари", или "майката на нивата" (двойни житни класове), запазват ги до края. Тогава ги сплитат с последните класове на плитка с червени конци и ги украсяват със скилидки чесън и сребърни монети. Тази плитка се нарича "Богова брада" или "брада на нивата". Сплита се от девойки с живи родители и се запазва до следващата година. Украсява се с полски цветя. Нейните зърна се смесват със семената за посев, за да бъде реколтата богата. В Южна България "брадата" се оставя сред нивата, "за да стане берекетът". В Североизточна България "брадата" се реже тържествено, жетварите се събират около нея, жените пеят и всички се хващат на хоро.
В Тракия летният Атанасовден и денят след него, познат като "Света Черна", "Баба Черна", "Черняй" или "Черен ден", се отличават по своята обредност. Съществен момент е жертвоприношението на черна кокошка, която домакинята коли на домашния праг. Жертвената кокошка се готви с ориз  и след това се раздава на съседите с думите: "Вземи си за свети Атанас и за Баба Черна, че да ни пазят от болести!" Според народното поверие Баба Черна се крие по подобие на чумата във вълната. На празника "Баба Черна" жените не бива да работят, защото в противен случай децата им ще заболеят от т.нар "черна болест" и "Света Черна ще почерни къщите им". Перата на кокошката, принесена в жертва, се запазват и с тях бабите кадят болни и урочасани деца.
В Средните Родопи и Странджа на летния Атанасов ден се организират общоселски курбани и се правят богати трапези. Жените приготвят пресни погачи и ги раздават на съседи и близки за берекет. В Асеновградско мъжете обикалят селското землище с кожата на закланото обредно животно, за да се предпазят засетите ниви и градините от градушки и порои. В западните български земи летният свети Атанас се почита като закрилник (патрон) на орачите, а в източните на този празник в някои места се изпълняват обичаите, целящи да прогонят сушата, "Пеперуда" и "Герман".