Ла Скала е свещеният храм на операта

Миналата година зрителите на БНТ избраха "Българското оперно чудо" за най-значимото събитие в нашата история през ХХ век. За това чудо, прославило България, обаче не бива да се говори в минало време. Днес приемниците и продължителите на оперната ни слава са различни от своите легендарни предшественици, но по същия начин държат високото равнище и са достойни за нашата гордост. Познаваме ли ги достатъчно добре? Един от тях безспорно е Орлин Анастасов. Кариерата му се развива възходящо и уверено върви към очаквания апогей. Началото на 2011 г. започна с партията на граф Валтер от "Луиза Милер" в Мюнхен, в същата роля го гледах през март в Парижката Опера Бастий (Луиза е също българка - Красимира Стоянова). Уверен, вглъбен и категоричен, на сцената той респектира с богатия си тембрист глас и убедително актьорско присъствие, а в живота е сдържан и скромен. Отзивите обаче са най-красноречивото доказателство за световната класа на младия ни бас. За съжаление пресата отразява само премиерите, а в случая това бе поредна серия. В оперните сайтове обаче професионални критици и дълбоки познавачи са единодушни: 
"Успехът се дължи преди всичко на гласовете... Орлин Анастасов като граф Валтер е просто великолепен - и като актьор, и като тембър, и като певческа линия: един млад Гяуров". www.classissima.com
"Красивите гласове са си дали среща тук: ...Орлин Анастасов със своя дълбок и мащабен бас великолепно илюстрира амбициите и непреклонния характер на граф Валтер." www.classicinfo.com
"Орлин Анастасов впечатлява с мащабите и силата на своето присъствие и въпреки жестокия характер на своя герой спечели искрените овации на публиката." www.forumopera.com
"С разкошния си щедър и богат глас Орлин Анастасов триумфира напълно заслужено. И той е българин като Стоянова. Свидетели сме на истинско голямо обновление на българското пеене, дало ни - като започнем от великолепните Борис Христов, Николай Гяуров и стигнем до Анна Томова-Синтов и др." www.altamusica.com


- Къде поставяте партията на граф Валтер в репертоара на басите и удобно ли се чувствате в тази роля?
- "Луиза Милер" е заглавие, което като че ли доби огромен интерес в последните няколко години. Относно ролята на граф Валтер съм убеден, че е една от най-трудните чисто вокално роли от басовия репертоар, може би почти толкова интензивна, колкото Захария в "Набуко" или Борис Годунов. Не случайно много от големите баси странят от тази роля, която на моменти е чисто баритонална като теситура (въвеждащата ария е прекалено висока дори и за един basso cantante), редуваща се с епизодични ниски ноти от пределния нисък регистър. В последните 2 години, след дебюта ми в тази роля на сцената във Валенсия, участвах и в други постановки на същото заглавие - в Театро Реджо в Торино, в Мюнхен, сега в Париж. Предстоят ми участия в още две постановки на "Луиза Милер" догодина в Миланската скала и в Дойче опер Берлин.
- "Луиза Милер" на Клаус Гут в Мюнхен пренася действието в 60-те години на ХХ век, а Жилбер Дефло в Париж - в един приказен, малко кукленски идеалистичен свят. Как се отнасяте към свръхмодерната режисура на някои оперни творби?
- С риск да се повторя или потретя, винаги съм смятал, че станалата изключително популярна модерна режисура не е нищо повече от стремеж за оригиналност, породен от липсата на логични идеи, свързани тясно с либретото и музиката. Ние сме получили изключително наследство от тези гениални композитори и не би трябвало да правим нищо кой знае какво, просто да сме изцяло достоверни на партитурата, без да си позволяваме много волности в интерпретацията.
- Имало ли е случаи да откажете участие заради скандална режисура?
- Отказвал съм подобни модерни постановки, както и съм участвал в много такива, ако не се стига до прекалено изопачаване. Особено когато имам покани за Германия и Австрия, винаги се интересувам именно за тези подробности.
- Крайностите в режисурата вреда ли са или преимущество? Успявате ли да убедите днешните режисьори, че операта не е само театър, че пеенето е цял механизъм, непонятен за непрофесионалиста, че в желанието си да бъдат оригинални в режисурата, режисьорите само удвояват физическото натоварване на певеца?
- Не само удвояват физическото натоварване, ами и могат да побъркат певците. Казах вече, че всичко е написано в партитурите. Не може режисьор, който е музикално неграмотен, да прави каквото си иска на оперната сцена. Прекалено много са факторите, които един режисьор трябва да вземе под внимание, за да може съвместният труд да е пълноценен за всички. Веднъж един режисьор ме убеждаваше, че когато изговарям една определена фраза, трябвало да я кажа полугласно и да я съпроводя с точно определен жест. Аз му отговорих, че всички тези фрази са задкулисни и ние в този момент въобще не сме на сцената. А, пропуснах да отбележа, че тази беше една от модерните режисури...
- Повече от 10 години сте по световните сцени. С какво днешният оперен певец е по-различен от предишните поколения певци?
- Промениха се вкусовете и вижданията и на певците, и на театрите, и на публиката. Най-вече на певците. Вече почти никой не пее така, както се пееше в златните години на операта. И може би донякъде това е логично, защото точно тези гласове, които останаха в историята като феноменални, отдавна вече ги няма.
- Поради изтощителния режим на живот чувствате ли се по-различни от останалите хора? Как издържате на натоварването?
- Е, не, според мен режимът на живот на един оперен певец никак не е изтощителен в сравнение с много други сфери на работа, няма какво да се заблуждаваме. Освен това разполагаме с много свободно време между спектаклите, никой не пее всяка вечер.
- Трудът на певеца е непонятен за публиката - изисква усамотяване, вглъбяване.
- За усамотяването и вглъбяването съм напълно съгласен. Така или иначе, има певци, които имат нужда от много време, за да навлязат в ролята, да се подготвят за една трудна опера. Има и други, като Шаляпин например, който до самото си влизане на сцената се е шегувал с хората около него и в последния момент се е изстрелвал на сцената, крещейки: "Чурь, чурь, дитя..." И всички знаем какъв е бил резултатът. Това, което се опитвам да кажа, е, че при всеки певец подходът е чисто индивидуален и всеки решава каква да е подготовката му за един спектакъл, изцяло според собствените си умения и виждания.
- Изкуството иска жертви, които остават скрити за публиката, за която то се твори. Какво жертвахте вие в името на пеенето?
- Не знам за какви жертви може да става въпрос. Аз също в началото си мислех, че няма да мине без жертви, но впоследствие разбрах, че има и друг начин. Просто трябва да си здраво стъпил на земята и да не се приемаш много насериозно.
- Феновете - плюс или минус, вреда или стимул са те за вас? Успяват ли те да заместят липсата на информация у нас за изявите на нашите певци по света?
- Не може без феновете - все едно да има мач на празен стадион. Нарушава се атмосферата на голямото изкуство. А това, че няма достатъчно информация за нас в България, не е никак добър признак. И по този въпрос би могло и трябва да се намерят решения. Все пак ние нали и затова пеем - за да може хората по целия свят да си задават въпроса, как може една толкова малка държава да е постоянен участник и "дарител" на такива гласове. Докато хората в България не усетят истинските поводи за национална гордост, ще продължават да се информират епизодично за това, какво става и извън България.
- През последните няколко години вие сте един от българите на сцената на Метрополитен опера. Това ли е най-престижният оперен театър в света според вас?
- Един от трите най-престижни театъра заедно с Ковънт гардън и Миланската скала. Определено Метрополитен е най-добре функциониращият театър в момента, но така или иначе Ла Скала Милано си остава свещеният храм на операта, към който всеки певец се стреми.
- У нас е известен само дискът ви с Православни песнопения, а има издадени няколко DVD-та с ваше участие, които са познати само на меломаните. Същото се отнася за DVD-та с участието на Веселина Кацарова, Красимира Стоянова, Александрина Пендачанска, Владимир Стоянов. Една тяхна прожекция в рамките на музикалните фестивали в София, Варна, Русе, Стара Загора, Варна и Бургас би зарадвала зажаднялата за високото оперно изкуство българска публика. Какво мислите по този въпрос?
- Мисля, че зажаднялата оперна публика в България много повече би се зарадвала на едно участие на тези имена (защо не и съвместно) на българските сцени. И в случая не говоря за невъзможни неща, просто, въпреки натоварените ни ангажименти, ние сме длъжни да участваме често и в български постановки.
- Българските оперни театри от провинцията са на ръба на оцеляването. Бихте ли ги подпомогнали чрез участия в спектакли и рецитали?
- Лично аз имах много участия в България през последните 2 години - 2 пъти в "Дон Кихот" в София, "Дон Карлос" в София и Велико Търново, "Ернани" на "Варненско лято", рецитали в зала "България" и на "Мартенски музикални дни" в Русе. Няма нищо невъзможно, има само добро желание.
- В едно предаване по програма "Христо Ботев" на БНР Юлия Винер приживе каза с огорчение: "В Германия съм Камерзенгерин, а тук съм никоя." Премахнатите преди 20 години звания за творците на изкуството трябва ли да бъдат възстановени, макар под друга форма?
- Връщане на званията, макар и под друга форма? Абсолютно съм ЗА. Наложително е.
- Какво ви предстои в близко време?
- След Париж идват "Сицилиански вечерни" в Сан Карло Неапол през април-май, а през юни-юли - "Атила" в Миланската скала и на Царевец. Новия сезон започвам през септември в Билбао със "Симон Боканегра", през октомври-ноември ще пея Борис Годунов за откриването на сезона във Валенсия. Следва отново "Луиза Милер", но вече в Берлин и в Миланската скала.