Куршум за либерала и бъдещите войни

Владимир Ардаев,
РИА "Новости" 

Две години след края на Втората световна война президентът на САЩ Хари Труман подписва закон за националната сигурност. Осемнадесети септември 1947 година се смята за рождения ден на Централното разузнавателно управление, чиито основни задачи е събиране и анализиране на информации за дейността на чужди държави и граждани. От този момент вече новото ведомство подготвя за стопанина на Белия дом всекидневните разузнавателни доклада. Сега ЦРУ разсекретява архивите си, а РИА "Новости" ги изучава.

Дайджестите на ЦРУ се различават от онези, които е правило предишното ведомство - Централната разузнавателна група (CIG). В документите на ЦРУ има повече аналитика и всяко съобщение се съпровожда от коментари. Управлението също така изпращало на президента кратки обзори с прогнози за развитието на една или друга ситуация.

"Това убийство ще помогне на разведряването"

Един такъв обзор се появява на бюрото на Хари Труман точно на първата годишнина на ЦРУ - 18 септември 1948 година. Става въпрос за убийството в Ерусалим на шведския дипломат и обществен деец Фолке Бернадот.

Аристократ от кралската династия, племенник на крал Густав V Бернадот от 1943 г. е един от ръководителите на шведския Международен Червен кръст. Райхсфюрерът от СС Хенрих Химлер се опитвал да го използва като посредник в преговорите със западните правителства, но Бернадот отказал. Освен това той успява да изведе от нацистките лагери на смъртта повече от 25 хиляди евреи.

След войната е назначен за специален посредник на ООН за разрешаване на разгарящия се арабско-израелски конфликт.

Бернадот представя пред Общото събрание собствен план за урегулиране на положението в региона, в който предлага на Ерусалим да се предостави статут на град под международен контрол. Посредникът на ООН също така се застъпвал за пълна забрана на внасянето на оръжия в конфликтуващите държави.

Той е разстрелян в колата си от упор от неизвестни мъже, облечени в униформи на израелската армия. Анализаторите от ЦРУ веднага предположили, че убийството е дело на една от еврейските екстремистки групировки. Но правят неочаквана прогноза: според тях това жестоко престъпление ще доведе до разведряване в Близкия изток и ще послужи на делото на мира.

"Убийството на граф Бернадот в района Катамон в Ерусалим, извършено, предположително, от терористите от "бандата на Щерн", увеличава вероятността за постигане на урегулиране на положението в Палестина. Опасенията за загуба на престижа на ООН може да подтикнат Общото събрание и Съвета за сигурност към стъпки, които не само ще укрепят миротворческия механизъм в Палестина, но и ще доведат до окончателно решение на целия арабско-ционистки въпрос", се казва в записката на ЦРУ, подготвена на 18 септември - ден след убийството на Бернадот.

Анализаторите от разузнаването смятали, че след този трагичен случай Израел ще се концентрира върху борбата със собствените екстремисти и ще отслаби агресията си спрямо арабите. Те, на свой ред, още не били готови за настъпление срещу израелците. Заедно с активизирането на миротворческите усилия на ООН всичко това ще осигури разведряване, убеждавали анализаторите.

Прогнозата им се оказала грешна. Израел, по същество, загърбил разследването.

Натана Ели-Мора, един от ръководителите на нелегалната екстремистка организация "Лехи", която на Запад наричали "бандата на Щерн" по името на основателя й Авраал Щерн, бил арестуван малко след атентата. Той обаче бързо бил пуснат на свобода.

Убийството на Бернадот и до днес не е разкрито. А силовото противопоставяне на Израел с арабския свят продължава и до днес.

"Там мнозина говорят на руски"

Когато в Германия на власт идват фашистите, еврейски бежанци тръгват към Палестина. Емиграцията продължила и след края на войната. През 1947 година британското правителство се отказва от мандата си върху Палестина - Лондон не успява да намери компромисно решение, устройващо и евреите, и арабите. ООН приема план за раздяла на страната, но арабският свят го отхвърля. Ситуацията в Близкия изток рязко се изострила.

"Кралят на Саудитска Арабия се обърна към САЩ с молба да се блокира решението на ООН за създаване на еврейска държава в Палестина. Ибн Сауд нарече това решение недружелюбно по отношение на арабите и добави, че ако Вашингтон го подкрепи, това ще е "смъртоносен удар" по интересите на САЩ в арабските страни", съобщава разузнаването на 1 ноември 1947 година.

Заедно с това предупреждение обаче Рияд моли САЩ за оръжие.

"Представител на краля на Саудитска Арабия Ибн Сауд съобщи, че монархът се надява да получи от САЩ оборудване за две моторизирани дивизии и близо 50-ина военни самолета", чете Трумън на 9 декември.

"Ръководители на Еврейската агенция казали на чиновници от Държавния департамент, че евреите в Палестина имат нужда от всички видове въоръжения, в това число стрелково оръжие, самолети, танкове и зенитна артилерия. Необходими са също така военни съветници за ръководене на бойни операции. Еврейските чиновници намекват, че ако не получат такава помощ от САЩ, ще бъдат принудени да се обърнат към "друго място", докладва американското разузнаване на 11 декември.

ЦРУ информира президента за Близкия изток на практика във всекидневен режим. Вижда се как расте потенциалът на бъдещото военно противопоставяне: двете страни усилено се въоръжават, подготвят войските си. От крайграничните страни към Палестина се устремяват формирования от арабски доброволци.

Междувременно ООН приема план за разделяне на Палестина, председателят на Еврейската агенция Давид Бен Гурион провъзгласява създаването на Държавата Израел. Лигата на арабските държави му обявява война, войските на Сирия, Египет, Ливан, Ирак и Трансйордания атакуват. Започва въоръжената борба на Израел с арабските съседи, чийто край не се вижда и днес.

"Сирийското правителство получи съобщения, че "руските войски, а не евреите" са атакували в Палестина арабските сили. Според получени сведения, "руските войски" са били подкрепяни от двумоторни бомбардировачи американски тип. Коментар: ЦРУ не смята, че в Палестина наистина действат съветски воински части, просто мнозина там говорят руски език" (от сводката на ЦРУ от 22 април 1948 г.).

Фатален куршум

В следвоенните съобщения на американското разузнаване често се виждат семената на международни и вътрешнодържавни конфликти, които не са решени и до днес. Всичко това се формира именно тогава, когато се извършва поредното преразпределяне на света.

Ако убийството на Бернадот по никакъв начин не промени положението в Близкоизточния регион, то друго подобно престъпление, извършено на Американския континент, предизвика вълнения, бързо прераснали в гражданска война, продължила десетилетия наред. Американското разузнаване също докладва за това, правейки доста характерни предположения. А именно: откривайки в престъплението "ръката на Кремъл".

През пролетта на 1948 година в колумбийската столица Богота на IX Панамериканска конференция на външните министри се обсъжда създаването на Организацията на американските държави. Председателствал външният министър на Колумбия консерваторът Лауреано Гомес. САЩ възлагат на него големи надежди да организира мощен антикомунистически блок. Срещу това решително възразяват колумбийските либерали начело с лидера им Хорхе Гайтан. Те възнамерявали да блокират предложените от Държавния департамент проекторезолюции и да свалят Гомес от поста председател на конференцията.

На 9 април Гайтан е застрелян пред вратата на офиса му. Убиецът, някой си Хуан Роа, е разкъсан на място от тълпата.

Комунистите и либералите (особено лявото крило, към което принадлежал и Хорхе Гайтан) извеждат народа на улиците. Правителството разпръснало демонстрациите с помощта на армията - танкове, артилерия, че дори и военни кораби). Според различни данни загиват близо 20 хиляди души. Знае се, че в тези боеве е участвал бъдещият вожд на кубинската революция Фидел Кастро.

"Посолството на САЩ в Колумбия съобщава, че през октомври миналата година убиецът е бил нает като иконом в съветското дипломатическо представителство. Колумбийското правителство обяви, че са арестувани тези, които са завзели радиостанция в Богота, и че сред арестуваните има двама руски агенти (така е в документа - бел. ред.) и други чужденци", докладва ЦРУ на американския президент. Част от това съобщение продължава да е засекретена.

По-късно се разбира, че Роа не е служил в съветското посолство, затова пък през войната е работил в германската мисия. А също така е бил член на Консервативната партия. Не се потвърждава и информацията за двама задържани съветски агенти. Въпреки това и Вашингтон, и скоро след това избраният за президент на Колумбия Лауреано Гомес продължават да настояват, че в убийството на Гайтан и последвалите сблъсъци е замесена Москва.

Събитията, които в Латинска Америка наричат Ла Виоленсия, или Богосато, довеждат до многобройни жертви, принуждават над един милион селяни да напуснат домовете си и разделят страната за години напред. Гражданската война в Колумбия продължава десетилетия. Многобройните въоръжени групировки воюват не само с правителствените войски, но и помежду си.

Именно тогава, по време на априлския въоръжен конфликт през 1948-а, се сформират т.нар. Революционни въоръжени сили на Колумбия - ляворадикалната бунтовническа група ФАРК. Едва през септември 2017 година бунтовниците свалиха оръжие и обявиха създаването на политическа партия.

Разкъсаният полуостров

Разгромът на Япония през Втората световна война освободи Корея от окупацията. От съобщенията на ЦРУ от онова време се вижда как САЩ и СССР са "блъскали" лакти на Корейския полуостров - двете страни са се надявали до получат пълен контрол над страната.

Вашингтон и Москва не успяват да се договорят и в резултат 38-ият паралел разделя две държави - прокомунистическата КНДР и прозападната Република Корея. И от двете страни на границата са се надявали да подчинят на себе си целия полуостров.

"Надежден източник съобщил на генерал Ходж, че на конференцията на високопоставени военни и правителствени чиновници от Северна Корея и СССР, състояла се на 19 ноември в Пхенян, е била обсъждана следната тактика: а) намаляване на доставките на електроенергия в Южна Корея, за да се предизвикат там безработица и масови безредици; б) организиране на силна пета колона (така е в документа - бел. ред.) във важните градове на Южна Корея; c) изтегляне на съветските войски след създаването на независимо севернокорейско правителство "в съответствие с желанията" на севернокорейския народ, въпреки позицията на ООН; г) Народната армия да е в постоянна готовност да окупира Южна Корея с помощта на тази пета колона", информират президента на 9 декември 1947 година.

В коментарите си ЦРУ поддържа тези опасения и съобщава, че "Съветът на народите на Северна Корея сега подготвя "временна конституция на Корея", която ще осигури правова основа за официално признаване на севернокорейския режим в Съветски съюз".

Противоречията между Северна и Южна Корея през 1950 година стават причина за война, в която на страната на КНДР участва Китай, а на страната на Република Корея - САЩ, Великобритания и редица други страни под егидата на ООН.

Войната приключва с примирие през 1953 година, но конфликтът между двете половинки на една страна не е урегулиран окончателно и до днес.