КУЛТУРАТА "ПРОТИВ"

Денчо Славов

Напоследък започнах да се замислям дали не сме народ с уникална политическа култура, нещо като японците например.
По света има много социални протести, но едва ли има такова явление, при което се протестира само против и даже неясно против кой точно и против какво точно. Бих разбрал гражданите на площада, ако отправяха макар и не много ясни послания, но все пак някакви послания.
Протестирам срещу плоския данък, защото увеличава до безкрайност имуществото на едни и държи на ниво на бедност други, искам прогресивен данък, който е по-справедлив и изхожда от принципа за обществена солидарност. Искам образованието в университетите да бъде безплатно, искам пенсията на родителите ми да се увеличи с десет процента, а не с три процента.. Искам да бъде намален броят на народните представители, защото на бюджета му идва малко нанагорнище от издръжката на толкова много избраници. Не харесвам конституцията, защото при форма на държавно управление парламентарна република много трудно и бавно се вземат кардинални политически решения, но искам президентска република.
Или пък: "Не харесвам Пламен Орешарски, защото е много спокоен и умерен или по други причини, но харесвам Бойко Борисов и умирам от щастие всеки ден, докато пия утринното си кафе, да гледам как от телевизионния екран се хвали с километрите пътища, които построил и ядосано се кара на политическите си опоненти".
А защо не "харесвам себе си и считам, че имам оригинални политически идеи и знания и воля да ги наложа, ако гласувате за мен, няма да бъда от вида "неискрен политик", т.е. този, който говори едно пред публиката, а мисли и споделя пред семейството си и близкия си кръг приятели съвсем друго, този, който чува проблемите на избирателите си с половин ухо и наостря уши само когато хора от бизнеса започнат да търсят съдействието му за поправки в закони, за обществени поръчки, търгове и концесии, а ще бъда искрен политик, т.е. когато упражнявам държавната власт, ще изхождам само от интересите на своите избиратели и като обещая, че ще направя нещо, след като ми се доверите, наистина ще го направя". Няма нищо лошо в това да предложиш себе си за лидер, стига избирателите, които имат седмо чувство, да усетят, че си искрен.
Вместо това чувам как във въздуха се носят звуци от свирки, удари на тъпани, "мафия", "оставка", "боклуци" и други цветущи епитети, та се питам да не би, незнайно как, да съм се озовал на стадион "Георги Аспарухов" на вечното дерби, а тези хора край мен да са феновете на "ЦСКА" и "Левски".
Затова моят призив към протестиращите е: Не бъдете само "против" а кажете кои сте и за какво се борите, за да мога и аз да се ориентирам и да взема решение дали да изляза на улицата и да скандирам заедно с вас, или да не ви подкрепя, ако не ми допадат вашите идеи и хората, които предлагате за политически водачи.