28 Март 2024четвъртък18:09 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Кривото огледало на клуба на богатите

Социалното неравенство, неограниченото удовлетворяване на лични материални потребности и поощряването на индивидуалната алчност минират съвременното общество

/ брой: 133

visibility 517

Славчо Кънчев*

"И бедните, и богатите имат право да спят под мостовете на Сена".
Ромен Ролан


Неотдавна професорът от Колумбийския университет Джефри Сакс предупреди, че социалното неравенство в Съединените щати превръща младите хора в неговата страна в "загубено поколение".
Наистина дълги години към различните американски щати - наричани още Обетованата земя, Градът на хълма, се упътваха емигранти от цял свят, привлечени както от възможностите за личния си просперитет, така и от мита за "равния старт" на родените върху територията на многозвездното знаме, днес вече с петдесет петолъчки. Но ето че в първата четвъртина на ХХI век ситуацията е коренно променена. Лошото образование и липсата на благоприятни перспективи за младежта, които показатели дълги години бяха характеристика на държавите от Третия свят, понастоящем са влезли и в милиони домове в САЩ. "Американските деца,

 които растат в бедност

нямат почти никакви шансове да станат по-заможни от своите родители", констатира професор Джефри Сакс.
Според него Съединените щати са пропуснали "точката на пречупване" на този проблем преди около 40 години. Вместо да бъде инвестирано в бъдещето на младите чрез широка държавна подкрепа на образователния процес, администрацията изпраща в затворите по 2,3 млн. души годишно, по-голямата част от които са младежи, извършили престъпления предимно поради бедността си и своя нисък социален статут.
Пролуките, през които неродените със сребърна лъжичка в устата биха могли да стартират изкачването по социалната стълба, не са никак много. Спортните стипендии например са една от възможностите. Но все пак те предполагат наличието на съответни заложби и талант, както и редовни многочасови тренировки. Които от своя страна нарушават системния учебен процес. И само малцината, демонстрирали много високи спортни постижения, както и онези членове на студентските отбори, които биват рекрутирани в професионалния спорт, получават шанс за вертикална социална мобилност. А за останалите е в сила българската поговорка "От двата стола на земята". Понеже те нито имат късмет с успешна спортна кариера, нито получават добри шансове за професионално развитие, защото тяхната подготовка значително отстъпва на останалите им колеги, непосвещавали дълги часове на спортни занимания.
Професор Джефри Сакс предупреждава, че мнозина американски политици де факто се превръщат в "съучастници на това безумие". Те се заиграват със страха на средната класа от ескалиращата престъпност и така увековечават несъвършенствата на американското общество. "Шокиращата истина е, че САЩ се превърнаха в държава с много ниско равнище на социална мобилност, оставайки при това страна с много висок среден годишен доход. Децата, родени от богати, ще се радват на щастлив и богат живот", прави мрачна футуристична прогноза видният икономист.
И докато децата на разположените в основата на социалната пирамида растат с болезнено очакване, че най-вероятно в останалата част от живота си

ще бъдат аутсайдери

то техните връстници, чиито родители гледат на ежедневието си през стодоларови банкноти, от малки се готвят за членове на клуба на корнукопиците (от Cornu Copiae (лат.) - рог на изобилие. Според старогръцката митология, когато бил малък, бог Зевс е сучел от рога на козата Амалтеа, изпълнен с цветя и плодове и символизиращ изключително изобилие).
Те, членовете на глобалния клуб на корнукопиците - живеещите в невероятно изобилие, не само са много състоятелни, но ги спохождат и куп грижи. Най-вече ги затруднява изборът къде да си харчат парите. Например най-ексцентричните капризи на руските богаташи неведнъж са затруднявали дори фирмите за обслужване на ВИП персони. Запитани за най-екзотичните събития, които са организирали, служители на компаниите Quintessentially Group, Vertu Concierge и Prime Concept споделят доста екстравагантни подробности. Оказва се, че сред желанията на руските милиардери са например да бъдат доставени пингвини и ледена пързалка на плажа в Монако или да бъде осигурено на рожден ден участието на идола на тийнейджърките Джъстин Бийбър. Остава незабравима и молбата на руски богаташ да отпразнува рождения ден на детето си на най-високата точка на аукциона London Eye, което наложило спирането на гигантското колело.
Салоните за провеждане на търгове, където се продават - често на баснословни цени - ретро автомобили, поръчкови мотоциклети в единично изпълнение или произведения на изкуството, не са никога празни. Неотдавна американският колекционер от Ню Йорк Леон Блек закупи на наддаване, организирано от "Сотбис", картината на норвежкия художник Едвар Мунк "Викът" за 119,9 млн. долара. За Леон Блек, който е добре известен колекционер, се твърди, че притежава картини на стари майстори, импресионисти и модерно изкуство за повече от 750 млн. долара. Напълно достатъчно за "членска карта" в клуба на корнукопиците.
Въпреки че голяма част от хората оценяват егоизма като недостатък, и то основен, богатите обаче са на мнение, че егоизмът е добродетел. Нали именно той поражда стремежа им

непрекъснато да правят пари

пари и пак пари. Както и да родят афористичната мисъл, че едно удоволствие никога не е истинско, ако от него не се печелят пари. С които после можеш да си купиш не само малък самолет "Чесна", но и да вкараш в хангара си дори "Боинг". Или като Ричард Брансън, Джони Деп, също Селин Дион, да станеш собственик на цял остров.
Но клубът на корнукопиците има не само членове по различните континенти, но и убедени критици. Професор Збигнев Бжежински определя корнукопичната култура, издигнала в култ материализма и потреблението, като един от основните проблеми на Съединените щати. Освен това американската политическа система - силно зависима от финансовите инжекции за политическите кампании - става все по-уязвима за силата на много богатите, но тясно политически мотивирани политически лобита, способни да експлоатират наличната политическа структура, за да наложат своя "дневен ред" за сметка на националните интереси. Процес, напълно реален и в българската действителност, с трагични последици за страната ни.
Защо всъщност корнукопичната култура в Съединените щати е в центъра на вниманието на Збигнев Бжежински? Несъмнено причината не е в оракулски предчувствия, а в академично познаване на историята за възхода и упадъка на държавите. Включително и тази на Римската империя. Римляните не одобрявали "вулгарните и неблагодарни" комерсиални ценности, които сега са заложени в сърцето на капитализма. Престижът на римляните не се определял от техния доход или от ролята им в икономиката, а от техните военни успехи. Целта не била да бъдеш богат и да се радваш на висок стандарт в живота. За римляните общността на империята била по-важна от техния собствен стандарт на живота. Наистина военните завоевания често имали за резултат придобиването на голямо богатство, ала това богатство се превръщало в dignitas (заслуга, достойнство - лат.) не чрез лична консумация, а чрез раздаване на дарове (обикновено обществена сграда с изписано върху нея името на дарителя) на гражданите от съответния град. Водачите не строели дворци за себе си, това подобавало на ориенталските деспоти. Като последица в сравнение с онова, което цезарите строели за обществото, собствените им домове били скромни. Факт е, че казаното от Цицерон за неговите сънародници: "римските хора ненавиждат частния разкош, те обичат общественото великолепие" - не е валидно за никое съвременно общество.
Ситуацията бързо започнала да се променя, когато по-нататъшната военна експанзия се обезсмислила, понеже Рим се озовал в естествените си географски граници - от всички страни империята била заобиколена от степи, пустини и гъсти, безлюдни гори. Експанзията вече не била способна да води до индивидуално или колективно богатство. Римските граждани не закъснели да отреагират: отказвали да плащат данъци, за да поддържат необходимите за разрастването на империята голям политически апарат и армия. Завоеванията като обединяваща социална сила отпаднали. Последвалите политически и социални конвулсии довели до

разлагане на икономическата инфраструктура

човешка и физическа - и социалната дисциплина. Тъй като готовността да се плащат данъци намалявала, правените по-рано инвестиции вече не били възможни. Накрая започнал икономически упадък, който се самоподхранвал. Намаленото производство водело до още по-малка готовност да се правят необходимите за поддръжка на старата система социални инвестиции, а това имало за резултат още по-ниско производство и ново орязване на необходимите социални инвестиции.
Когато Римската империя се плъзнала в дълбините на ранното Средновековие, частното постепенно изместило държавното, докато на практика частният сектор не погълнал всичко и държавния сектор не изчезнал. Изгубила се огромната преданост на римляните към res publica, в тройния смисъл на словосъчетанието: държава, общо благо, република. Ценностната система търпяла промяна. Удовлетворението от принадлежността към една социална общност отстъпвало пред стремежите към неограниченото удовлетворяване на личните материални потребности. Векове по-късно Фридрих Ницше пише: "Благосъстоянието, уютът, които доставят задоволство на сетивата, са днес горещо желание, целият свят иска преди всичко друго само това. Следователно той се е запътил към духовно робство ..."
Необходимото условие за кандидатстване в клуба на корнукопиците. Където членските карти са предимно по наследство ...


*Авторът е председател на УС на Асоциацията за борба против корупцията в България

Без паспортна проверка за пътуващи от и за шенгенски държави

автор:Дума

visibility 276

/ брой: 59

Светофарите с различни сигнали за посоките

автор:Дума

visibility 280

/ брой: 59

Върнаха 48 млн. лв. от аванса за правителствения комплекс

автор:Дума

visibility 254

/ брой: 59

Протест в Унгария срещу корупцията

автор:Дума

visibility 300

/ брой: 59

Педро Санчес против независимост на Каталуня

автор:Дума

visibility 236

/ брой: 59

Израел ликвидирал командир №3 на Хамас

автор:Дума

visibility 263

/ брой: 59

Накратко

автор:Дума

visibility 212

/ брой: 59

Рецепта за катастрофа

автор:Дума

visibility 321

/ брой: 59

Пътят надолу*

автор:Валерия Велева

visibility 274

/ брой: 59

Цялата соросоидна сган - вън!

visibility 294

/ брой: 59

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ