19 Април 2024петък04:42 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Европа

Краят на света или краят на ЕС?

/ брой: 297

visibility 42

Ивайло Калфин

Някои твърдят, че маите са предсказали не края на света, а края на Европейския съюз. По емпирични причини съм склонен да се присъединя към подобно очакване, но с уточнението, че ЕС няма да изчезне, а ще се промени и след няколко години ще бъде много различен от това, което представлява днес. България има правото на избор - да изчака да види накъде духа вятърът и ако реши, да го следва, или да участва в управлението на промените. Плюсът на първия подход е, че ще стъпваме на сигурно и ще можем във всеки момент да се отдръпнем от съюз, в който не виждаме полза за своите граждани. Минусът - един ден можем да се озовем в хлабавата периферия на ЕС.
Ако решим да участваме в правенето на промените, ще трябва да поемем рисковете от грешки и отговорностите на лидери. Това означава да заложим на убеждението, че каквото и да се случи, ЕС ще бъде основен политически и икономически фактор в света и за България ще е по-добре да участва пълноценно в него.
Какво се случва в Европа? 
В началото лидерите на шестте страни основателки на ЕС сядали около малка маса, водени от убеждението, че мирът и икономическото възстановяване на Европа след войната зависят от способността им да работят заедно. Гражданите подкрепяли процесите на сътрудничество, но едва ли някой е помислял да се откаже от приоритета на националното. Затова и повечето решения са се вземали с единодушие. Следващите десетилетия далече са надхвърлили очакванията на учредителите. Мирът в Европа не само е възтържествувал, но днес съюзът е един от основните фактори за предотвратяване на причините и на последствията от войните по целия свят. Съсипаните след Втората световна война държави не само се възстановиха, но пред очите ни ЕС се превърна в най-голямата икономика в света.
ЕС отдавна надживя етапа на икономическо сътрудничество и амбициите му се разпростират от екологията и социалната сфера до международните отношения и военното дело. Основната причина за това успешно развитие е невидима, неизмерима, понякога абстрактна. Тя се нарича европейска добавена стойност. ЕС е формиран и работи не защото някой дава, а друг получава. Той отдавна би се разпаднал, ако за да спечели един, някой друг трябва да загуби. Затова и свеждането на ЕС единствено до баланса между вноски в неговия бюджет и получавани субсидии е грешно. У нас също има уж грамотни хора, които превръщат членството ни в аритметика, вълнуват се да не излезе така, че плащаме повече, отколкото получаваме. Всъщност
ползите в ЕС далече надхвърлят разходите

по него. Повече от половината от всяко евро, инвестирано в Полша, се връща в Германия чрез фирмите, които работят по полски проекти. Холандия печели, включително от факта, че развива най-голямото пристанище на най-голямата икономика в света - Ротердам.
Когато питат българите за ползите от ЕС, най-честият отговор е свободното пътуване и работа в ЕС. Ако те изчезнат, над милион българи ще трябва да се върнат у нас, да зависят от социалната система. Паричните преводи, с които помагат на  семействата си - напоследък те превишават чуждите инвестиции, ще секнат. ЕС е преди всичко единен пазар. Ако достъпът до него бъде ограничен, над 60% от износа ни ще пострада и стотици фирми ще фалират, оставяйки хиляди хора без работа. Да не говорим за възможностите за добро образование! Ползите от ЕС са същински айсберг, от който само видимата част са проектите, финансирани от европейските фондове.
Но днес ЕС се променя,
особено в начините,, за вземане на решения, които почти не са се развили от основаването на съюза. По поръчение на големите страни членки,, президентите на съвета и на комисията Херман ван Ромпой и Жозе Мануел Барозо вече начертаха контурите на бъдещия ЕС. Визията им е насочена към една силно интегрирана икономически и политически еврозона, в която цената на общата отговорност за поддържане на единната валута и на стабилността на всички страни е загубата на самостоятелност по решения, свързани с националните политики, включително за съставянето на националните бюджети. Ще се върви към приемане на общ бюджет, към общо правителство и общ парламент. Предлага се новата общност около еврозоната да се опира на четири стълба - банков съюз, бюджетен съюз, икономически съюз и политически съюз. Социалистите настояваме към тях да се добави и социалният съюз, в който намаляването на националните правомощия да се съчетае с увеличаване на общностните отговорности по отношение и на социалната политика.
Страните като България,
които  са извън еврозоната, имат избор - да се присъединят към новата общност или да изчакат да видят доколко успешна ще бъде тя. Трябва да бъдем наясно обаче, че ако останем странични наблюдатели на новото начинание, в което участват всички големи в ЕС, ще трябва отново да минаваме болезнената процедура по кандидатстване. Освен това голяма част от възможностите на ЕС ще се прехвърлят към новата структура и ние ще трябва, вероятно след 2020 г., да се откажем от солидарността под формата на такива парични субсидии, каквито получаваме в момента.
Това се решава днес в Европа. И затова е недопустимо министър-председателят да изразява в Брюксел позиции (или да си мълчи), без да има мандат от българския парламент и българското общество. Това правителство рискува да остане в историята с факта, че при него България е приела де факто да се откаже от ЕС. Бъдещето на ЕС и бъдещето на България в ЕС е въпрос на ценности, свързани с демокрацията, социалната държава, солидарността, върховенството на закона, и ние не можем да се безразлични към това, българските граждани да се окажат лишени от тях. 
 

Токът за бита още година с фиксирана цена

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 74

Общински проекти за 1,9 млрд. лв. са одобрени от МРРБ

автор:Дума

visibility 346

/ брой: 74

Домакинствата заплашени от "водна бедност"

автор:Дума

visibility 337

/ брой: 74

ОМВ търси партньор за проучване за нефт и газ в Черно море

автор:Дума

visibility 338

/ брой: 74

Словакия отхвърля мигрантския пакт

автор:Дума

visibility 392

/ брой: 74

Сърбия осъди решение на ПАСЕ за Косово

автор:Дума

visibility 366

/ брой: 74

Байдън е годен за президент

автор:Дума

visibility 357

/ брой: 74

Накратко

автор:Дума

visibility 323

/ брой: 74

Терористичен атентат

автор:Александър Симов

visibility 409

/ брой: 74

За аматьорщината в киното

visibility 335

/ брой: 74

Г-н Президент, сменете Главчев, не преговаряйте с мафията!

автор:Дума

visibility 340

/ брой: 74

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ