Кръводаряването - митове и реалност

От древността хората проявявали интерес към кръвта, но едва към 18 век за първи път се осъществява кръвопреливане и е свързано с откритието на Уилям Харви на законите на кръвообращението при хората и животните. Характерно за първия етап от историята на кръводаряването е кръвопускането. То се е прилагало масово като лечение, най-вече при психично болни. При загубата на кръв хората губят енергия, сила, а дори и съзнание. Онези, които са го практикували, са били на мнение, че така от тялото изтича злото (болестта). Първите истински опити за кръвопреливане са от животно на животно. Извършвало се е директно с тръбичка, завършваща от двете страни с игла. Опитът завършвал със смъртта на "кръводарителя". По-късно са започнали опити за преливане на кръв от животно на човек. Първоначалните опити са обнадеждаващи, но по-късно смъртните случаи зачестили. Същото се отнася и до смелите опити за преливане от човек на човек. Впоследствие влиза в сила закон за забрана на подобни действия, спазван до 19 век.
В началото на 20-и век кръвопреливането бележи подем. През 1900 г. Карл Ландщайнер открива кръвните групи А, B, О, а по-късно и AB.

Когато се говори за кръводаряване, повечето хора чукат на дърво и си казват - дано не ми се наложи. Често обаче не се замислят - да не им се наложи какво? Те да дарят кръв или да им дарят на тях, ако някога имат нужда. Разликата е съществена, нали? В първия случай нищо не губят, но във втория - е, тук вече въпросът е на живот и смърт в съвсем буквалния смисъл на думата.
И така, кръводаряването наистина е благородна кауза. И все пак много малко от нас отделят от времето си, за да дарят кръв или пък да присъстват на кампании за повишаване на осведомеността за кръводаряване. Все още съществуват толкова много митове и заблуди в тази област, въпреки широката експозиция на темата в медиите.
Сред основните страхове на хората са: заразяването с някоя страшна болест, което всъщност е невъзможно да се случи в наши дни, предвид високите мерки за предпазване и иглите за еднократна употреба. Доцент Андреев, директор на Националния център за трансфузионна хематология (НЦТХ), ще помогне да разбулим митовете за кръводаряването и ще ни осветли по някои въпроси, на които си заслужава да обърнем внимание.
18 мита за кръводаряването
Мит 1: Чрез кръводаряване има риск от инфекции и дори заразяване със СПИН.
Факт: Погрешно. При кръводаряване не може да се заразите с каквито и да било болести. Всички игли и инструменти за провеждане на манипулацията са стерилни, а конфигурацията на медицинските изделия за кръводаряване е такава, че не е възможно да се използват повторно.
Мит 2: Кръводаряването е болезнена процедура.
Факт: Погрешно. Даряването на кръв не е болезнено. Ще усетите само убождането от иглата, което е неизбежно.
Мит 4: Не може да се дарява кръв често.
Факт: Неточно. Здравият мъж може да дарява кръв до пет пъти, а жените до четири пъти годишно с минимално разстояние от поне 60 дни между всяко кръводаряване.
Мит 5: Един човек може да дари колкото кръв е нужно за лечението на негов близък.
Факт: Погрешно. Един човек може да дари 450 мл кръв веднъж на 2 месеца. За една операция на сърце в най-добрия случай са нужни около 3-4 банки кръв от по 450 мл.
Мит 6: Кръводаряването ще отслаби имунитета ми; ще повлияе на кръвното налягане; ще понижи кръвната захар; ще понижи общото ми здравословно състояние.
Факт: Погрешно. Имунитетът на организма не може да бъде засегнат при даряване на кръв. Би трябвало да сте здрави, за да дарите кръв, да не приемате инсулин или други подобряващи здравето препарати.
 Мит 7: Кръводаряването отнема много време.
Факт: Погрешно. Цялата процедура на вземането на кръв от момента на регистрацията отнема между 30 и 40 минути. Като по-голямата част от времето е за попълване на медицинската документация. Самото кръводаряване отнема не повече от 10-12 минути.
Мит 8: Пенсионерите не могат да даряват кръв.
Факт: И да, и не. Човек над 65 години не може да дарява кръв.
Мит 9: Не може да дарите кръв, преди да сте се нахранили.
Факт: Вярно. Трябва да сте се нахранили добре най-малко 4 часа преди кръводаряване.
Мит 10: След кръводаряване ще се чувствате отпаднали.
Факт: Неточно. Много хора смятат, че след кръводаряване ще се почувстват отпаднали. Това не отговаря на истината. Този мит се базира на факта, че след кръводаряване обемът на течности в организма се възстановява за ден, а качественото възстановяване отнема около 3-4 седмици.
Мит 11: След кръводаряване задължително трябва да си вземете ден почивка.
Факт: Неточно. След кръводаряване наистина ще ви дадат бележка, с която може да извините отсъствието си от работа за същия ден, както и за следващия. Ако бъдем реалисти, след кръводаряване може да се върнете към съвсем нормален ритъм на живот, но трябва да се погрижите за следното:
-    Пийте поне 10-12 чаши вода, включително сокове, в рамките на 24 часа след кръводаряване.
-    Избягвайте излагането на слънце.
-    Избягвайте да шофирате в следващите 2-3 часа.
-    Избягвайте пушенето в следващите 2 часа. То така или иначе не е полезно за вашето здраве.
-    Избягвайте употребата на алкохол в следващите 24 часа.
Мит 12: Не може да бъдете донор на кръв, ако в предходните 24 часа сте приемали каквито и да е медикаменти.
Факт: Вярно. Дори да сте взели само аспирин, не е препоръчително да дарявате кръв. Това може да навреди на самите вас.
Мит 13: Диабетиците не могат да са дарители на кръв.
Факт: Вярно.  Да, диабетици не е препоръчително да даряват кръв, без значение от вида на диабета и лекарствените препарати, които приемат.
Мит 14: Бременна жена (или кърмачка) не може да дари кръв.
Факт: Вярно. Нито един лекар не би разрешил на бременна жена (или кърмачка) да стане кръводарител. Младата майка може да дари кръв най-рано 6 месеца след естествено раждане.
Мит 15: Може да дарите кръв, ако сте консумирали алкохол предния ден.
Факт: Погрешно. Не е препоръчително да се консумира алкохол ден преди даряване на кръв.
Мит 16: Пушачите не могат да даряват кръв.
Факт: Погрешно. Пушачите могат да са кръводарители, но е добре да се въздържат от пушене един час преди и два след даряването. Това е изцяло за тяхно добро.
 Мит 17: Редовното кръводаряване може да доведе до затлъстяване.
Факт: Погрешно. Даряването на кръв не засяга телесното ви тегло.
Мит 18: Вегетарианците не могат да бъдат кръводарители.
Факт: Погрешно. Приемането на постна храна не пречи на акта на кръводаряване. Напротив. Дарената кръв има по-ниско съдържание на холестерол. Вегетарианството не застрашава и кръводарителя. Преди кръводаряване се правят стандартни изследвания за установяване на здравословното състояние и ако показателите не са в норма, кръводаряването не се разрешава.