26 Април 2019петък07:19 ч.

Смяната на сегашния ръководител на Европейската централна банка Марио Драги ще мине през множество политически сметки и комбинации

Пари

Кой ще бъде новият шеф на ЕЦБ

Всичко зависи от разпределението на другите основни постове след евроизборите

/ брой: 73

автор:Евгени Гаврилов

visibility 254

Преди година и половина министрите на финансите от еврозоната избраха испанския министър на икономиката Луис де Гуиндос за вицепрезидент на Европейската централна банка(ЕЦБ). Де Гуиндос се изправи срещу само един кандидат - гуверньора на ирландската централна банка Филип Лейн, но по-късно Ирландия го оттегли. Според различни анализи избирането на южноевропеец за вицепрезидент увеличава шанса северноевропеец - като гуверньора на Бундесбанк Йенс Вийдман, да бъде избран, за да смени Марио Драги през 2019 г., но все пак това е игра на шах и още не се знаят всички играчи. По неписаните и писаните правила, които действат в Европа, бъдещето на Вийдман зависи от разпределението на големите постове през 2019 г. Към тях спадат президентът на Европейската комисия, председателят на Европейския парламент и председателят на Европейския съвет. Мандатите на сегашните изтичат през 2019 г. и назначенията се очакват след предстоящите евроизбори.

Сметки

Политици от еврозоната, цитирани от световните агенции, твърдят, че Вийдман може да заеме най-високия пост в ЕЦБ, ако например Франция оглави Европейската комисия, назначавайки главния преговарящ по въпросите на Брекзит Мишел Барние или сегашния директор на МВФ Кристин Лагард. Избирането на Вийдман за президент на ЕЦБ може да се окаже и по-сложно. Въпреки че гуверньорът на Бундесбанк е смятан за отличен централен банкер, той не се долюбва от някои политици заради опозицията му срещу ултрахлабавата парична политика на ЕЦБ. Наскоро агенция Ройтерс направи проучване сред 50 водещи икономисти в света. Те трябваше да отговорят на въпроса кой ще бъде избран за следващия президент на Европейската централна банка. В отговорите се налагаше мнението, че най-квалифицираният кандидат е малко вероятно да смени на поста Марио Драги, защото върху избора ще повлияе политическата комплицираност на процеса на подбор. 

Изборът на нов шеф на ЕЦБ ще бъде част от по-големи промени в ръководството на банката, защото половината членове на директорския борд и повече от една трета от членовете на управителния съвет също трябва да бъдат сменени през тази година. Това представлява необичайно голяма промяна в управителното тяло на ЕЦБ и може да доведе до промяна на паричната политика в рамките на еврозоната, и то в момент, когато България проявява неистово желание да влезе поне в нейната чакалня. Членът на борда на ЕЦБ Беноа Кьор е смятан за най-подходящ да поеме управлението от ръцете на Марио Драги след края на неговия мандат през октомври. Но бившият шеф на финландската централна банка Ерки Лийканен се счита за най-вероятния победител в тази надпревара, което със сигурност ще представлява политически компромис сред най-големите сили на еврозоната.

Анкета

Повече от една трета от анкетираните от Ройтерс 50 водещи икономисти заявиха, че Беноа Кьор, който понастоящем е ръководител на пазарните операции на ЕЦБ и беше ключов архитект на програмата за "количествени улеснения" по време на последната финансова криза, е най-добрият кандидат за този пост, докато Ерик Лийканен и шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман получиха повече от една пета от гласовете на анкетираните в началото на миналия месец икономисти.

Когато обаче бяха попитани кой най-вероятно ще спечели, повече от една трета от анкетираните експерти избират Лийканен, а останалите гласове се поделят почти поравно между шефа на френската централна банка Франсоа Вилерой де Гало, управителят на финландската централна банка Оли Рен, шефът на Бундесбанк Вайдман и Беноа Кьор. Докато мнозинството от анкетираните твърдят, че Беноа Кьор вероятно ще провежда в общи линии същата политика като тази на Марио Драги, повече от 60% от тях посочват, че Лийканен вероятно ще бъде по-голям привърженик на по-агресивната лихвена политика (политика на повишаване на лихвените ставки). Процесът на подбор се очаква да започне след изборите за Европейски парламент в края на май, като шефското място на ЕЦБ вероятно ще бъде част от по-широките пазарлъци за управленските места в Европейската комисия и в Съвета на ЕС.

Докато Франция и Германия разполагат с квалифицирани кандидати за следващ управител на ЕЦБ, има и възражения и за двете страни, което увеличава вероятността една по-малка държава от еврозоната да успее да заеме тази ключова позиция. Следващият президент на ЕЦБ ще трябва внимателно да балансира между искането на Германия за нормализиране на паричната и лихвената политика след години на стимулиращи мерки от страна на централната банка и необходимостта от по-нататъшни политически стимули за други страни от еврозоната като Италия, която в момента се намира в техническа рецесия. С оглед и на напрежението в световната търговия, което вече засегна европейската експортно ориентирана индустрия, ЕЦБ вероятно ще отложи първото покачване на основните лихвени проценти от настоящите рекордно ниски нива до 2020 г., показват резултати от друго проучване на Ройтерс.

Опасения

Според експертни оценки Беноа Кьор и Ерик Лийканен трябва да обърнат внимание и на някои опасения. Като настоящ член на управителния съвет Беноа Кьор не отговаря на условията за кандидатстване за този важен пост и би трябвало първо да подаде оставка, за да получи право на участие в надпреварата. Неговата кандидатура също така ще изисква френският президент Еманюел Макрон да го назначи за шеф на централната банка на страната, което обаче се счита за доста спорен ход. Ерик Лийканен е също добре квалифициран, но сега той е на 69 години, което означава, че в края на осемгодишния мандат начело на ЕЦБ той ще бъде на 77 години - доста по-възрастен от всички негови предшественици. В миналото Ерик Лийканен отхвърли опасенията, свързани с възрастта му, посочвайки историята си на бегач на дълги разстояния като доказателство за човек в добро здравословно състояние. Шефът на Бундесбанк Йенс Вайдман, който бе поставен от анкетирани от Ройтерс икономисти наравно с Лийканен като най-подходящ за тази работа, изглежда доста по-зле в очите на редица европейски водещи политици, когато става дума за вероятността му за победа с оглед на неговата постоянна съпротива по отношение на стимулиращите мерки, предприемани от ЕЦБ през последните години след финансовата криза в еврозоната.

Мандатът е осем години

Европейската централна банка (ЕЦБ) е основана през 1998 г. с подписването на Договора от Амстердам. Тя е една от седемте институции, описани в Договора на Европейския съюз, и играе роля на централната банка за страните  членки на еврозоната. Капиталът на банката се притежава от централните банки на 28-те държави членки на Европейския съюз. Освен поддържането на ценова стабилност Европейската централна банка има изключителното правомощие да печата евробанкноти. Държавите от еврозоната имат право да секат монети само след одобрение от ЕЦБ.

Първият председател на Европейската централна банка е Вим Дуйзенберг, бивш президент на централната банка на Нидерландия и на Европейския паричен институт. Първоначално френското правителство е имало претенции председателят на ЕЦБ да бъде французин, тъй като централата на банката е базирана в Германия. Накрая е постигнато споразумение вторият председател на ЕЦБ да бъде Жан-Клод Трише, бивш управител на централната банка на Франция. Създаването на ЕЦБ е било съпроводено и от други конфликти, като например желанието на Обединеното кралство да има място в Изпълнителния съвет, въпреки че не е част от единната валута. Председателят на ЕЦБ се избира с единодушие от 19-те държави от еврозоната за 8 години. Управителният съвет е основният орган за вземане на решения в ЕЦБ. Той се състои от шестимата членове на Изпълнителния съвет на ЕЦБ и управителите на националните централни банки на 19-те държави от еврозоната.

Голямото пътуване започва

автор:Дума

visibility 6

Развалят договорите с американските централи

автор:Дума

visibility 517

/ брой: 80

"Локхийд Мартин" отваря ремонтна база за F-16 в България

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 80

Горивата ще поскъпват още

автор:Дума

visibility 110

/ брой: 80

Брюксел разреши държавна помощ за суровото мляко

автор:Дума

visibility 127

/ брой: 80

Първа среща между Путин и Ким

автор:Дума

visibility 0

Плашат Русия със "100 хил. тона" дипломация

автор:Дума

visibility 275

/ брой: 80

Иран: Ще отговорим на санкциите

автор:Дума

visibility 179

/ брой: 80

САЩ убиват повече цивилни от талибаните

автор:Дума

visibility 186

/ брой: 80

Пазарният джихадизъм удари онкоболните

автор:Юри Михалков

visibility 220

/ брой: 80

Нюрнберг - светлина и сенки

автор:Ева Костова

visibility 141

/ брой: 80

Раздвоеният

автор:Ростислава Иванова

visibility 134

/ брой: 80

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ