29 Март 2024петък13:35 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Мнение

Кой се страхува от историята?

Едно време многострадалната Вела Благоева нямаше братя. Сега многозаслужилите братя нямат сестра

/ брой: 185

visibility 1359

Доц. Елка Дроснева

Да започна от средата. Човек се страхува от непознатите неща. Идва му отвътре - първосигнално. Но може да му се създаде среда на Човека тъй, че страхът да е второсигнален. За което иде реч нататък. Има разлика между неизвестни и непознати неща. И от неизвестните се страхува човек, но те са предимно в бъдещето. В настоящето и миналото нещата биват само непознати, не и неизвестни. Толкоз за страха - засега.
Колкото до миналото, то си е един реален живот в отминало време, често и в отминало пространство. Че людете му са отминали и без мен е ясно. Миналото бива само едно, но пък се радва на множество разкази за себе си и страда от тях. Понеже е на всички, всички го разказват. Въпросът е как. И проблемът е, че не можеш да го промениш. Освен като го разкажеш "иначе". Но дори тогава няма да го промениш.
Страхуваме ли се от Миналото? Хо! И още как! Спасението е в

достойнството да го приемем

Само че категорията "Достойнство" е от ония, които предпочитаме да търсим у другите, не толкоз у себе си, и настояваме те да я притежават...
Защо се страхуваме от миналото? Защото в него може да намерим нещо, което никак, ама никак, не ни изнася! И защо? Заради поредната "обществено-политическа действителност", която иска не бригадирско движение да речем, а съпротива срещу него. Не ще фашисти, иска антифашисти, или тъкмо обратното. Не ще заколения, а само мъдри прозрения... Колкото онези са заколения, толкова и тези са прозрения. Неудобството е, че ги има и двете, всякога. А животът е много повече между тях, отколкото в тях. Ала кога да го мислиш, като всекидневието те засмуква?!
Та. Как да се спасим от онуй ми ти Минало, дето уж беше "Славно", пък се оказа "Позорно"? Като не можем да го изтрием, поне да го скрием. А как? Ами по най-лесния начин: ще бутаме паметници, ще сменяме имена на селища и улици. Ще си пренаписваме биографиите, без да ни стряска "гадната" мисъл, че щом ги пренаписваме, значи не сме ги имали.
Колкото до Личностите - като спасение от реалното минало, което не можем да променим - когато трябва, ще лишим Вела Благоева от рождените й братя. От Георги Живков, министър в кабинета на "всякаквия" Стефан Стамболов, при когото се открива Софийският университет - ах, този трън в петата на всякой политик (не ща да пиша "тукашния", защото не обичам да лъжа). Стамболов е "всякакъв", тъй си е: и е член на Събора за избор на екзарх, и е с Левски, че и с Ботев, и с Априлското въстание. Но като стане "горещо", все се спасява. Туй спасение не се прощава от обществото - дори Владимир Висоцки ни изпя песен за това. Същият Стамболов, както си преследва политическите противници, тъй по негово време на Бузлуджа се създава социалистическата партия в България - от Димитър Благоев, съпруг на въпросната Виктория/Вела Живкова. Другият й брат пък - Никола Живков, не стига че бил учител, че във все още "спорното" Априлско въстание бил участвал, ами взел, та написал текста на "Шуми Марица". На всичкото отгоре запели я опълченците, и то на Шипка, и в боевете за Стара Загора. Пък после доизкусурили текста по малко познатия Филип Симидов, поборник, и по също "всякаквия" Иван Вазов. Отпосле песента станала първият национален химн на свободна (?) България. С неговите звуци празнували. А също така убивали "противните на реда" люде. Още по-отпосле си го отнесли и песента, както и създателите й. Пък като я върнали към живот, много тъй "профашистки", но и "проруски" (разбирай почти "просъветски") зазвучала.
Такива ми ти работи с Личностите от Миналото. Едно време мнотострадалната Вела нямаше братя. Сега многозаслужилите братя нямат сестра.
Гореразказаното е Пропаганда. То не е Минало - само е опит за обсебването му. Така и така не можем да го променим, поне да го обсебим. Защото, освен всичко друго - "Страх лозе пази".
И категорично не е История. Леле, що страх вселява тя! Особено тогава, когато не я знаеш... И когато по човешки - евентуално излязал от пуберитета - не можеш

да й простиш, че не те е забелязала

И ей тъй ще си идеш мърцина, поживял някое и друго десетилетие, създал някой и друг потомък, той пък - свои, ама... Ако не те забележи Историята, все си си загинал след 3-4 поколения. Но нали ти си само и единствено единствен?! Що Историята да забележи всякакви там други, а теб лично - не?!
И така, за Историята. За разказа за Миналото и за двойния страх человечески: от Миналото и от науката, която го изследва. Щяла била да те осъди Историята... Щуротия! Като си два метра под земята, все ти е тая. Като са ти извратливи потомците, пак ти е все тая. Пък нали след време ще те забравят - вярно, все ти е тая!...
Историята, обаче... В този случай главната буква не е, защото е начало на изречението. А защото си говорим за Наука. И понеже Историята е наука, когато говоря за страха от нея, свенливо си признавам: говоря

за страха от Науката!
 
В българския език (и не само в него) "история" означава две неща: "минало" и "разказ за миналото". Може би и трето - "Науката, която изследва миналото". За да съм точна, науката история изследва миналото, за да обясни настоящето и да подскаже опит на бъдещето, сиреч, да му е полезна.
Тъй стигаме до въпроса "Що е история?" и до другите - "Кой и как я прави?". И до следващия - "Кой се страхува от нея?". Както съм забелязала, страхува се от науката история дори професионалният историк - все изпитва съмнения, дори тогава, когато е по-категоричен в изводите си от обичайното за занаята му. Да не говорим за хората, които познават тази наука на непрофесионално ниво или поне на ниво средно образование. Стана дума - човек се страхува от непознатото. Но ако природата го е възпитала поне да уважава непознатото, то обществото с организацията си обича да му внушава едновременно неуважение, претенции и страх.
Науката история си е страшновата като ефект върху обществото и върху организацията на обществото. Мисли се, че тя е низ от дати и факти, които трябвало да зазубриш. Щом се мисли така, налага ми се да изпиша следните словца. Да знаеш "фактите" е като да знаеш буквите. Което не те прави писател, нали?
 И все пак - за страха от историята. Твърди се, че тази Наука била безпристрастна. Което, извинете, е мит: никое човешко дело не е безпристрастно. Но професионалният историк се научава да бъде по-малко безпристрастен от всеки  друг човек. Изисква го занаятът му. Освен това, той иска да възсъздаде картина на миналото такава, която е най-близка до реално състоялото се минало. Тази реалистична картина все още вълнува май че само историците и съмишлениците им. Никой човек, а и

никое общество не иска цялата истина

за миналото, нито цялото минало. Кой обича да му говорят нелициприятности за дедите му - дори когато не знае кои са те и какво точно са правили в съответната епоха. Иска - по възможност - повече блясък, защото, както казва умната ни поговорка: "Всяка минала година все по-добра от предишната". И понеже настоящето е по-малко добро и е все по-"гадно", поне миналото да стане читаво. Ако не е, ще го "очитавим" с разказа си. Тук настъпва несъгласие между идеята на Историка и идеята на непрофесионалния разказвач на отминалото време. Което създава проблеми на историка с конкретния му съвременник, със съвременното му общество, най-много - с организацията на съвременното му общество. Сиреч, с политиците - реални или набедени за такива. За да обслужат каузата на съвремието, каквато я разбират (за лична или всенародна изгода или пък "чужбинска", разбирай едновременно "братска" и "врагова") тези хора имат нужда само от част от миналото, не от цялото, значи не и от онова, и не такова, каквото реално се е състояло. Обстоятелство, достатъчно за конфликт. Нищо, че с лъжи не се живее дълго.
Как да се преборят с историка политиците - реални или станали такива по погрешка, олицетворители на "тази страна", чийто тукашен народ си е направил Държавата такава, каквато си  я е направил? Може да заложат на положителната пропаганда, и то в степен такава, че "електоратът" да намрази и националния си идеал Апостола Левски. Също и на отрицателната, пак безмер, защото все някой запитва: "Нищо хубаво ли няма там, у тогова, или пък в еди коя си идея?". Което питане си е много страшно. Защото нищо не е задължително. Следователно, политиците трябва да заложат на задължителните неща. На науката например. Като й отрежат средствата за развитие и я вкарат в закони-капани. Нали и в нея има хора всякакви, все някои ще клъвнат да ги подкрепят. Ама и в науката колцина люде са? Толкоз, колкото да не са еднакви.
Друго си е образованието. То е задължително за всички. Без законите да му гарантират въпросната задължителност в смисъл на възможност. Ето в тази сфера на всенародния живот е най-надеждно

да създадеш превратна картина

за миналото - собствено и общочовешко, колкото и да се опъват историците, които пишат учебниците. Учебникът впрочем е доста по-следваща стъпка в процеса. Започва се с "майсторско" съчетание на малко часове с много материал. И въобще - държи се на количествените показатели, че е по-лесно. Изискванията за изграждане на исторически умения, особено на историческо мислене, можем да си ги заложим като процес на "преливане от пусто в празно", иначе казано кухофразие. От което не става ясно по какво ученикът/студентът от завършващия клас/курс е израснал спрямо началото или средата на обучението си. Е, това си е "майсторство" от висока проба. Винаги можеш да измънкаш, че туй е трудно измеримо, и да се оправдаеш. Ако изградиш историческо мислене у "простосмъртния" ученик, още повече у бъдещия професионален историк, от старата поговорка за короната, че била тежка, ама сладка, остава само първата част. И се обричаш, ти политикът всякакъв - на "отсвирване", което пък е крайно нежелателно за теб и крепителите ти.
Има още политикански, маскирани като държавна загриженост фокуси. Делегирани бюджети, по-общо казано - финансов натиск върху учители, родители, деца... И създаване на обществена репутация на учителя като на мухльо. В добавка - бюрократизиране на даскаловата работа и безкрайни проверки от експерти, много от които ако бяха читави, щяха да са учители. Останалите или сами не издържат системата, или тя ги изхвърля като "непригодни" за великата й държавническа мисия.
Това става не само с училищното образование по история. Всеки даскал е виновен, защото е специалист в две области най-малко - науката си и преподаването й за съответна възраст. Пък е дразнещо и умението му да общува както с дечурлигата, така и с родителите им, башка с образователната администрация от разни нива.
И най-страшното - Учителят е част от Интелигенцията. Както се казваше в една стара пиеса, на държавата интелигенцията й трябва, за да има с кого да се оправдае при неуспех. Оправдание зловещо и смешно едновременно!
И сега накъде? Ами, колкото повече човек навлезе в историческото мислене, в научните подходи за възсъздаване на миналото, толкова по-малко ще се страхува и от Миналото, и от Историята. Впрочем преди повече от 150 години Сава Радулов твърди, че "добрите закони и добри началници правят добрите граждани". Та, като се загледам в "закони" и "началници", всеки път се питам по начин най-исторически: от тия "добри граждани" има ли нужда държавата ни, такава каквато сме си я направили? Понеже както свидетелства Историята, пък и страхът от нея, "добрите граждани" за кратко изтърпяват некадърници начело и некадърно законодателство, особено приложението му.
Кой всъщност се страхува от Историята?

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 182

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 197

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 174

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 196

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 188

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 182

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 196

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 157

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ