29 Март 2024петък13:27 ч.

ВРЕМЕТО:

Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево. Днес над Северна България ще се развива купесто-дъждовна облачност и на много места ще превали краткотраен дъжд, придружен с гръмотевици, има условия за градушки. Повишена вероятност за изолирани интензивни явления има до сутринта в западните райони, а около и след обяд в централната и източната част на Северна България. От северозапад ще продължи да прониква относително хладен въздух. Температурите ще се понижават и максималните ще са от 26°-27° в северозападните до 34°-35° в югоизточните райони, където вятърът все още ще е от юг; там ще бъде почти без валежи, предимно слънчево.

Котлон с горяща слама вдига балон на 1000 метра

След скока на австриеца Феликс Баумгартнер от ръба на космоса да припомним какъв е пътят на човечеството до това феноменално постижение и каква е заслугата на българските летци

/ брой: 256

visibility 870

Инж. Киро М. ИВАНОВ

Преди по-малко от месец австриецът Феликс Баумгартнер полетя от стратосферата (39 000 м) към Земята със свръхзвуковата скорост от 1342,8 км/час!
Пътят до този фантастичен рекорд е дълъг, изумително труден, но човекът не се предава, устремен към опознаването на космоса. Заслужава да си припомним рекордите и рекордьорите, постигнати от 1783 г. до днес.
Първото издигане на хора с балон е осъществено от двама французи - естествоизпитателя Пилатр дьо Розе и майор Ф. д,Арланд, които извършили на 21 ноември 1783 г. нечуван подвиг, като се вдигнали на 1000 м над земята! Балонът им бил с диаметър 16 м и височина 20 м, привеждан в движение... от котлон с горяща слама!
През същата година - на 1 декември, в Париж, физикът, професор в Консерваторията по изкуствата и занаятите, Ж. Шарл и помощникът му Робер, се издигнали на височина 3400 м. Професорът, нали бил физик, построил аеростат, балонът на който пълнел с водород, наричан по онова време "горящ въздух". В деня на полета Шарл пръв отчел с уред температурата на въздуха на повърхността на земята и на височина 3000 метра - на 1 декември тя била съответно плюс 9,5 градуса и минус 6,2 градуса.    

Рисунка на първото издигане на хора с балона "Монголфие-4" на 21 ноември 1783 г. в Париж


През есента на 1804 г. знаменитият френски учен Гей-Люсак самостоятелно преодолял границата от 7000 м и взел оттам проба от разреденото въздушно пространство. Още по-опасно било пътешествието на англичаните Джеймс Глешер и Коксуел, които заедно атакували през 1862 г. височината 11 000 м.
На 22 март 1874 г. отново двама французи се издигнали над земята - инженер Жозеф Кроче-Спинели и морският офицер Теодор Сивел. Двамата седнали в кошницата на аеростата "Полярна звезда", като взели със себе си по съвета на френския физиолог Пол Бер и няколко мяха, пълни с кислородно-въздушна смес. Благодарение на нея въздухоплавателите се намерили на височина 7300 м.

5. Катастрофата на "Зенит"


Въодушен от успешния експеримент, Сивел направил нов балон с вместимост 3000 куб. м и многозначително го кръстил "Зенит". На 15 април 1875 г. неразделните приятели Сивел и Кроче-Спинели приели в кошницата на "Зенит" и Гастон Тисанде - химик и метеоролог, и полетели с аеростата, без да подозират какво ще им се случи. А случило се най-страшното: на 7000 м Сивел, човек физически здрав, пълен с енергия, от време на време започнал да затваря очи, докато за секунди заспал. Короче тежко дишал кислород. Температурата била минус 10 градуса. С вкоченели ръце и последни сили Сивел изхвърлил баласта, аеростатът се издигал на 8600 м, но Сивел и Короче заспали непробуден сън. Останал като по чудо жив, Тисанде описал катастрофата.
Телата на героите въздухоплаватели Сивел и Кроче-Спинели положи в общ гроб.
В Русия на 17 октомври 1802 г. в Петербург бил извършен първият полет на човек с балон.
В Америка първото въздушно пътешествие е дело на Джеймс Уат, който във Филаделфия на 1 май 1835 г. прелетял около 10 километра.
Преди 130 години - 18 септември 1892-ра  на първото Пловдивско промишлено и търговско изложение бил издигнат в небето първият български балон. След демонстрацията на френския въздухоплавател Йожен Годар поручик Васил Златаров се издигнал високо над земята за почуда на всички панаирджии. След като завършил Имперската въздухоплавателна школа в Петербург, поручикът организирал изработването на сферичен балон "София-1". С него били обучени много бойци, използвали го и при обсадата на Одринската крепост в Балканската война, чията стогодишнина отбелязваме днес.
За година на българското въздухоплаване се приема 1903-та, когато е създадено Балонно отделение към Пионерната дружина с командир Васил Златаров. (През същата година - на 17 декември, човечеството отбелязва забележителния полет на братята Уилбър и Орвил Райт от Дейтън, щата Охайо, САЩ. Двамата инженери изобретили апарат, задвижван от механичен двигател - аероплана, с който извършили самостоятелен полет.)
През ноември 1910 г. руският летец Борис Маслеников със своя самолет "Фарман IV" прави първите демонстративни полети от Софийския хиподрум. А първият полет на български летец над родна земя е извършен от Симеон Петров на 13 август 1912 г. Два месеца по-късно - на 16 октомври, поручиците Продан Таракчиев и Радуил Милков осъществяват първия полет в бойни условия със самолета "Албатрос". Отново сме шампиони в света с българката Райна Касабова - тя е първата жена в света, летяла със самолет в бойни условия!
И накрая за българските световни рекорди на скокове от стратосферата с парашути. Според първия български космонавт Георги Иванов "още през 1955 г. ние имаме 7 парашутни рекорда! До 1966 г. правим над 47 световни рекорда! Чавдар Джуров например е скачал от стратосферата - от височина 15 400 метра. Но и други преди него..."
1957 г. - полковник Стефан Калъпчиев скача с парашут от височина 11 200 м, издигнат от бомбардировач Ил-28, движещ се със скорост 850-900 км/час; парашутистът е скачал след това от височина над 13 000 м чрез катапултиране от самолет МиГ-15УТИ.
60-те години - групов скок на Чавдар Джуров, Хинко Илиев и Георги Филипов, издигнати с бомбардировач Ил-28 на височина от 13 198 м.
Август 1966 г. - Иван Крумов катапултира от близо 16 000 м от кабината на МиГ-15УТИ и пада свободно до височина 710 м, след което отваря парашута си.
Десетки астронавти и изследователи са станали жертва на порива си да бъдат първооткриватели, рекордьори. Много жалко е, че и двама от нашите рекордьори загиват, и то при рутинни тренировки: Стефан Калъпчиев загина през 1964 г. при тренировъчен парашутен скок, Чавдар Джуров - също при изпълнение на сложна фигура с учебния самолет L-29 се забива в земята край село Крушовене, Ловешка област. Летецът инструктор във Висшето военновъздушно училище в Долна Митрополия е имал зад гърба си 124 скока с парашут и 217 летателни часа! С него загина и летецът Венцислав Йотов. Мир на праха им. Да не ги забравяме!
 

Надниците у нас - най-ниски в ЕС

автор:Дума

visibility 202

/ брой: 60

Парното може да поевтинее символично от 1 юли

автор:Дума

visibility 191

/ брой: 60

32 лв. за килограм агнешко, цената още ще расте

автор:Дума

visibility 178

/ брой: 60

"Български пощи" ще изплаща пенсии още поне 5 години

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 60

Над 780 милиона души гладуват

автор:Дума

visibility 168

/ брой: 60

100 тона пластмаса във водите на Дунав

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 60

Правозащитници възмутени от САЩ

автор:Дума

visibility 173

/ брой: 60

Гърция най-бедна в ЕС след България

автор:Дума

visibility 195

/ брой: 60

Под прага на унижението

автор:Ина Михайлова

visibility 188

/ брой: 60

Бумеранг с еврото

visibility 180

/ брой: 60

Щети за милиарди

автор:Нора Стоичкова

visibility 195

/ брой: 60

Надвисна риск от конституционна криза

visibility 157

/ брой: 60

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ