Да почетем паметта на книжаря Киро Кафеджи

До
Г-н Васил Терзиев,
Кмет на София
Г-н Мариан Бачев, 
Министър на културата
Г-жа Цветанка Минчева, 
Главен изпълнителен директор и председател на Управителния съвет на УниКредит Булбанк АД 

Уважаеми господин Терзиев, г-н Бачев, г-жо Минчева,
убеден съм, че всички знаете историята на четиримата софийски книжари, обесени от турците на 15 ноември 1877 г. заради тяхната революционна дейност. Това са Георги Стоичков - Абаджията, Киро Геошев - Кафеджи, Никола Крушкин - Чолака и Стоян Табаков. И съм убеден, че знаете, че след Освобождението, по идея на Христо Г. Данов, Софийската община построява през 1889 - 1890 г. на мястото на Шарения мост днешния Лъвов мост с четирите лъва, символизиращи обесените софийски книжари. 
Четиримата книжари не са забравени. За техния подвиг и трагична съдба, а също за историята на Лъвов мост са написани книги, споменавани са често в медиите, създадени са документални филми. На трима от тях са поставени паметни плочи в близост до местата, където са били книжарниците им.
На Лъвов мост е поставена плоча в памет на Георги Абаджията със следния текст: „Тук бе обесен на 15 ноември 1877 г. ГЕОРГИ АБАДЖИЯТА - борец за освобождаването на народа от турско робство“.
На ул. „Веслец“ № 5 е поставена паметна плоча на Стоян Табаков със следния текст: „Тук бе обесен на 15.11.1877 г. книжарят СТОЯН НЕДЕЛЧЕВ ТАБАКОВ - борец за освобождението на народа от турско робство“.
На ъгъла на ул. „Алабин“ и бул. „Витоша“ е поставена паметна плоча на Никола Крушкин със следния текст: „Тук бе обесен на 15.11.1877 г. Никола Чолака /Никола Стефанов Крушкин/ - борец за освобождението на народа от турското робство“. Има и негов паметник в с. Бистрица, Софийско, където е роден. 
Единствено в памет на Киро Геошев не е поставен такъв знак в София. Знае се, че той е обесен над олтара на вградената в земята средновековна православна църква  „Св. Спас“. 
Няма да разказвам подробности за Геошев - писано е достатъчно за неговата дейност. Аз го споменавам накратко в книгата си „Перник и Пернишка област - кой кой е“ (2024), защото неговото родно място е с. Ярджиловци, Пернишка област. Няма данни кога точно е роден, но се знае, че е бил сравнително млад при обесването му - на около 30 години. Бил е популярен търговец книжар, разпространител на родолюбива литература и е имал бакалски дюкян кафене до Солни пазар, в центъра на София. Там са провеждани срещи на Софийския революционен комитет. При екзекуцията Киро Геошев пее песента „Вятър ечи, Балкан стене“. 
След Освобождението върху вградената в земята църква „Св. Спас“ е построена нова голяма църква, която обаче е била частично разрушена при англо-американските бомбардировки през 1944 г. и се е използвала след това като параклис. При строежа на сградата на Външнотърговската банка (сега УниКредит Булбанк) през 80-те години параклисът е премахнат, но останките на старата църква са запазени и сега се намират в  северната част на сутерена на сградата на пл. „Света Неделя“ № 7. Те са в добро консервирано състояние, зад една желязна решетка с изглед от бул. „Тодор Александров“ и от вътрешното помещение на банката, без достъп до тях. Със специална табела от страната на булеварда е обявено, че църквата е паметник на културата. 
Предлагам да изразим нашата почит и преклонение към този мъченик на българщината, като се постави паметна плоча до старата църква „Св. Спас“, подобна на тези на другите трима книжари. До табелата с обяснителната бележка, че е паметник на културата има подходящо място да се постави на стената на банката паметна плоча, посветена на Киро Кафеджи със следното съдържание: „Тук, над олтара на църквата „Св. Спас“, е обесен на 15.ХI.1877 г. книжарят КИРО ГЕОШЕВ - КАФЕДЖИ - борец за освобождението на българския народ от турско робство“. И мисля, че това родолюбиво дело може да се направи с финансовата подкрепа на Булбанк, след получаване на съответното разрешение от упълномощените за това държавни и общински институции. Крайно време е да се осъществи  и многократно разработваният проект за социализация и експониране на църквата в съчетание с намиращата се до нея крепостна стена и се осигури обществен достъп до тях. Писмото ми е открито, за да получа подкрепата и на обществеността в осъществяването на тези идеи.
Вярвам, че предложението за паметна плоча на Киро Геошев ще се реализира преди 150-годишнината от смъртта на четиримата софийски книжари през 2027 г.