Конкуренция на ярки професионалисти

Олга МАРКОВА,
доктор на кинознанието

Международният филмов фестивал "Любовта е лудост" във Варна явно просъществува благодарение преди всичко на зрителската любов към него, към живите все още легенди на българското кино като Гинка Станчева, удостоена т.г. с наградата за цялостен принос, Татяна Лолова, Георги Черкелов, Джоко Росич, шестващи по червения килим на тържественото откриване и общуващи непосредствено с публиката, а също и към по-младите представители Ернестина Шинова, Андрей Слабаков, Йоана Буковска, Параскева Джукелова, Александра Сърчаджиева, Иван Ласкин... Форумът обаче разчита и на спонсори с отношение към седмото изкуство, чийто брой сега е 118. Тук е мястото да отбележа заслугата в това отношение на неговия директор Илко Раев - второ десетилетие той "чука по врати", за да осигурява финансова подкрепа, без която не би било възможно догодина да честваме юбилея на дългоочаквания празник...

"За Ели" - реж. Асгар Фахради

И като в нелепа драма в този момент, в който започвам да пиша статията си, прекъсва ме телефонен звън - обаждат ми се тревожно колеги от Варна, научили за връченото току-що уволнение  именно на Раев. Събират се на протестно събрание в негова подкрепа. За кой ли път "циркът" на властимащите се повтаря: ще скалъпят история против онзи, който не им трябва, и ще сложат на поста на "виновния" послушен техен слуга. Не ми се струва възможно дотолкова да са загубили връзка с реалността, за да мислят, че някой вярва на подобна манипулация!

Снимки каталог
"Корави старчета" - реж. Пламен Масларов, Ивайло Пенчев

Все пак, с поредната доза огорчение, се връщам към темата. Въпреки "сериозната" конкуренция на "Конан варваринът" и на конкурса за мис "Лятна столица", местният печат и две телевизии тук ("Черно море" и "Варна") се насочиха към действителното културно събитие - "Любовта е лудост", което организаторите "не успяха" да продадат нито на Русия, нито на Италия, въпреки появилите се възможности за това. Удивително е, че след него се задават още три: възстановеният с пауза от две десетилетия Международен фестивал на анимационния филм (8-12 септември), Националният форум "Златна роза" (7-13 октомври) и Седмица на съвременното японско кино от 31-ви същия месец. Едва ли бихте се усъмнили във факта, че морската ни столица вече се е превърнала и във филмова! С такива значими събития само в една есен не е необходимо да си задаваме въпроса откъде се е появил тук масовият зрителски интерес към киното.
Започнал ударно на френска вълна с новия филм на Клод Льолуш "Толкова много любов" - за четирите "големи" влюбвания на Илва по време на немската окупация в Париж и непосредствено след освобождението на Франция през 1944-та (който видяхме по време на последния "София филм фест), фестивалът още с първата си конкурсна програма ни поднесе твърде любопитна, майсторски реализирана психологическа драма на перфектна влюбена двойка гейове-интелектуалци с парадоксалното заглавие "Като другите" (2009) на талантливия режисьор-сценарист Венсан Гаренк. Тя събра овациите и на публиката, и на критиката, както с прочувствено хуманното си звучене, така и с виртуозното превъплъщение на Ламбер Уилсън в главната роля на Еманюел, спечелил с нея наградата за най-добър изпълнител на мъжка роля. А партньорката му Пилар Лопес де Аяла завоюва наградата за женска роля. Близка до този филм като тематика и като степен на емоционално внушение е драмата "Две пари за слънцето, четири - за дъжда" (2009) - обещаващ дебют на младата индийка Дипти Навал, която започва кариерата си в пластичен живописно-клипов маниер, различен от типичния мелодраматичен подход към събития и герои в боливудската традиция. Затова пък тя разчита на "класата" на изградени от тази традиция синтетични актьори, които с диалог предимно в едри планове и пантомимни танци постигат топла човешка атмосфера, извикваща съпричастие у зрителя с една оптимистична, светла гледна точка към нещастието.
Друг интересен арт подход видяхме в копродукцията на Русия, Азербайджан и България "И нямаше по-добър брат" на известния режисьор Мурад Ибрахимбеков. Реализирана по едноименния роман на баща му Максуд Ибрахимбеков (написан преди 40 години и публикуван у нас в сп. "Факел"), тя напомня замаха на значимата литература както с изграждането на образите, така и със своеобразните неочаквани обрати на този тип драматургия. В центъра на вниманието е трагичната връзка между двама братя от обикновено азербайджанско семейство, която завършва със смъртта на главния герой. Става дума за най-обикновени хора с присъщите им недостатъци, далеч от понятието "идеализация", па макар и носталгична. Сред тях режисьорът очевидно търси себе си и своето минало. "За мен Баку е градът на моето детство, който за жалост вече не съществува" - споделя той, взирайки се на екрана в характерни детайли като някогашните бани, където героите търкат взаимно гърбовете си, пречиствайки се едновременно и физически, и духовно. Те неусетно ни потопяват в документалния автентизъм на 50-те и 60-те години на миналия век.
Същото усещане оставя у зрителя и ведрата и духовита, умело заплетена българска комедия на нрави и характери, заснета с професионална култура и забавни гегове "Корави старчета", въпреки трагичната съдба на нейната реализация. След смъртта на Ивайло Джамбазов и на Пламен Масларов операторът Ивайло Пенчев завърши този дълго обмислян и отлаган във времето проект (с продуцент БНТ), при това много успешно. Публиката обаче възнагради достойно позакъснелия артефакт с нестихващи аплодисменти: тя не пропусна да реагира на нито една остроумна (забележете - не злободневна или цинична) реплика или ситуация. От една страна, дефицитният, трудно постижим жанр (дълбоко непонятен за творците на нашата телевизия, възпитаваща масовия вкус) предизвика  носталгия към образци от миналото. От друга, красноречиво се потвърди неговата социална необходимост особено в наши дни, когато хората се отучиха да се смеят, при това - на победа над Злото. На екрана долавяме емоционалната атмосфера на Странджанския край, сумрачната природа на село Резово на залез слънце с неговата неповторима тишина и колоритни обитатели - последните седем "мохикана" на отмиращата патриархална традиция, които се оказват изобретателни бохеми и майтапчии. Тяхното щуро хрумване да си наемат леко момиче и да си направят "жур" с танци-манци, погледнато през призмата на достоверната условност, е оптимистичен опит да се отдалечат от наближаващата смърт. То постепенно прераства в приятелство и защита на собственото достойнство. Коравите старчета в драматургията са реални персонажи с истински имена. А техните изпълнители Иван Джамбазов, Васил Банов, Стефан Бобадов, Иван Самоковлиев, Владимир Бонев, Никола Чиприянов и Никола Пашов са в удивителен синхрон помежду си. За радост, филмът, удостоен със Специалната награда на община Варна, както и с академичния приз "Горчивата чаша" на Факултета по журналистика и масова комуникация при СУ "Св. Климент Охридски", ще се разпространява и на голям екран. И ако той бъде рекламиран така обилно, както "Дзифт" и "Мисия Лондон", според мен би имал шанс да се доближи до касовия успех на тези творби.
Интерес предизвика и другото произведение с българско участие - "Отлъчването" на американския режисьор Майкъл Ландън мл., заснето умело от нашия оператор Христо Бакалов. То поддържа напрежение у зрителя както с любопитната си драматургия, поднесена интригуващо на екрана, така и с превъплъщението на Шери Стрингфийлд в красивата Кати Лап, което заслужаваше наградата за главна женска роля.
След "Последната кралица на земята" на Мохамад Реза Араб и "Светлинка в мъглата" - дебют на Панахбархода Резаи, спечелили тук през последните две години "Златната Афродита", сега очакването от иранското кино отново бе възнаградено. В центъра на драматургията на извънконкурсния филм на Джавад Моздабади "Пауни без пера", показан в панорамата "Световно кино - майсторите", е простият вълнуващ разказ за вдовицата Тавус, изгубила съпруга си при странни обстоятелства, чиято роля се изпълнява чудесно от Хенгаме Газиани. Завоювала тук преди три години наградата за женска роля с творбата "Толкова просто" на Реза Миркарими, сега тя бе член на журито на фестивала. А участващото в състезанието произведение от Иран "За Ели" (2009) безспорно прикова вниманието и на аудиторията, и на критиката. Тази четвърта творба на известния майстор Асгар Фахради (последвана от интересната драма "Надер и Самин, раздяла", 2011 г., която вече бях гледала) е своеобразно откритие в жанра "психотрилър" в стил, близък до Хичкок. Тя бе удостоена с Голямата награда "Златната Афродита", което даде повод да се коментира "иранската следа" в биографията на този форум. Историята за мистериозната смърт на младата учителка Ели в най-неочакван за цялата компания момент предизвиква динамична, вихрена надпревара за нейното издирване и проникване в същността й. Така постъпателно на екрана се изгражда образът на личност, която отсъства от действието, стимулиращо развитието на другите герои. С напрегнатата си атмосфера филмът буди тревожен размисъл за онова, което се случва в съвременното иранско общество.
Последната конкурсна творба, на която ще се спра, е турската "Черно и бяло" - ярък дебют на Ахмет Бояджиоглу. Предварително бях информирана за него и го очаквах. С интелигентното, сдържано повествование, в което се вписват съдбите на петима герои (художник с бурна биография, продължаващ да се бунтува, въпреки 70-те си години, адвокат, принуден да се оттегли след инфаркт, лекар, отегчен от професията и изоставен от жена си, бизнесдама, превърнала самотата в стил на живот - редовни посетители на съществуващия четвърт век бар "Черно и бяло" в Анкара, и, естествено, управителят Фарук - мил човек с упорит и опак характер), младият режисьор-сценарист вече бе привлякъл вниманието на няколко фестивала. Същото се случи и тук. Деликатното, ненатрапчиво разискване на екрана на екзистенциалната тема за живота и смъртта, за изкуството и приятелството,  последователното развитие на образите на персонажите, взаимно свързани и обуславящи се, стилната сценография с вкус към модерния интериор, съвременната актьорска игра, близка до европейската (в отличие от мелодраматичната, която виждаме в турските сериали) - всички тези качества бяха оценени от критиката, която даде на филма своята награда.
Предюбилейното 19-о издание на МКФ "Любовта е лудост" подписа биографията си с 57 творби, селекционирани от 18 страни. То ще се запомни със седем ярки художествени произведения сред 13-те участници в състезателната програма, което е безспорен успех. Още повече, че четири от тях са дебюти. А в общата панорама бяха включени произведения на майстори на световното кино като унгареца Миклош Янчо, американеца Тед Смит (Майкъл Полиш), азербайджанеца Рустам Ибрахимбеков, а също и значими режисьорски дебюти; програма, подбрана от "Казахфилм"; колекция от незабравими творби на Леонид Гайдай, Ролан Биков и Елдар Рязанов с Юрий Никулин - един от стълбовете на руската комедия. В центъра на тази панорама бяха честванията на 120-годишнината на Васил Гендов и на столетието на Захари Жандов. За четвърти път се състоя и традиционната "Кръгла маса", този път посветена на темата "Актуалният живот на филма".