Колко малко политик е политик номер 1

В Деня на здравния инспектор си отиде и най-дълго преживелият в правителството на ГЕРБ здравен министър - след 1 година, 5 месеца и 10 дни престой на пл. "Св. Неделя" 5. Поредното доказателство, че никога не може да си сигурен за работното си място на здравен министър при премиера Борисов. Иначе намерения за реформи има, макар съпроводени от поредица недомислици и импровизации: започна се с хеликоптери вместо болници, мина се през Концепцията за добро здравеопазване до 2015 г., през бойкоборисовото "Здравната реформа ще бъде факт след първи януари" от лятото на 2010 г. и стефанконстантиновото "От нова година болниците ще бъдат финансирани по нов модел" от есента на 2011 г. Имаше прекосяване на два пъти през диагностично свързаните групи, за да се стигне... навярно до поредната бензиностанция на поредното кръстовище в търсене на поредния министър на здравеопазването. За да срещне премиерът човек, с когото имат "напълно сходни виждания за здравната реформа" (цитат от Бойко Борисов, април 2010 г. - б.р.).
Ала какво може да бъде сторено вече, за да се поправят множеството злини? Българското здравеопазване не е било така обезглавено, както е в момента - за няма и месец се овакантиха места на управител на здравна каса, зам.-министър и министър. Не е ясна съдбата на другия зам.-министър - Десислава Димитрова. За своите няма и 35 години живот тя е е работила в частната фирма "Далберг", където е отговаряла за създаването на механизъм за финансиране на лекарства чрез производствени субсидии, наречен фонд "Лекарства на достъпни цени" (AMFm), който сега е в СЗО и превежда над 500 млн. щ.д. за лекарства за малария, била е програмен директор в института "Резултати за развитие" (R4D) във Вашингтон и е ръководила проекта "Министерско лидерство" към СЗО, и може би най-важното - дойде в МЗ от политическия кабинет на Симеон Дянков като съветник по здравеопазване...
Да не забравяме, че от 2 години и половина и у нас, както по широкия свят, като се заговори за здравеопазване, всъщност става дума не за пари, а за страшно много пари. Очевидно за малко повече от 2 години от здравеопазването са изтекли милиони, а може би и милиарди, и очевидно премиерът научи за проблемите, когато се заговори за връщането на едни 12 хил. лв. бонуси, после на едни 150 хил. лв. бонуси в министерството. А междувременно правителството воглаве с премиера и заедно със здравния министър се направиха на ощипани на хорото моми, когато "научиха", че лекарствата у нас били многократно по-скъпи от тези в съседни държави. И горко му на премиера, ако си е повярвал, че за седмица министърът може да реши проблем, който е недоогледал или пред който си е затварял очите година и 5 месеца.
В сценария с д-р Константинов няма нищо непредвидимо. Особено след като "изведнъж" шефката на парламентарната здравна комисия Десислава Атанасова се присети, че "диалогът между двете институции (МЗ и НЗОК) куца". Между прочем това си беше явна заявка за министерското кресло. Което тя току-що зае. За да продължи водевилът (или - по-добре анекдотът), наречен българско здравеопазване. Заедно с вицовите ситуации от рода на премиерското "Който го е страх от кръв, ще може да се подложи на безкръвна операция". И заедно с почти мафиотското изнудване на лекари и пациенти с регулативни стандарти, клинични пътеки и за каквото се сетите. Не ще и дума, че премиерът отдавна разчита само на популизъм: "Видите ли, щом някой министър сгафи, Бойко му дава пътя". Не е нужно човек да разбира от политика, за да схване колко малко политик е министър-председателят му.
Иначе след 15 март - Ден на здравния инспектор, на целокупния български народ му е ясно, че няма никаква здравна реформа, понеже ГЕРБ няма и никакви виждания за нея. Иначе защо единствено в 87-ото българско правителство да има за 2 години и половина трима сменени министри, 7 зам.-министри и 3 шефове на здравната каса. Ясен знак за провала на правителството, без да се броят всички останали гафове на всички останали министри.