Колко е болен българинът?

Според самооценката на самите българи здравословното състояние на близо 42% е добро, над 1/4 твърдят, че здравето им е много добро, според всеки пети то е задоволително. По-малко от 9% твърдят, че са зле, а близо 3% - много зле.
Резултатите от това проучване, наречено "Европейско здравно интервю" и проведено през 2008 г., показа изненадващо самочувствие на нашенеца. Именно тези резултати изтъкнаха, че българите са сред 10-те най-здрави нации в ЕС, водени от ирландците, гърците и шведите. От най-много болежки се оплакват хората в Португалия, Естония и Латвия, където напълно здрави се чувстват под 10%.

И все пак противоречията са много. Въпреки препоръките на лекарите почти 4,1% от българите твърдят, че са отказали лечение в болница. Друго характерно за нашенеца е, че не поддържа никаква обратна връзка с личния си лекар. И е спорно дали причината за това е повече у лекаря или у пациента. Неоспорим е фактът, че през 2009 г. по данни на НЗОК от 6 349 924 здравноосигурени

на профилактичен преглед са били 1 589 239 души

Преди края на 2010 г. от НЗОК съобщиха, че вече около 28% от здравноосигурените са били на профилактичен преглед при джипито. Но при свития пакет профилактични прегледи за 2011 г. прогнозите на джипитата са, че през т.г. интересът на хората към профилактичните прегледи рязко ще намалее. 
Преди около 2 години по инициатива на Сдружението на личните лекари те започнаха да попълват т.нар. анкетна карта по време на задължителния годишен профилактичен преглед. Въз основа на резултатите от увеличения обем от задължителни изследвания личните лекари можеха да определят приблизително риска на даден пациент да развие след време диабет, сърдечносъдово заболяване или рак. Но прословутата пестеливост на здравната каса от т.г. значително намали обема на въпросните изследвания и ги "разхвърли" по доста необоснован начин в различни интервали от време за различните възрасти и различните полове. А и събраните за 2 години данни на личните лекари никой не е обработил, обясни пред ДУМА д-р Любомир Киров, председател на сдружението.

Парадоксите на статистиката
 
Всъщност колко е болен българинът? От какво най-често страда? Дали болежките му са повече от тези на връстника му в други страни членки на ЕС? Защо? Дали изнасяната статистика е вярна? За какво се използва и за какво би могла да се използва? Използва ли се, за да бъде планирана профилактиката и лечението на хората? И не на последно място: не е ли именно заболеваемостта на населението основата, върху която трябва да стъпи и т.нар. здравна карта (броят и видът на здравните заведения в даден регион въз основа на възрастта, пола и заболеваемостта на хората там), вместо да се броят леглата в болниците? Въпросите са много.
Преди дни онколози съобщиха прогнозите си за заболеваемостта от рак у нас през т.г. - нови около 37 хил. българи се очаква да чуят за себе си страшната диагноза. И ако в развитите страни тя вече не звучи толкова страшно, у нас все още е почти смъртна присъда - общият процент излекувани от всички видове рак в индустриалните държави е от 30% до 65%, като най-висок е в САЩ (65%). Изводи на европейски организации на потребители на здравни услуги гласят, че "България е сред страните с най-малък брой излекувани болни от злокачествени заболявания. Сред причините за това са:
- ниската здравна култура на хората, които не търсят медицинска помощ, или я търсят твърде късно, когато злокачественият процес е много напреднал
- липсата на медикаменти за лечение
- корупцията в здравеопазването.

Всякакъв коментар на подобен извод е излишен. Може би трябва да се спомене отново фактът, че различните видове рак са втората причина за смърт на българите. Но по това не се различаваме от останалите развити държави в целия свят. 
Известно е, че у нас

няма епидемиологични проучвания

за социалнозначими заболявания. Няма и регистри, които да отразяват заболеваемостта. Обяснението е обичайно: държавата няма пари за такива проучвания. Числата, които най-често се появяват в публичното пространство, са предимно от откъслечни проучвания на съсловни лекарски организации, на пациентски организации, на фармацевтични компании или просто са екстраполирани от статистиката на други европейски държави или от световната статистика.
От друга страна, е интерпретацията на числата. Медик съобщава например, че 2 млн. българи страдат от наднормено тегло, но тъй като "изразът е твърде дълъг" или по друга причина, във вестник се появява заглавие "2 млн. българи със затлъстяване", без да се отчита огромната разлика между понятията "наднормено тегло", "свърхтегло" и "затлъстяване". 
Един от най-сериозните здравословни проблеми на нашенеца са високото кръвно налягане и сърдечносъдовите заболявания. Над 23% от българите твърдят, че са хипертоници, а 8,3%, че имат исхемична болест на сърцето. Смята се, че освен диагностицираните 2 млн. хипертоници има поне още толкова, които още не са диагностицирани и следователно не знаят за заболяването си. Смята се, че се лекуват само около 50% от диагностицираните 2 млн. Само половината от тях правилно се лекуват и поддържат добър контрол на кръвното си налягане, т.е. не повече от 500 хил. души.

Липсата на образователни програми

както и навременна превенция са сред първите причини за високата заболеваемост.
И у нас, както по целия свят, първата причина, водеща до смърт, са сърдечносъдовите заболявания. През 2009 г. например от всичките 108 068 регистрирани смъртни случаи у нас 71 306 са били причинени от болестите на кръвообращението, сочат данните на НЦЗИ. През 2010 г. 12 236 инфаркта са регистрирани у нас, което е със 129 повече от предходната година. Статистиката от първото 9-месечие на м.г. бе обнадеждаваща, тъй като показваше намаляване на броя на инфарктите в сравнение с предходната година. Инсултите обаче намаляват - от 48 551 през 2009 г. на 46 994 през м.г. "Благодарение на това, че и ние, и личните лекари непрекъснато говорим на пациентите за рисковите фактори", обясняват тенденцията кардиолози.
За голяма част от тези заболявания съвременната медицина твърди, че са предотвратими при адекватно проведена профилактика. Но за нея повече се говори, отколкото се прави нещо осезаемо, а ангажиментите на държавата в това отношение са доста размити. Например пълната забрана за тютюнопушене на обществени места изглежда по-скоро измиване на ръцете, отколкото грижа за здравето на нацията.

Същевременно хоспитализациите се увеличават.

Едно от последните числа, съобщени официално, е, че през 2009 г. НЗОК е заплатила за 470 хил. хоспитализации повече от 2006 г. От касата обясняваха, че броят на хоспитализациите се е увеличил необосновано през годините, но не обясниха, че броят на клиничните пътеки се е увеличил за този период.
Друг парадокс на статистиката са болничните. През м.г. бе отчетено, че за два месеца и половина спрямо същия период на 2009 г. средствата за болнични са се увеличили с 18 млн. лв., а болните - със 160 хил. души. За януари т.г. НОИ отчита, че до края на месеца са изплатени 360 553 броя обезщетения за 299 075 души на стойност 86 211 909 лв. В сравнение със същия период на 2010 г. и броят на изплатените обезщетения, и броят на хората, които са ги получи, е намалял с 25%, а общата изплатена сума за периода е намаляла със 7,7% спрямо 2010 г. Но средният размер на обезщетение на човек е 288,26 лв., което е с 23% повече спрямо същия период на м.г.

Лекарствата - най-вече в аптеките

Между 6 и 7% ръст на лекарствения пазар у нас за 2011 г. прогнозира международната анализаторска компания IMS. Продажбите на лекарства през т.г. се очаква да достигнат общо 1 980 000 000 лв., като ръстът ще е отново за сметка на покупките от аптеки. За втора поредна година на болничния сектор се падат 0% ръст! Най-вероятно отново близките на пациентите, които са в болница, ще се налага да закупуват лекарствата им от аптека и да им ги носят в болницата.
И през т.г., както през 2010-а делът, на свободния пазар остава около 66%. А България остава страната с най-нисък дял на лекарства, финансирани по линия на държавата и обществените фондове. В страните от ЕС около 80% от лекарствата се финансират от обществени фондове. Например страната ни е на последно място в ЕС по грижи за диабетно болните, сочат данни от проучване на европейски организации. В същото време и у нас, както по целия цивилизован свят, между 1/5 и 1/4 от средствата на здравната каса се харчат за диабетно болни. Но пациентски организации пресметнаха, че България отделя за един диабетик около 300 долара, докато в Германия, Австрия, Гърция дават над 3000 долара на човек.
Докато в Западна Европа здравните фондове плащат най-много за лекарства за рак, за респираторни заболявания и за дислипидемия, медикаменти и липидни регулатори, а в централноевропейските страни за онколекарства,  респираторни и диабетни медикаменти, то у нас здравната каса харчи най-много за лекарства за диабет, следвани от АС-инхибиторите и на трето място - онкопрепаратите.
Консумацията на лекарства на глава от населението в България е общо 80 евро за година, докато във Франция например е 453 евро, в Белгия - 396 евро. Пред нас е и Румъния с 86 евро на човек.