Вътре сме! Или за детайлите в сянка

Имената на вкарвачите ще останат завинаги в националната ни история! Начините, чрез които то е постигнато, ще избледнеят - само историците ще се надпреварват да посочват едни или други пикантни подробности.
Междувременно редица всезнаещи колеги и всякакви универсални специалисти промениха тона на дитирамбите. Все по-често и вече почти като правило се изразяват резерви, във вида: Да, ама не …; Да, но …; Да, обаче …; Да, ако …; Да, все пак …

Рисковете от опияняващата ни еуфория 

(ирационален ентусиазъм, следвайки думите и мисълта на бившия управител на Федералния резерв на САЩ А.Greenspan) започнаха post factum да се усещат и да се открояват. Все още не е достигната фазата, в която ще се поставят и надделяват въпроси като: какви ще са последствията, ако това, което започна да се формулира и да се оценява като необходими управленски реформи, не се осъществи? Или ако социално-икономическата тежест, с която биха били натоварени определени слоеве от населението доведe до чувствителни социално-икономически напрежения? Макар че и за това на този етап си има готови отговори: ТЕ ще ни помогнат; ТЕ ще ни спасят; ТЕ няма да ни изоставят; ТЕ ще …; ТЕ ще …; ТЕ ще …
И както историята ни доказва, ще се народят нови, а така също и дегизирани стари многознайковци, които ще ни посочват безупречно външните (ТЕ?!) фактори, които ще бъдат виновни за евентуалните ни беди, и които гръмко ще винят, и ще ругаят, и ще се бунтуват показно, почти както сега роптаем на висок глас срещу усилията за преминаване към зелена енергия. Помощи и най-вече пари - да, трябва да ни бъдат предоставени, но не и да ни се налагат каквито и да са управленски нормативи. Защото ние като самолюбив народ не можем да грешим!
Всичко ни е до болка познато  и сякаш генетично ни е имплантирано. И се повтаря ли повтаря! И така, до края на света!

Конвергентните доклади

Наш национален проблем е, че четем и се интересуваме само от това, което ни изнася. Другото са съпътстващи дребни детайли и подробности, без които не може и които не ни интересуват. Важна е генералната линия!
В началото на лятото получихме нетърпеливо и трескаво очакваните два конвергентни доклада (на ЕЦБ и на ЕК) и безупречно и гръмко ги определихме като: ПОЗИТИВНИ! Детайлите останаха някъде там, в сянка. И двата доклада потвърждават изпълнението от страна на България на т.нар. Маастрихтски критерии за членство в еврозоната, без да изразяват по какъвто и да е начин явно формулирано мнение и оценка, че страната ни е готова за включване в еврозоната. Нито пък да препоръчват изрично на следващите дистанции да се гласува положително за приемането ни в еврозоната. И двата доклада не притежават окончателно формулирано заключение. За разлика от това критичните бележки са порядъчно и надлежно формулирани и разработени.
Например (ЕЦБ): Очаква се инфлацията „… постепенно да се засилва през следващите месеци … Процесът на догонване вероятно ще доведе до положителен диференциал на инфлацията спрямо еврозоната в дългосрочна перспектива (к.Г.М.), тъй като БВП на човек от населението и ценовите равнища в страната … са значително под тези в еврозоната … Те могат да станат повод за безпокойство, ако са съпроводени от потенциално неустойчива ценова динамика на кредитите и активите“.
Номиналният БВП на човек от населението у нас през 2024 г. е най-нисък в ЕС и се оценява (Eurostat) на 37,4% от съответния средностатистически показател в еврозоната.
Равнището на потребителските цени у нас през 2024 г. е най-ниско в ЕС и се оценява на 57,2% от средното равнище на потребителските цени в еврозоната.
Най-новите оценки за средногодишната инфлация на месечна база (м.юни, т.г.) показват инфлация 2,0% в еврозоната, средно 3,9% в страните в дерогация от ЦИЕ (България, Полша, Румъния, Унгария и Чехия) и средно 4,2% в страните от ЦИЕ, които са членки на еврозоната (Естония, Латвия, Литва, Словакия). Страните в дерогация съумяват да потискат отчасти инфлационните напрежения, докато тези в еврозоната не разполагат със съответни макроикономически инструменти.
Своеобразен принос за позитивните инфлационни очаквания дава и провежданата парична политика на БНБ, която „… повиши изискванията за задължителните минимални резерви на банките с цел изтегляне на част от свръхликвидността от банковата система“. След включване към еврозоната чувствителен финансов ресурс ще се влее в банковата система, който ще разклати устойчивостта на ценовата динамика на кредитите и активите предвид и на обстоятелството, че „ … ипотечното кредитиране и нарастването на цените на жилищата остават високи, пораждайки риск от спирала на цените на кредитите/активите“.
ЕЦБ обръща внимание, че „…положителният диференциал на инфлацията спрямо еврозоната не може лесно да се самокоригира“. Във формираните официални предвиждания „има значителна несигурност, като рисковете клонят към подценяване, тъй като инфлацията в България е … по-чувствителна към динамиката на международните цени в сравнение с тази в еврозоната“.

Фискалната политика боледува перманентно 

от видими и невидими дефекти, които настойчиво и последователно се загърбват. Изпълнението на Плана за възстановяване и устойчивост се забавя „значително, … което поражда риск от загуба на средства“. От „… решаващо значение е страната да ускори провеждането на реформите и изпълнението на ключови проекти“. Особено внимание изисква увеличаването на „… капиталовите разходи,  като се постави акцент върху подобряване на тяхното качество и ефективност чрез по-добро управление на публичните инвестиции, включително разработване на дългосрочна инвестиционна стратегия“. България трябва „… да модернизира инфраструктурата си, за да стимулира потенциалното производство и да насърчи по-ефективното разпределение на ресурсите, както и да повиши степента на развитие и пазарно проникване на финансовия сектор, за да засили перспективите за дългосрочен растеж“.
Обект на особено внимание следва да е непрекъснатият изпреварващ прираст на разходите за единица труд. При запазване на фиксиран валутен курс това води до систематично и „значително влошаване на конкурентоспособността на цените и разходите в сравнение с други държави от ЕС“. Остава загадка доколко българската икономика е и/или ще бъде в състояние да се пребори успешно с това назряващо предизвикателство. Единственият изход е в усъвършенствуване на производствените структури, при които отново се опира до подобряване и поддържане на стимулираща икономическа среда, вкл. институционална.
И в двата доклада се акцентира върху институционалната лабилност. „Качеството на институциите и управлението в България представляват определено предизвикателство, което би могло да подкопае нейната икономическа устойчивост и устойчивостта на конвергенцията. …. Формирането на среда, благоприятстваща устойчивата конвергенция на България, изисква ориентирана към стабилност икономическа политика и широкообхватни структурни реформи“.  Подобен тип констатации, внушения и препоръки се правят и в публикувания наскоро безкомпромисен доклад на ЕК (08/07/2025) за (не)изпълнение на върховенството на Закона у нас.
И т.н., и т.н.

Заключение

Конвергентните доклади на ЕЦБ и на ЕК от юли т.г. следва да се етикетират и да се възприемат не като позитивни, а като констативни. Те потвърждават (констатират) изпълнението на т.нар. Маастрихтски критерии от България, но не се ангажират с оценка дали и доколко страната ни е готова да се включи успешно в еврозоната.
Въпросът за адекватността на т.нар. Маастрихтски критерии за включване в еврозоната на настоящия етап стои с пълна сила. Същественото различие е, че при формирането на критериите през 80-те години на миналия век страните членки на ЕС бяха в съпоставима степен на реална конвергенция, поради което тогава надделяха монетарните критерии. След включване в ЕС на страни от ЦИЕ ситуацията се промени, тъй като те са далеч от приемлива степен на реална конвергенция.
Показателно е, че за нашата страна официалните финансово-икономически институции на ЕС твърдо и последователно посочват необходимостта от подобряване на ефективността на административната система, намаляване на корупцията, осигуряване на независима и ефикасна съдебна система, намаляване на социалното разслоение на обществото (най-високо у нас от страните в ЕС!), подобряване на образователната система и т.н. Тези изисквания не са включени в т.нар.Маастрихтски критерии, за тях няма приети задължителни за всички страни-членки на ЕС нормативи, но тяхното изпълнение е неотменимо за осигуряване на пълноправно и пълноценно членство в еврозоната. Те корелират устойчиво позитивно с критериите за степента на реална конвергенция на страната към европейските реалности.
Великият комбинатор (Илф и Петров) формулира знаменита фраза: Спасението на давещите се е дело на самите давещи се!

Икономически живот