КНСБ иска още 18 млн. лв. за заплати
България е сред първите в ЕС с най-висока данъчно-осигурителна тежест на минималната заплата
/ брой: 88
Необходими са допълнителни 18,6 млн. лв. за увеличение на заплатите на социални работници и работещи в домове за стари хора и за хора с увреждания, за професионални фолклорни ансамбли и духови оркестри, както и за дърводелци, елтехници и друг персонал в затворите. Щом ще се купуват самолети, значи бюджетът ще бъде актуализиран, тогава нека дадат още 18,6 млн. лв. за възнаграждения, заяви президентът на КНСБ Пламен Димитров.
През 2018 г. средната заплата е 1135 лв., което е реално увеличение от 6,4%, сочи годишният доклад на КНСБ за резултатите от колективното договаряне. Въпреки ръста 70% от работещите получават около или под тази сума. Повишаването на минималната заплата от 460 на 510 лв. през 2018 г. на практика увеличава хората с най-ниското по закон възнаграждение и към края на м.г. те са 442 392 души. От синдиката подчертават, че средната заплата изостава с 4 до 7 пъти от старите членки на ЕС и с 1,6 до 2,5 от новите. България, макар че нарастването като процент е високо, продължава да е с най-ниско минимално възнаграждение. Остава голяма и разликата в брутните заплати между София (1536 лв.) и Видин (746 лв.). Анализът сочи, че покупателната способност на заплатите се повишава плавно, но равнището им остава твърде ниско и не отразява трайни промени в жизнения стандарт на хората.
България е сред 8-те страни в ЕС с най-висока данъчно-осигурителна тежест на минималната заплата, подчерта директорът на Института за социални и синдикални изследвания на КНСБ Любен Томев. От синдиката продължават да настояват за подоходно облагане. У нас брутната средна заплата през 2018 г. е 580 евро (нетна 450 евро), а в Германия е 3880 евро (нетна 2360 евро). Томев обясни, че стандартът на покупателна способност е най-точният измерител, защото показва както парите, с които човек разполага след облагане, така и ценовите разлики в отделните страни на ЕС.
Доходите трябва да бъдат увеличавани номинално с 12-15% през всяка от следващите три години, категоричен е Димитров. Според синдиката до 2022 г. средната заплата трябва да стане 1000 евро, а минималната - 450 евро. Димитров подчерта, че в около 30% от българските предприятия и отрасли има колективно договаряне и в тях се получават с 12% по-високи заплати от отрасли, където няма синдикати и КТД.