Възвръщане на честните мощи на преп. Йоан Рилски чудотворец от Търново в Рилската обител

На 1 юли се празнува едно от значимите събития в нашата духовна история – връщането на мощите на св. Йоан Рилски Чудотворец от Търново в Рилската обител. Това събитие се случило през 1469 г. и е символ на духовното възраждане на българите в началото на османското робство. Основният исторически източник за този празник е известната „Рилска повест“ („Разказ за пренасяне на мощите на Иван Рилски в Рилския манастир“), написана от очевидеца дякон Владислав Граматик.

Преди мощите на св. Йоан Рилски да се завърнат окончателно в Рила, те изминали дълъг исторически път през различни превратности на съдбата:

• 18 август 946 г. – Успение (смърт) на св. Йоан Рилски в неговата пещера в Рила. Погребан е от своите ученици край манастира.

• Около 980 г. (34 години по-късно) – Светецът се явява на сън на учениците си и им заповядва да изровят тялото му. Откриват го изцяло нетленно и благоуханно. Мощите са пренесени в град Средец (днешна София).

• 1183 г. – Унгарският крал Бела III превзема Средец и отнася мощите в своята столица Гран (Естергом, Унгария). След като кралят става свидетел на страшни чудеса и ослепяване на местния архиепископ (който отричал светостта на св. Йоан), унгарците връщат мощите в София през 1186 г. с богати дарове.

• 1195 г. – Българският цар Асен I тържествено пренася мощите от София в новата столица Велико Търново. Те са положени в специално построена църква на хълма Трапезица, където остават почти три века.

След падането на Търново (1393 г.) и заемането му от османците, патриаршеската църква на Трапезица започнала да запада. През втората половина на XV век Рилският манастир е възобновен от тримата братя монаси – Йоасаф, Давид и Теофан (синове на крупнишкия епископ Яков). Те решили да върнат светеца в неговия истински дом. Пренасянето било невъзможно без султански указ (ферман). Монасите потърсили съдействието на благочестивата царица Мара (Мария Бранкович) – християнка, дъщеря на сръбския деспот Георги Бранкович и вдовица на султан Мурад II. Благодарение на своето голямо влияние, тя успяла да издейства официално разрешение от султан Мехмед II Завоевателя. Благодарение на нейния дипломатически гений и силна вяра, Рилският манастир получил правото да съществува като духовно средище, а българите да си върнат своя най-голям небесен закрилник в най-тъмните векове на робството.

През юни 1469 г. манастирските пратеници пристигнали в Търново. Местните жители и турският управител обаче категорично отказали да дадат мощите, тъй като градът щял да загуби своя небесен закрилник. Спорът стигнал до съд. Монасите показали султанския ферман от Мехмед II и след като управителят го целунал в знак на подчинение, ковчегът бил предаден. Пренасянето се превърнало в невиждано всенародно шествие. Пътят преминал през:

• през Никопол – където местният болярин Богдан настоял ковчегът да пренощува в дома му и в града се случили множество изцеления.

• през Средец (София) – мощите останали 6 дни в църквата „Св. Георги“ (Ротондата). Цялото население излязло да посрещне Светеца с палене на свещи и сълзи.

• през Долна Диканя и Дупница – където хората се трупали с хиляди, за да се докоснат до раката/ковчега с мощите.

При пренасянето на мощите станали много чудеса. Например, трябвало е да преминат през пълноводната река Росица, но това не било възможно. Тогава всички започнали да се молят и изведнъж силно благоуханен дим се издигнал от ковчега. Всички разбрали, че св. Йоан Рилски ще помогне. Преминали реката без всякакви трудности. Друг такъв случай е, когато чрез силно благоухание, което се разпростряло на няколко километра разстояние в цялата околност, светецът вдъхновил тези, които пренасяли светите мощи; първоначално ковчегът с мощите бил пренасян върху животно, но преди да приближат Манастира монасите го взели на своите ръце и изведнъж мощите тръгнали толкова бързо, че дори тези, които са били на коне, не са могли да ги настигнат – не те са носели преподобния, а той – тях.

На разстояние един ден път от манастира, светинята била посрещната със свещи и кадилници от монасите на манастира, водени от игумена. Шествието до манастира било тържествено: игуменът и свещениците взели светите мощи и ги носили на ръце. Когато се приближили до Рила планина, всички спрели да си починат. По-късно, в памет на това събитие, хората започнали да се събират на това място всяка година. Друга спирка била направена при църквата в чест на светите апостоли Петър и Павел в метохът Орлица (18 км от Рилския манастир), тъй като на следващия ден бил празникът в чест на светите първовърховни апостоли. На 30 юни 1469 г. шествието достигнало река Рилска, където било посрещнато от манастирското братство. Светите мощи на свети Йоан били внесени в Рилския манастир с почести и химни и тържествено поставени в манастирската църква на специално устроено място, където почиват и до днес. Честването в памет на завръщането на честните мощи на свети Йоан в Рилския манастир е установено на 1 юли.

Очевидец на завръщането на мощите, сърбинът Владислав Граматик, пише „Разказ за пренасянето на мощите на Свети Иван от Търново в Рилския манастир“. В деня на празника, 1 юли, той произнесъл похвално слово пред събралия се народ в чест на светеца. По същото време гъркът Димитрий Кантакузин съставил Житие с похвала и Служба на свети Йоан, която днес пеем. На 1 юли мощите били внесени тържествено в манастирския храм. Владислав Граматик описва събитието така: „...и така бе пренесен от преславния град Търново... в славния манастир, който се намира в Рилската пустиня, предостойният за похвала наш отец Йоан – наистина велико светило за целия свят...“

Връщането на мощите на св. Йоан укрепило съзнанието и вярата на българите, че въпреки загубата на държавата, те имат своя вечен духовен покровител и закрилник. Оттогава до днес, вече над 550 години, честните мощи на Св. Йоан Рилски почиват неотлъчно в главния храм на Рилския манастир и даряват изцеление и утеха. „Няма друг българин, чието име да е озарявало така дълго вековете и да е събирало около себе си толкова обич и почит от целия народ.“- Акад. Иван Дуйчев

Веднага след завръщането на мощите през 1469 г., Рилският манастир преживял истински ренесанс. Той се превърнал в най-важното духовно, книжовно и културно средище на българите. Още през същата 1469 г. там работи самият Владислав Граматик. Манастирът бързо натрупал огромна библиотека. Започнало масово преписване на книги, преводи от гръцки език и съхраняване на средновековната българска книжовна традиция. Оформили се скриптории (ателиета за писане), които снабдявали с богослужебни книги църквите по цяла България и Сърбия. Завръщането на светинята донесло на манастира изключителен статут. Благодарение на застъпничеството на царица Мара Бранкович, обителта получила специални султански фермани. Те гарантирали, че османските чиновници и местни управители нямат право да се бъркат в делата на манастира, да облагат монасите с тежки данъци или да конфискуват манастирски земи. Това превърнало Рила в „държава в държавата“, където християнството се изповядва свободно. Преди 1469 г. манастирът бил уединен и до голяма степен изолиран. След тази дата той се превърнал в най-посещаваното място за поклонение на Балканите. Хиляди българи от Мизия, Тракия и Македония започнали да извървяват тежкия планински път, за да се поклонят пред нетленното тяло на Светеца. Поклонниците носели дарения (пари, животни, храна, платове), което позволило на манастира бързо да се замогне, да изкупува земя и да поддържа десетки монаси.

Преподобни отче Йоане Рилски, велики угодниче Божий и небесни покровителю на българския народ! Смирено те молим. те молим: не преставай да се застъпваш за нас пред престола на Всемилостивия Бог. Изпроси ни крепка вяра, чисто сърце, смирение, търпение и любов към ближните. Запази отечеството ни от всяко зло, укрепи Църквата, утеши скърбящите, изцели боледуващите, подкрепи немощните и насочи заблудените по пътя на спасението. Както приживе си бил утеха за страдащите и светилник за търсещите Бога, така бъди и сега наш помощник и закрилник. Научи ни да вършим Божията воля и да живеем в покаяние и мир.

Източник: храм "Св. Архангел Михаил", с Костенец